ВЛАДИ`ЧЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владича и от владича се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владишки; владички. „Патриархията издаде книжка за училищата, която трябува да я има и у вас. По нея тия училища подпадват във власт владическа.“ П. Р. Славейков, ГУ, 25.
ВЛАДИ`ЧЕСТВАМ и ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Книж. Властвувам, господствувам. Нима вие няма да изпитате никакво вълнение при едничката мисъл, че мургавата сбръчкана кожа на това лице, .., брадата и малките сплъстени мустаци, всичкото това тъй запазено лице са на същия оня фараон, който е владичествувал преди повече от четири години? Ст. Кринчев, ЗР, 372.
2. Рядко. За владика — управлявам епархия; владикувам (Ст. Младенов, БТР).
ВЛАДИ`ЧЕСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от владичествам; владичествуване.
ВЛАДИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Книж. Политическа власт, обикн. на чужд народ; господство. Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество, .., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност. Б. Пенев, НБВ, 7. За украшението на старий Рим съдействуват всички народи, подчинени на политическото му владичество. К. Величков, ПССъч. III, 11-12. Какво наследство би ни оставили фараоните от своето мрачно дълговековно владичество, ако тогавашните египтяни не вярваха в безсмъртието на душата? Ст. Кринчев, ЗР, 372. Много останки от епохата на римското владичество има и по нашите земи. Ист. V кл, 1980, 239. Византийско владичество. // Разш. Рядко. Пълна власт над някого или над нещо; господство. Всевъзможните анонимни акционерни дружества .. застрашени в своето владичество .. са готови и искат да извършат наново престъплението на войната. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217. Истинната причина на неговото [на човека] господство над материята и на неговото владичество в мир лежи съвършено в неговата разумна сила. Ч, 1870, бр. 3, 69.
2. Църк. Архиерейство.
ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ. Вж. владичествам.
ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от владичествувам; владичестване.
ВЛАДИ`ЧИНА, мн. няма, ж. Истор. Годишен данък от времето преди Освобождението, който владиката събирал от всяко семейство в епархията си. — Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помоля да ни разскъсне. Л. Каравелов, Съч. II, 45. След ден-два щял да дойде владиката в Котел, да събира владичина, че раята отпъждала побирчиите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. А Дели Матей — как се е казвал преди като пехливанин, не знаеха — платил сто и петдесет хиляди гроша на патриарха за владичината. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385.
— Други форми: влади`щина (остар. и диал.) и влади`чнина, влади`шнина (диал.).
ВЛАДИ`ЧИЦА ж. 1. Остар. Владетелка, господарка. Гордата владичица на Азия [Семирамида] не рачала да отстъпи на индийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. Едвам те [немските племена] станали оседли и ето че оседлото семейство става за настоящ елемент на общината и господарство, а вътре в семейството равноправната жена ся явява владичица на дома. Лет., 1871, 183. • Обр. Човекът е така устроен, че нито високият пост, нито големите и отговорни задача, които лежат на плещите му, могат да го предпазят от вечната владичица на сърцата, така наречената Любов. П. Незнакомов, СМ, 25. Днес чу плача ми Мнемозина, / владичица на паметта, / и с чудотворното си вино / преля портала на смъртта. Т. Траянов, II, 141.
2. Само ед. Рел. Епитет на Божията майка, света Богородица. „Света Богородичке, покров ще ти направя, ще тримиря и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице…“ М. Грубешлиева, ПП, 69. Свещеникът от страната на умираящий вика майката божия, .., тя да го спаси и утеши, ..; „Време за помощ, сега е време за твоето оторанвание, сега е време, владичице“. З. Петров и др., ЧБ (превод), 168.
— Софр. Врачански, Неделник, 1806.
ВЛАДИ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Владишки; владически. Владичките и патричките проклятия и анатеми, кога са несправедливи, обращат се на того, който ги произнася. П. Р. Славейков, ГУ, 23-24.
ВЛАДИ`ЧНИНА, мн. няма, ж. Диал. Владичина. А като се бориха за владичнината, пак него затвориха в Търново. Колко бой е изял там, душата му знае. Но затова пък селото се отърва от тежкия данък. Зл. Чолакова, БК, 53-54. И сега, като дойде новият архиерей, помолиха го, от страна на всичката община, да направи едно снизхождение от називаемата владичнина или милостиня за полза на училищата ни. ЦВ, 1859, бр. 460, 2.
— Други форми: влади`шнина (диал.) и влади`щина (остар. и диал.).
ВЛАДИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владика или се отнася до владика, който е свързан с владика; архиерейски
