2. Техн. Уред за измерване на прав ъгъл. Работата е улеснена със заместването на отвеса с винкел и предварителното приготвяне на дървени рамки за очертаване на вратите и прозорците.
— Нем. Winkel.
ВИ`НКЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е направен от винкел; винкелов. После Веско погледна железния телефонен стълб и още същата минута се хвана за винкелното желязо и ловко се покатери нагоре. А. Михайлов, ДШ, 35. Винкелни конзоли.
2. Техн. Който се извършва с винкел; винкелов. Винкелни измервания.
ВИ`НКЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Винкелен. Винкелово желязо. Винкелова рамка.
ВИ`НО, мн. вина`, ср. 1. Само ед. Спиртно питие, получено от ферментирал сок от грозде. Започнаха да обядват. Трапезата скоро се покрие хляб, с гозби и чаши с червено вино. Й. Йовков, ПГ, 44. Султана изнесе вино и ракия… Гостите пиха. Д. Талев, ЖС, 70. Там беше брат му Петър, точеше вино от голямата бъчва за сватбарите. К. Петканов, БД, 24. Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забрава / туй, що глупци вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч., 1929, 14. Седнали са до трима юнака, / вино пият, вино и ракия, / изпили са трийсе мери вино. Нар. пес., СбНУ XXVII, 122. Млада жена, старо вино. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 270. Старо вино, стар приятел, дръж ги. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 132. Хубава жена, хубаво вино — достове много. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 198. Бяло вино. Маврудово вино. Мелнишко вино. Мискетово вино. Отлежало вино. // Само мн. Различни видове от това питие. Дядо поп се намери в стихията си, като риба в морето, и изреди потънко качествата на вината от всичките лозя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 133. През кръчмата се изпревървяваха ..: търговци на жито, на кожи и на разни вина и ракии. К. Калчев, ЖП, 26. — Какво има за пиене? — Нося една каса от моите испански вина. Д. Димов, Т, 204. Дните ми минуваха в изобилие от сякакво благо; най-скъпи гостби и скъпи вина ми бяха храна. Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Склад за вина. Производство на вина. // Ед. и мн. Разг. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша. Насядат околовръст и вечерят сладка вечеря; налапат са, пият си по две-три вина и прекръстят са. Ил. Блъсков, ПБ II, 29. Поръчаха си по едно вино. △ Почерпиха ги по едно вино с малко мезе.
2. Само ед. Разш. Обикн. със съгл. опред. Спиртно питие, което се получава от ферментирал сок на различни плодове, от мед и под. На отрязаното място към стъблото се прикрепва глинен съд и в него се стича палмов сок. Бял и гъст като мляко, сокът ферментира и от него се получава силно палмово вино, наречено „набиз“. П. Цолов, Т, 18. — Ходил съм на много тропически острови, но никъде не съм пил такова кокосово вино като на островите Килинг. М. Марчевски, ОТ, 53. Като изстискват сока от тези плодове [бананите], добиват един вид вино. С. Бобчев, ПОС (превод), 227. Плодово вино. Ябълково вино.
◇ Безалкохолно вино. Неферментирал гроздов сок.
Женско вино. Разг. 1. Неферментирал гроздов Сок. 2. Вино с нисък градус.
Мъжко вино. Разг. Кисело вино с по-висок градус.
Сладко вино. Разг. Непрекипяло вино.
> Бодни (побий) пръчка — пий вино. Разг. За нещо, за което се предполага, че бързо и лесно ще стане, но всъщност не е така.
Руйно вино. Нар.-поет. Червено, хубаво, пенливо вино, вино, което се пени, пуска искри. — А бре лудо, та па младо, / я намини на меана, / да си пиеш руйно вино. Нар. пес., СбАИ, 28.
Хваща ме / хване ме (лови ме) виното. Разг. Лесно се опивам, напивам.
ВИНОБЕ`Р, мн. няма, м. Диал. Гроздобер; виноберма.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИНОБЕ`РМА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Гроздобер; винобер. През нощта владиката, за да избегне от свирепите башибозуци, .., бе се скрил в един селски хамбар под една шарапана (дълъг съд, в който берат и тъпчат грозде по виноберма). Лил., 1884, кн. 7, 33-34. Мина виноберма и всички лозя са / обрани и вече прибрани, / а нашите, братко, какво още чакат? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52. У понеделник бе Кръстовден; / виноберма доде. / Виноберма ся захвана, / лозята обраха. Ц. Гинчев, ДТ, 107.
ВИНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Виновен. Виноват, страшно, непоносимо съм виноват, скъпи приятели, че досега не Ви се обадих! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 401. — Господин майор, виноват! .. — Какво има? .. — Забравих да ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37. Но зверовете ли бяха по-добри от хората, или сами те бягаха от Обрада, той се връщаше цял-целеничък при мълчаливите и виновати погледи на селяните. Ст. Загорчинов, ДП, 74. Младен забележи удивлението ми, и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви сме господине, нали знаете? Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. — Но и ти си виновата, .., защото не си ги [парите] върнала точно на уреченото време. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 34.
— От рус. виноватый.
ВИНОВА`ТО нареч. Остар. Книж. Виновно. Воловарчето бързо подхвана двата
