Page:RBE Tom2.djvu/285

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


154. владея се страд. Познаването на факторите, от които зависи скоростта на химичните реакции, позволява тя да се владее и направлява в желана посока. Хим. XI кл, 1965, 33.


ВЛАДЕ`Я СЕ несв., непрех. В състояние съм да контролирам поведението си, проявата на чувствата си. Сега тя усети, че виното е много силно, но, разбира се, не бе пияна и се владееше напълно. Д. Димов, Т, 109. — Уплашиш ли се — можеш да сбъркаш нещо. Така е в нашата работа: не губи дух, владей се! М. Марчевски, ГБ, 137. Той умееше да се владее, знаеше как да се възпира, когато се усещаше увлечен от нещо, .. А ето че сега Панайотка отне всичките му сили, всичката му воля и той не можеше вече да бъде господар на себе си. Д. Немиров, Б, 109. Да имаш воля, значи преди всичко да се владееш, да управляваш действията си, съзнателно да регулираш поведението си. Псих. X кл, 147.


ВЛАДИ`КА, -та, зват. -о, мн. -ци, м. 1. Само ед. Църк. Сан на висше духовно лице в православната църква (епископ, митрополит); архиерей. След седмица владиката Харитон ръкоположи Степан Чехов, даде му духовно име Стефан. Ст. Цанев, МБ, 2. Църк. Духовно лице с такъв сан. В самия ден на празника имало литургия, откупена специално за еснафа; бивала извършвана от архиерей — владиката (ако имало в града), придружен с няколко свещеника. Ив. Хаджийски, БДНН I, 46-47. Негово високо преосвещенство търновският митрополит беше решил да обходи епархията си .. Хатипов го посрещна край града на кон, придружен от един старши и един конен стражар, и владиката влезе в К… обграден с конвой като важен арестант. Ем. Станев, ИК I и II, 247. Долната част на афреската представлява от двете страни на св. причащение, .., два реда отци на църквата, .., папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват. К. Величков, ПССъч. III, 188. Нашето екзархийско началство разпрати по епархиите окръжни писма, с които пригласяваше секи владика да събере в митрополитския град сичките учители от епархията си на учителски събор. Ступ., 1875, бр. 7-8, 50. Когато владиката пее, поповете мълчат. Погов.

3. Само ед. Рел. Епитет на Бога. Пак се изправя горкият старец, затваря очи, скръства смирено ръце, .. и шепне от сърце: „Не изкушай раба твоего, владико господи!“ Елин Пелин, Съч. I, 67.

4. Остар. Владетел, господар. И царьове, и князьове, .., дължни са да ся покоряват на законите .. Кога они не изпълняват тия условия, ..; тогава не са вече бащи на своя народ, но стават независими владици, тирани. С. Радулов, НД (превод), 61-62. Главни градове в Англия: .. Дувр, .. Гастингс, при Лиманш, прочут по войната, която направила нормандский герцог Вилгелма, владика на Англия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 113-116.

Вуйчо владика, имам (нямам). Разг. Близко влиятелно лице, на чиято подкрепа може да се разчита за постигане на нещо (имам). — Вас кой ви назначи тук на работа? — попита Шперлинг и ме погледна проницателно. — Вие сигурно имате вуйчо владика! Хр. Пелитев, ХО, 129. — Ти пък защо толкова си се отчаял? — Много просто, защото всеки от вас си има по някой и друг вуйчо владика, а пък аз си нямам никого! Д. Калфов, Избр. разк., 242.

Небесен владика, владика на вселената. Ритор. Бог, небесен господар. — Цар съм аз от Бога положен и само на небесния владика сметка ще давам, не на тебе. Ст. Загорчинов, ДП, 258. Юпитер говори, сичките богове мълчат; .. като свършва речта си, владиката на вселената навожда глава — и този знак разтреперва цял Олимп! Т. Шишков, ТС (превод), 115.


ВЛАДИ`КИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владиков, владишки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЛАДИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на или от владика; владишки. Князът пристигна в катедралата, .. Той застана до владиковия трон и разсеяно гледаше церемонията. В. Геновска, СГ, 139. Владиковите клевети останаха неподкрепени даже от неговите хора. П. Мирчев, Е, 84.


ВЛАДИКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За владика — управлявам епархия. Във Филибе елинизмът ще пропадне, грък владика ще владикува два дни, а цукаловците ще мрат гладни. П. Р. Славейков, СКНГ, 19.


ВЛАДИКУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владикувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЛАДИМИ`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Владимировски тежковозен кон. Биол. Порода тежковозни коне, създадена в бившия СССР, която се отличава с едро, но не пълно телосложение, енергичност, голяма тегловна сила и издръжливост.


ВЛАДИ`ЧА, -иш, мин. св., -их, несв., прех. Остар. Ръкополагам за владика. Оттука отиде негово високопреосвещенство в Пловдив да владичат негово високопреподобие Гервасий Левкийский за епископ. М. Кънчев, В, 311.


ВЛАДИ`ЧА СЕ несв., непрех. Остар. Ставам владика. Насън дякона се владичеше: всичко беше приготвено за владичванието, само едно нещо липсуваше, но именно какво нещо не достигаше, това не знаеше. М. Кънчев, В, 273.