края на торбичката, обърна я с устието надолу и като я изтърси, погледна виновато Морозов и тихо произнесе: — Имах едно парченце, бате Сребрьо, но го изядох… К. Ламбрев, СП, 47. Вместо него той съгледа Василев, пристъпи нерешително и виновато към него и прочете декрета на един дъх. Кр. Велков, СБ, 136.
ВИНО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се е провинил в нещо, който е извършил някакво престъпление. — Ти остави да я грабнат агарянците? Ти не умя да запазиш дъщеря ми? .. — Болярино, виновен съм. Ив. Вазов, Съч. XIV, 118. — Прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло .. Но съм виновна, та ме е срам. Елин Пелин, Съч. III, 140-141. В себе си Кръстьо се чувствуваше виновен, но инак и пред жена си дори не признаваше, че е сгрешил. Г. Караславов, ОХ I, 3. — Нищо чудно няма в това, че двама мъже се бият. Но те развалиха празника на всички ни и са много виновни пред нас. К. Петканов, В, 110. — Признава подсъдимия за виновен и го осъжда по силата на чл. чл. .. да изтърпи най-високото наказание. Б. Райнов, ДВ, 279. Мъжкото население, виновно и невинно, в синджири докарваха в Пазарджик, в Пловдив и в София. Г. Бенев, БК (превод), 57.
2. Който изразява чувство, съзнание за допусната вина, за извършено провинение — Не се сърди, побратиме, — каза той с виновна усмивка. — Сприхав съм станал. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Марина се беше промъкнала в къщи и гледаше от прага гузно и с някакво виновно изражение. Г. Караславов, ОХ I, 203.
3. Който е причина, който предизвиква да стане нещо неприятно, лошо, неуспешно. Той нямаше намерение да се кара с тях. Какво му бяха виновни хората? И те са слуги тука за парче хляб. Ст. Даскалов, БМ, 266. Те [селските и занаятчийски маси] са мечтали за благоденствието на масите и не те са виновни, че обективните условия на дребното производство са били най-благоприятната почва за развитие на капитализма. Г. Бакалов, Избр. пр,* 114-115. Това, тъй казано, представлява само чорбаджиите виновни в неуспеха на нашите обществени работи. П. Р. Славейков, ГУ, 64.
4. Като същ. обикн. виновният м., виновната ж., виновните мн. Виновник или виновница (в 1 знач.). Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата. Й. Йовков, Ж 1945, 243. Погледни, моля ти се, порядъка в стаята си, тия начервени угарки, тая смет по пода… и продължавай да твърдиш, че аз съм виновната. М. Грубешлиева, ПИУ, 173. Бихме могли евентуално .. да предизвикаме безредици, .., да арестуваме виновните. В. Геновска, СГ, 26.
◇ Виновно поведение. Юрид. Всяко действие, което умишлено или по непредпазливост е довело до престъпление.
ВИНО`ВНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който има вина за нещо, който се е провинил в нещо или е извършил някакво престъпление. В чуждите вестници подробно описваха атентата. Публикуваха дори първите разпити на виновниците. В. Геновска, СГ, 107. — Искаме да бъдат дадени под съд виновниците за военната катастрофа, които напълниха с гробове долината на Вардар и македонските чукари! А. Каралийчев, НЧ, 33. Не беше трудно за никого да се досети кои бяха виновниците и на това злодеяние. Й. Йовков, Ж 1945, 232. Тогива Кортес състави военно съдилище, дето виновниците ся представиха и изповядаха вината си. П. Кисимов, ОА II (превод), 11.
2. Разг. Човек, който е причина за нещо (случка, събитие и под.). Кметът на града дигна тост в чест на новоназначения областен директор, виновник за тържеството. Последва тост за народната войска и вечерята започна. Д. Ангелов, ЖС, 220. От старото гевгирено кубе, построено от султан Селим II, виновникът за издигането на монументалната джамия в Одрин, вече няма следа. П. Делирадев, В, 309. Той [Стамболов] беше главният виновник на Заарското въстание и въобще един от хероите в 1876 година. З. Стоянов, ЗБВ I, 168.
ВИНО`ВНИЦА ж. 1. Жена, която има вина за нещо, която се е провинила в нещо или е извършила някакво престъпление. Долавях какво говорят само от време на време, .., но разбрах, че татко смята мама виновница за случилото се. Ст. Христозова, ДТСВ, 33. Започнаха да се чуват клетви, .., докато всичко се превърна в един ужасен вой за отмъщение на блудницата — виновница за страшната участ, която ги бе сполетяла. П. Константинов, ПИГ, 70. Тя беше виновница за всичките му беди. Зарад нея напусна бащината си къща. А. Гуляшки, МТС, 190-191.
2. Разг. Жена, която е причина за нещо (случка, събитие и под.). „Виновницата на тържеството“ също танцуваше с млад кавалер. Г. Караславов, Т, 30. • Някои си маджарски вестници говорят, че Сърбия е най-главната виновница във восточните волнения. С, 1872, бр. 46, 364.
ВИНО`ВНО нареч. Като виновен, като провинен, с чувство за вина. Мъжът нямаше с какво да се оправдае, гледаше настрана и мигаше виновно. Г. Караславов, Избр. съч. П, 33. — А, ти ли си, Йордане, влез, влез. — Прощавай, вуйчо Петре, улисан в работа, не можах да намина — виновно отговори Орце. Д. Спространов, С, 74. От дюкяна пък, .., се чу строгият глас на татя. Той мъмреше калфата, който виновно се оправдаваше. Ст. Чилингиров, ХНН, 10.
ВИНО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Наличие на нечия вина, на извършено провинение
