Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/215“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>радостни мисли.</i> К. Петканов, БД, 25. <i>Сред зашеметяващия шум, който пълнеше натежалия от пушеци и винени изпарения въздух, Станкул се навечеря.</i> Ст. Марков, ДБ, 340. <i>Групата има солиден винен запас, който ние сме качили на парахода в голяма, добре амбалирана каса.</i> П. Вежинов, ДМ, 5. <i>Кара ме да съблека ризата си, за да изпере виненото петно. След това щял да го поръси с талк.</i> К. Калчев, ДНГ, 121. <i>Угостиха ни с разнообразна и вкусна вечеря .., заяк с винен сос, пушен бут от сърна, печено прасе и фрукти.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 258. <i>Винен оцет.</i> <i>Винен спирт.</i> |
| − | 2. Който по своите качества е подходящ и е предназначен за произвеждане, добиване на вино. <i>Лозите се запазват от студовете зиме чрез загребване | + | 2. Който по своите качества е подходящ и е предназначен за произвеждане, добиване на вино. <i>Лозите се запазват от студовете зиме чрез загребване — покриване на главините на винените и десертни лозя с купчина рохка пръст.</i> А <i>Винено грозде.</i> <i>Винен сорт.</i> |
| − | . Който е предназначен за вино или е свързан с производството и продажбата на вино. <i>Взе винената чаша, дигна я пред очите си и се усмихна: | + | 3. Който е предназначен за вино или е свързан с производството и продажбата на вино. <i>Взе винената чаша, дигна я пред очите си и се усмихна: — червеното вино е благословено.</i> К. Петканов, ДЧ, 80. <i>Като се загорещи, .., той се премести в една приземна стая, преддверие на дълбоки зимници и винени изби.</i> А. Дончев, СВС, 588. <i>Винена бъчва.</i> <i>Винена бутилка.</i> <i>Винен склад.</i> <i>Винена индустрия.</i> |
| − | 4. Който има цвят на червено вино; тъмночервен, виненочервен. <i>На главата й имаше килнато винено фесче с провиснал копринен пискюл до лицето.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 283. <i>Зад големия дворец са се прострели градини със сенчести дървета, отрупани с яркочервен и винен цвят, фонтани и мраморни беседки.</i> Т. Кюранов, АП, 79. <i>На вратата се показа Иван Сърмов. Ярка винена лента се спущаше през рамото му,. | + | 4. Който има цвят на червено вино; тъмночервен, виненочервен. <i>На главата й имаше килнато винено фесче с провиснал копринен пискюл до лицето.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 283. <i>Зад големия дворец са се прострели градини със сенчести дървета, отрупани с яркочервен и винен цвят, фонтани и мраморни беседки.</i> Т. Кюранов, АП, 79. <i>На вратата се показа Иван Сърмов. Ярка винена лента се спущаше през рамото му, .. на лентата с едри букви беше написано: ударник.</i> М. Марчевски, П, 295. |
| − | + | 5. Като <i>същ.</i> <b>винено</b> <i>ср.</i> Тъмночервен цвят; виненочервено. <i>Носеше блуза във винено.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Винена кал</b>. <i>Спец.</i> Утайката, която се събира на дъното на бъчвата при съхраняването на младото вино. | |
| − | <b> | + | <b>Винена киселина</b>. <i>Хим.</i> Органическа киселина, която се намира в гроздето и оттам преминава във виното. |
| − | <b> | + | <b>Винен камък</b>. <i>Хим.</i> Сол на винената киселина, която кристализира като отпадъци по стените на бъчвата след източване на виното. |
| − | <b> | + | <b>Винена лоза</b>. <i>Сел.-стоп.</i> Лоза, от гроздето на която се добива вино. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`НЕНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт червено грозде, от което се прави вино; виненка. <i>Казват, че тук имало лози от двеста-триста години. Древни чукани, които раждат мискет, памид, виненица.</i> А. Каралийчев, ПД, 151. <i>— Сивойне ле, булне ле, / къде отиде, Дойне ле? / — Той си отиде, булне ле, / да си търси лятото, / ново лято, старо лято, / нова зима, стара зима, / жълто жито и пшеница, / черно грозде виненица.</i> Нар. пес., СбВСт, 180. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`НЕНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Виненица. <i>Той продължаваше да изнася на пазар ранозрейка и чауш още преди Богородица, а после да пълни бъчвите си с виненка и да го продава, както преди.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 160. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИНЕНОЧЕРВЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е с цвят на червено вино; тъмночервен, винен. <i>Пътниците оставиха конете си в един хан близо до Марно поле, отърсиха праха от дрехите си, попристегнаха виненочервените си пояси и тръгнаха из града.</i> В. Геновска, СГ, 30-31. <i>Започна да вади от раклата празничните си дрехи — черната кадифена пола, тъмносиньото кадифено елече с двата реда седефени копченца, бяла копринена блуза с много дипли отпред, виненочервена забрадка.</i> Ст. Цанев, МБ, 37. <i>В ония тежки дни Асен напечата книгата си „Жертвени клади“ .. Книгата си младият поет напечата с виненочервени букви.</i> А. Каралийчев, С, 209. <i>Виненочервени знамена.</i> | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>виненочервено</b> <i>ср.</i> Тъмночервен цвят; винено. <i>Роклята й беше във виненочервено.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`НЕРВАЙС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Смлян, пречистен варовик, който се употребява в производството на бои, паста за зъби и др. | ||
| − | <b> | + | — Нем. Wienerweiss. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИНЕ`ТКА</b> <i>ж.</i> Малък орнамент за украса на отпечатана или ръкописна книга, поставян в заглавието, в началото или края на страница, или на отделни глави, първоначално във форма на лоза или лозови листа. <i>Тя [книгата] е написана с черковнославянски букви на пергамент и е украсена с винетки и художествено нарисувани главни букви.</i> НТМ, 1961, кн. 5, 1. <i>В музеите на София, Ватикана, Лондон и Москва се пазят книги с образци на миниатюрни илюстрации, винетки и заглавки.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 132. <i>Списанията бяха издавани сравнително луксозно („Библиотека“ излизаше в подвързани с платно книжки, „Художник“ — на гланцирана хартия, с много репродукции, винетки и с разнообразен шрифт).</i> К. Константинов, ППГ, 122. | ||
| − | + | — От фр. vignette. | |
| − | + | ---- | |
| − | — | + | <b>ВИНИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до падежа на прякото допълнение. <i>Винителна конструкция.</i> <i>Винителна функция.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Винителен падеж</b>. Падеж, свързан с изразяването на обекта, непосредствено засяган от глаголното действие, в който стои обикновено прякото допълнение, а също и някои предложни изрази; акузатив. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`НКЕЛ</b> <i>м.</i> 1. Пресовано желязо с ъглов профил; ългово желязо. <i>Неусетно се намери пред Керановата порта. Предишната бедност бе потънала в бързо натрупани богатства, които личаха в желязната ограда със зелена боя; ..; в цветята пред стълбището, подшити с мозаична пътека под асма на винкел.</i> Д. Вълев, Ж, 106. | ||
Текуща версия към 17:19, 6 юли 2014
радостни мисли. К. Петканов, БД, 25. Сред зашеметяващия шум, който пълнеше натежалия от пушеци и винени изпарения въздух, Станкул се навечеря. Ст. Марков, ДБ, 340. Групата има солиден винен запас, който ние сме качили на парахода в голяма, добре амбалирана каса. П. Вежинов, ДМ, 5. Кара ме да съблека ризата си, за да изпере виненото петно. След това щял да го поръси с талк. К. Калчев, ДНГ, 121. Угостиха ни с разнообразна и вкусна вечеря .., заяк с винен сос, пушен бут от сърна, печено прасе и фрукти. Ал. Константинов, Съч. I, 258. Винен оцет. Винен спирт.
2. Който по своите качества е подходящ и е предназначен за произвеждане, добиване на вино. Лозите се запазват от студовете зиме чрез загребване — покриване на главините на винените и десертни лозя с купчина рохка пръст. А Винено грозде. Винен сорт.
3. Който е предназначен за вино или е свързан с производството и продажбата на вино. Взе винената чаша, дигна я пред очите си и се усмихна: — червеното вино е благословено. К. Петканов, ДЧ, 80. Като се загорещи, .., той се премести в една приземна стая, преддверие на дълбоки зимници и винени изби. А. Дончев, СВС, 588. Винена бъчва. Винена бутилка. Винен склад. Винена индустрия.
4. Който има цвят на червено вино; тъмночервен, виненочервен. На главата й имаше килнато винено фесче с провиснал копринен пискюл до лицето. М. Грубешлиева, ПИУ, 283. Зад големия дворец са се прострели градини със сенчести дървета, отрупани с яркочервен и винен цвят, фонтани и мраморни беседки. Т. Кюранов, АП, 79. На вратата се показа Иван Сърмов. Ярка винена лента се спущаше през рамото му, .. на лентата с едри букви беше написано: ударник. М. Марчевски, П, 295.
5. Като същ. винено ср. Тъмночервен цвят; виненочервено. Носеше блуза във винено.
◇ Винена кал. Спец. Утайката, която се събира на дъното на бъчвата при съхраняването на младото вино.
Винена киселина. Хим. Органическа киселина, която се намира в гроздето и оттам преминава във виното.
Винен камък. Хим. Сол на винената киселина, която кристализира като отпадъци по стените на бъчвата след източване на виното.
Винена лоза. Сел.-стоп. Лоза, от гроздето на която се добива вино.
ВИ`НЕНИЦА ж. Диал. Сорт червено грозде, от което се прави вино; виненка. Казват, че тук имало лози от двеста-триста години. Древни чукани, които раждат мискет, памид, виненица. А. Каралийчев, ПД, 151. — Сивойне ле, булне ле, / къде отиде, Дойне ле? / — Той си отиде, булне ле, / да си търси лятото, / ново лято, старо лято, / нова зима, стара зима, / жълто жито и пшеница, / черно грозде виненица. Нар. пес., СбВСт, 180.
ВИ`НЕНКА ж. Диал. Виненица. Той продължаваше да изнася на пазар ранозрейка и чауш още преди Богородица, а после да пълни бъчвите си с виненка и да го продава, както преди. Ст. Даскалов, СЛ, 160.
ВИНЕНОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят на червено вино; тъмночервен, винен. Пътниците оставиха конете си в един хан близо до Марно поле, отърсиха праха от дрехите си, попристегнаха виненочервените си пояси и тръгнаха из града. В. Геновска, СГ, 30-31. Започна да вади от раклата празничните си дрехи — черната кадифена пола, тъмносиньото кадифено елече с двата реда седефени копченца, бяла копринена блуза с много дипли отпред, виненочервена забрадка. Ст. Цанев, МБ, 37. В ония тежки дни Асен напечата книгата си „Жертвени клади“ .. Книгата си младият поет напечата с виненочервени букви. А. Каралийчев, С, 209. Виненочервени знамена.
2. Като същ. виненочервено ср. Тъмночервен цвят; винено. Роклята й беше във виненочервено.
ВИ`НЕРВАЙС, мн. няма, м. Смлян, пречистен варовик, който се употребява в производството на бои, паста за зъби и др.
— Нем. Wienerweiss.
ВИНЕ`ТКА ж. Малък орнамент за украса на отпечатана или ръкописна книга, поставян в заглавието, в началото или края на страница, или на отделни глави, първоначално във форма на лоза или лозови листа. Тя [книгата] е написана с черковнославянски букви на пергамент и е украсена с винетки и художествено нарисувани главни букви. НТМ, 1961, кн. 5, 1. В музеите на София, Ватикана, Лондон и Москва се пазят книги с образци на миниатюрни илюстрации, винетки и заглавки. Й. Радичков и др., ГСП, 132. Списанията бяха издавани сравнително луксозно („Библиотека“ излизаше в подвързани с платно книжки, „Художник“ — на гланцирана хартия, с много репродукции, винетки и с разнообразен шрифт). К. Константинов, ППГ, 122.
— От фр. vignette.
ВИНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до падежа на прякото допълнение. Винителна конструкция. Винителна функция.
◇ Винителен падеж. Падеж, свързан с изразяването на обекта, непосредствено засяган от глаголното действие, в който стои обикновено прякото допълнение, а също и някои предложни изрази; акузатив.
ВИ`НКЕЛ м. 1. Пресовано желязо с ъглов профил; ългово желязо. Неусетно се намери пред Керановата порта. Предишната бедност бе потънала в бързо натрупани богатства, които личаха в желязната ограда със зелена боя; ..; в цветята пред стълбището, подшити с мозаична пътека под асма на винкел. Д. Вълев, Ж, 106.
