Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/286“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЧЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владича <i>и от</i> владича се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Владишки; владички. <i>„Патриархията издаде книжка за училищата, която трябува да я има и у вас. По нея тия училища подпадват във власт владическа.“</i> П. Р. Славейков, ГУ, 25. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДИ`ЧЕСТВАМ</b> и <b>ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. <i>Книж.</i> Властвувам, господствувам. <i>Нима вие няма да изпитате никакво вълнение при едничката мисъл, че мургавата сбръчкана кожа на това лице, .., брадата и малките сплъстени мустаци, всичкото това тъй запазено лице са на същия оня фараон, който е владичествувал преди повече от четири години?</i> Ст. Кринчев, ЗР, 372. | |
2. <i>Рядко.</i> За владика — управлявам епархия; владикувам (Ст. Младенов, БТР). | 2. <i>Рядко.</i> За владика — управлявам епархия; владикувам (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДИ`ЧЕСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> владичествам; владичествуване. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДИ`ЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Книж.</i> Политическа власт, обикн. на чужд народ; господство. <i>Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество, .., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност.</i> Б. Пенев, НБВ, 7. <i>За украшението на старий Рим съдействуват всички народи, подчинени на политическото му владичество.</i> К. Величков, ПССъч. III, 11-12. <i>Какво наследство би ни оставили фараоните от своето мрачно дълговековно владичество, ако тогавашните египтяни не вярваха в безсмъртието на душата?</i> Ст. Кринчев, ЗР, 372. <i>Много останки от епохата на римското владичество има и по нашите земи.</i> Ист. V кл, 1980, 239. <i>Византийско владичество.</i> // <i>Разш. Рядко.</i> Пълна власт над някого или над нещо; господство. <i>Всевъзможните анонимни акционерни дружества .. застрашени в своето владичество .. са готови и искат да извършат наново престъплението на войната.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217. <i>Истинната причина на неговото [на човека] господство над материята и на неговото владичество в мир лежи съвършено в неговата разумна сила.</i> Ч, 1870, бр. 3, 69. | |
2. <i>Църк.</i> Архиерейство. | 2. <i>Църк.</i> Архиерейство. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ</b>. Вж. <em>владичествам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> владичествувам; владичестване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЧИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> Годишен данък от времето преди Освобождението, който владиката събирал от всяко семейство в епархията си. <i>— Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помоля да ни разскъсне.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 45. <i>След ден-два щял да дойде владиката в Котел, да събира владичина, че раята отпъждала побирчиите му.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. <i>А Дели Матей — как се е казвал преди като пехливанин, не знаеха — платил сто и петдесет хиляди гроша на патриарха за владичината.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 385. | ||
| − | + | — Други форми: <em>влади`щина</em> (остар. и диал.) и <em>влади`чнина</em>, <em>влади`шнина</em> (диал.). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДИ`ЧИЦА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Владетелка, господарка. <i>Гордата владичица на Азия [Семирамида] не рачала да отстъпи на индийците.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. <i>Едвам те [немските племена] станали оседли и ето че оседлото семейство става за настоящ елемент на общината и господарство, а вътре в семейството равноправната жена ся явява владичица на дома.</i> Лет., 1871, 183. • Обр. <i>Човекът е така устроен, че нито високият пост, нито големите и отговорни задача, които лежат на плещите му, могат да го предпазят от вечната владичица на сърцата, така наречената Любов.</i> П. Незнакомов, СМ, 25. <i>Днес чу плача ми Мнемозина, / владичица на паметта, / и с чудотворното си вино / преля портала на смъртта.</i> Т. Траянов, II, 141. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 141. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Само <i>ед. Рел.</i> Епитет на Божията майка, света Богородица. <i>„Света Богородичке, покров ще ти направя, ще тримиря и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице…“</i> М. Грубешлиева, ПП, 69. <i>Свещеникът от страната на умираящий вика майката божия, .., тя да го спаси и утеши, ..; „Време за помощ, сега е време за твоето оторанвание, сега е време, владичице“.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 168. | |
— Софр. Врачански, Неделник, 1806. | — Софр. Врачански, Неделник, 1806. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЧКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Владишки; владически. <i>Владичките и патричките проклятия и анатеми, кога са несправедливи, обращат се на того, който ги произнася.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 23-24. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЧНИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Владичина. <i>А като се бориха за владичнината, пак него затвориха в Търново. Колко бой е изял там, душата му знае. Но затова пък селото се отърва от тежкия данък.</i> Зл. Чолакова, БК, 53-54. <i>И сега, като дойде новият архиерей, помолиха го, от страна на всичката община, да направи едно снизхождение от називаемата владичнина или милостиня за полза на училищата ни.</i> ЦВ, 1859, бр. 460, 2. | ||
| − | + | — Други форми: <em>влади`шнина</em> (диал.) и <em>влади`щина</em> (остар. и диал.). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на владика или се отнася до владика, който е свързан с владика; архиерейски | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. Който е на владика или се отнася до владика, който е свързан с владика; | ||
| − | |||
Текуща версия към 16:53, 26 август 2014
ВЛАДИ`ЧЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владича и от владича се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владишки; владички. „Патриархията издаде книжка за училищата, която трябува да я има и у вас. По нея тия училища подпадват във власт владическа.“ П. Р. Славейков, ГУ, 25.
ВЛАДИ`ЧЕСТВАМ и ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Книж. Властвувам, господствувам. Нима вие няма да изпитате никакво вълнение при едничката мисъл, че мургавата сбръчкана кожа на това лице, .., брадата и малките сплъстени мустаци, всичкото това тъй запазено лице са на същия оня фараон, който е владичествувал преди повече от четири години? Ст. Кринчев, ЗР, 372.
2. Рядко. За владика — управлявам епархия; владикувам (Ст. Младенов, БТР).
ВЛАДИ`ЧЕСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от владичествам; владичествуване.
ВЛАДИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Книж. Политическа власт, обикн. на чужд народ; господство. Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество, .., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност. Б. Пенев, НБВ, 7. За украшението на старий Рим съдействуват всички народи, подчинени на политическото му владичество. К. Величков, ПССъч. III, 11-12. Какво наследство би ни оставили фараоните от своето мрачно дълговековно владичество, ако тогавашните египтяни не вярваха в безсмъртието на душата? Ст. Кринчев, ЗР, 372. Много останки от епохата на римското владичество има и по нашите земи. Ист. V кл, 1980, 239. Византийско владичество. // Разш. Рядко. Пълна власт над някого или над нещо; господство. Всевъзможните анонимни акционерни дружества .. застрашени в своето владичество .. са готови и искат да извършат наново престъплението на войната. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217. Истинната причина на неговото [на човека] господство над материята и на неговото владичество в мир лежи съвършено в неговата разумна сила. Ч, 1870, бр. 3, 69.
2. Църк. Архиерейство.
ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ. Вж. владичествам.
ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от владичествувам; владичестване.
ВЛАДИ`ЧИНА, мн. няма, ж. Истор. Годишен данък от времето преди Освобождението, който владиката събирал от всяко семейство в епархията си. — Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помоля да ни разскъсне. Л. Каравелов, Съч. II, 45. След ден-два щял да дойде владиката в Котел, да събира владичина, че раята отпъждала побирчиите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. А Дели Матей — как се е казвал преди като пехливанин, не знаеха — платил сто и петдесет хиляди гроша на патриарха за владичината. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385.
— Други форми: влади`щина (остар. и диал.) и влади`чнина, влади`шнина (диал.).
ВЛАДИ`ЧИЦА ж. 1. Остар. Владетелка, господарка. Гордата владичица на Азия [Семирамида] не рачала да отстъпи на индийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. Едвам те [немските племена] станали оседли и ето че оседлото семейство става за настоящ елемент на общината и господарство, а вътре в семейството равноправната жена ся явява владичица на дома. Лет., 1871, 183. • Обр. Човекът е така устроен, че нито високият пост, нито големите и отговорни задача, които лежат на плещите му, могат да го предпазят от вечната владичица на сърцата, така наречената Любов. П. Незнакомов, СМ, 25. Днес чу плача ми Мнемозина, / владичица на паметта, / и с чудотворното си вино / преля портала на смъртта. Т. Траянов, II, 141.
2. Само ед. Рел. Епитет на Божията майка, света Богородица. „Света Богородичке, покров ще ти направя, ще тримиря и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице…“ М. Грубешлиева, ПП, 69. Свещеникът от страната на умираящий вика майката божия, .., тя да го спаси и утеши, ..; „Време за помощ, сега е време за твоето оторанвание, сега е време, владичице“. З. Петров и др., ЧБ (превод), 168.
— Софр. Врачански, Неделник, 1806.
ВЛАДИ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Владишки; владически. Владичките и патричките проклятия и анатеми, кога са несправедливи, обращат се на того, който ги произнася. П. Р. Славейков, ГУ, 23-24.
ВЛАДИ`ЧНИНА, мн. няма, ж. Диал. Владичина. А като се бориха за владичнината, пак него затвориха в Търново. Колко бой е изял там, душата му знае. Но затова пък селото се отърва от тежкия данък. Зл. Чолакова, БК, 53-54. И сега, като дойде новият архиерей, помолиха го, от страна на всичката община, да направи едно снизхождение от називаемата владичнина или милостиня за полза на училищата ни. ЦВ, 1859, бр. 460, 2.
— Други форми: влади`шнина (диал.) и влади`щина (остар. и диал.).
ВЛАДИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владика или се отнася до владика, който е свързан с владика; архиерейски
