Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/825“
Mister sou (беседа | приноси) м (Aleksandra Mikaela 6a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЮ | + | <b>БЛЮ`ВНА</b>. Вж. <em>блюввам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ДАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Блед, изпит. <i>„Ганьо ле, Гандарино льо, / защо си желта блюдава, / дали си болна лежала.“</i> Нар. пес., СбВСт, 344. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ДО</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср.</i> 1. Съд за ястия, обикн. плитък, разлат; чиния, паница. <i>Бялата покривка на масата се закриваше от блюда, стъкла и чаши.</i> Й. Йовков, Разк. I, 199. <i>По средата между двете седалки норманите заковаваха дълга трапеза и я отрупваха с .., блюда, пълни с ястия, плодове и вино.</i> А. Дончев, СВС, 655. <i>Човекът до мен се хранеше бавно, .. В блюдата му винаги оставаше половината храна.</i> С. Северняк, ВСД, 108-109. <i>Огънят весело пламтеше и осветляваше всичките стени, украсени само с щампата на св. Ив. Рилски и с шарени глечосани блюда по полиците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. // Ястие, гозба, сипани в такъв съд. <i>До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му, седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 9. |
| − | 2. Вид ястие, гозба. <i>И на мене,.., блюдата на шведската кухня ми се видяха твърде вкусни.</i> Кр. Белев, | + | 2. Вид ястие, гозба. <i>И на мене, .., блюдата на шведската кухня ми се видяха твърде вкусни.</i> Кр. Белев, З, 30. <i>Супите са така нареченото първо блюдо. Те се поднасят на обед, а в някои случаи и вечер.</i> М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 137. |
| − | 3. <i>Остар.</i> Голям плитък съд за поднасяне; поднос, табла. <i>И Гинка зема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята.</i> Ив. | + | 3. <i>Остар.</i> Голям плитък съд за поднасяне; поднос, табла. <i>И Гинка зема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята.</i> Ив. Вазов, Съч. XI,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 140. <i>Стори му се, че вижда всичките ястия, за които беше сънувал през целия си живот. Ето ги — наредени върху огромно позлатено блюдо…</i> Ал. Бабек, МЕ, 149. <i>Заптиетата са вежливи и услужливи, .. Те сами донасят ястия, които поръчват по желание на затворниците, .. и подават кафе, което се прави долу от затворници и се изкачва на втория кат чрез макари на тенекиени блюда.</i> К. Величков, ПССъч. I, 140-141. |
| − | 4. Метална паничка, окачена на един от краищата на кобилицата на везни, в която се поставят теглилките или предметът, който се тегли. <i>Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи.</i> Ив. | + | 4. Метална паничка, окачена на един от краищата на кобилицата на везни, в която се поставят теглилките или предметът, който се тегли. <i>Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 149. |
| − | + | ◇ <b>Виждам (гледам) като на блюдо</b>. Изцяло, съвсем ясно (виждам нещо). <i>Възлазя на връх Остро Бърдо, на рамото на Стара планина, и гледа, като на блюдо, цялата долина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Поднасям / поднеса на блюдо <i>някому нещо. Книж.</i> Давам някому нещо наготово, без да е положил труд. | |
---- | ---- | ||
<b>БЛЮДОЛИ`ЗЕЦ</b>, <i>мн.</i> -зци, <i>ср. Книж.</i> Човек, който постига облаги чрез ласкателство и угодничество; подлизурко. <i>Сега ни мачкат мазници и блюдолизци.</i> Д. Димов, Т, 200. | <b>БЛЮДОЛИ`ЗЕЦ</b>, <i>мн.</i> -зци, <i>ср. Книж.</i> Човек, който постига облаги чрез ласкателство и угодничество; подлизурко. <i>Сега ни мачкат мазници и блюдолизци.</i> Д. Димов, Т, 200. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮДОЛИ`ЗКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена блюдолизец. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Книж.</i> Угоднича, лаская някого, за да постигна някакви облаги. <i>Сега всички се бяха втурнали да блюдолизничат пред германците и фон Гайер почна да заплаща услугите съвсем ниско — само с три-четири лева печалба на килограм.</i> Д. Димов, Т, 336. <i>Други крадат на едро държавната хазна, издигат къщи, получават рушвети, блюдолизничат и всички казват за такива: „Ей как се издигна тоя човек.“</i> М. Грубешлиева, ПП, 130. | |
| − | |||
| − | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Книж.</i> Угоднича, лаская някого, за да постигна някакви облаги. <i>Сега всички се бяха втурнали да блюдолизничат пред германците и фон Гайер почна да заплаща услугите съвсем ниско — само с три-четири лева печалба на килограм.</i> Д. Димов, Т, 336. <i>Други крадат на едро държавната хазна, издигат къщи, получават рушвети, блюдолизничат и всички казват за такива: „Ей как се издигна тоя човек.“ | ||
---- | ---- | ||
<b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блюдолизнича. | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блюдолизнича. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до блюдолизец и до блюдолизничество. <i>Ще ни дадете ли Вий, блюдолизци и блюдолизническа сган, под съд за разпространение на лъжливи слухове?</i> Б, 1895, бр. 18, 3. |
| − | |||
| − | <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до блюдолизец и до блюдолизничество. <i>Ще ни дадете ли Вий, блюдолизци и блюдолизническа сган, под съд за разпространение на лъжливи слухове?</i> Б, 1895, бр. 18, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Качество или проява на блюдолизец: подмазване, угодничество. <i> | + | <b>БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Качество или проява на блюдолизец: подмазване, угодничество. <i>Блюдолизничеството на управляващите партии бе облякло Фердинанд с правата на неограничен автократ.</i> Д. Казасов, ВП, 323. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮДОСЛО`ВИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Празнодумство. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ДЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Умал. от</i> блюдо (в 1 и 3 знач.); малко блюдо. <i>Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци.</i> А. Христофоров, А, 260. <i>На онзи час влезе един слуга с едно блюдце разлато, покрито отгоре с червено кадифе, обнизано със златни ресни и пеперудки.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 155. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЮСТИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. | + | <b>БЛЮСТИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> Обикн. с предл. <em>на</em>. Лице, което следи за строгото спазване на установени правила, закони, нравствени норми; пазител. <i>Строг блюстител на старите обичаи в тоя дворец и на законите в царството, аз поисках да взема и вашето одобрение.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. <i>Момчето знаеше тия навици на стражарите и, за да избегне срещата с блюстителя на законите, то издебна момент, когато стражарят разговаряше с един надвесен на прозореца на вагона пътник.</i> М. Марчевски, ГБ, 6. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮСТИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена блюстител. <i>Оставям децата на строгата и неумолима кака — блюстителка на домашния ред, тичам по работа, тичам на събрания.</i> Н. Стефанова, ОС, 58. |
---- | ---- | ||
<b>БЛЮСТИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> блюстител. | <b>БЛЮСТИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> блюстител. | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:23, 16 декември 2013
БЛЮ`ВНА. Вж. блюввам.
БЛЮ`ДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Блед, изпит. „Ганьо ле, Гандарино льо, / защо си желта блюдава, / дали си болна лежала.“ Нар. пес., СбВСт, 344.
БЛЮ`ДО, мн. -а`, ср. 1. Съд за ястия, обикн. плитък, разлат; чиния, паница. Бялата покривка на масата се закриваше от блюда, стъкла и чаши. Й. Йовков, Разк. I, 199. По средата между двете седалки норманите заковаваха дълга трапеза и я отрупваха с .., блюда, пълни с ястия, плодове и вино. А. Дончев, СВС, 655. Човекът до мен се хранеше бавно, .. В блюдата му винаги оставаше половината храна. С. Северняк, ВСД, 108-109. Огънят весело пламтеше и осветляваше всичките стени, украсени само с щампата на св. Ив. Рилски и с шарени глечосани блюда по полиците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. // Ястие, гозба, сипани в такъв съд. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му, седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 9.
2. Вид ястие, гозба. И на мене, .., блюдата на шведската кухня ми се видяха твърде вкусни. Кр. Белев, З, 30. Супите са така нареченото първо блюдо. Те се поднасят на обед, а в някои случаи и вечер. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 137.
3. Остар. Голям плитък съд за поднасяне; поднос, табла. И Гинка зема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята. Ив. Вазов, Съч. XI,* 140. Стори му се, че вижда всичките ястия, за които беше сънувал през целия си живот. Ето ги — наредени върху огромно позлатено блюдо… Ал. Бабек, МЕ, 149. Заптиетата са вежливи и услужливи, .. Те сами донасят ястия, които поръчват по желание на затворниците, .. и подават кафе, което се прави долу от затворници и се изкачва на втория кат чрез макари на тенекиени блюда. К. Величков, ПССъч. I, 140-141.
4. Метална паничка, окачена на един от краищата на кобилицата на везни, в която се поставят теглилките или предметът, който се тегли. Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи. Ив. Димов, АИДЖ, 149.
◇ Виждам (гледам) като на блюдо. Изцяло, съвсем ясно (виждам нещо). Възлазя на връх Остро Бърдо, на рамото на Стара планина, и гледа, като на блюдо, цялата долина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Поднасям / поднеса на блюдо някому нещо. Книж. Давам някому нещо наготово, без да е положил труд.
БЛЮДОЛИ`ЗЕЦ, мн. -зци, ср. Книж. Човек, който постига облаги чрез ласкателство и угодничество; подлизурко. Сега ни мачкат мазници и блюдолизци. Д. Димов, Т, 200.
БЛЮДОЛИ`ЗКА ж. Книж. Жена блюдолизец.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Угоднича, лаская някого, за да постигна някакви облаги. Сега всички се бяха втурнали да блюдолизничат пред германците и фон Гайер почна да заплаща услугите съвсем ниско — само с три-четири лева печалба на килограм. Д. Димов, Т, 336. Други крадат на едро държавната хазна, издигат къщи, получават рушвети, блюдолизничат и всички казват за такива: „Ей как се издигна тоя човек.“ М. Грубешлиева, ПП, 130.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блюдолизнича.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до блюдолизец и до блюдолизничество. Ще ни дадете ли Вий, блюдолизци и блюдолизническа сган, под съд за разпространение на лъжливи слухове? Б, 1895, бр. 18, 3.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на блюдолизец: подмазване, угодничество. Блюдолизничеството на управляващите партии бе облякло Фердинанд с правата на неограничен автократ. Д. Казасов, ВП, 323.
БЛЮДОСЛО`ВИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Празнодумство.
БЛЮ`ДЦЕ, мн. -а`, ср. Умал. от блюдо (в 1 и 3 знач.); малко блюдо. Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци. А. Христофоров, А, 260. На онзи час влезе един слуга с едно блюдце разлато, покрито отгоре с червено кадифе, обнизано със златни ресни и пеперудки. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 155.
БЛЮСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Обикн. с предл. на. Лице, което следи за строгото спазване на установени правила, закони, нравствени норми; пазител. Строг блюстител на старите обичаи в тоя дворец и на законите в царството, аз поисках да взема и вашето одобрение. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. Момчето знаеше тия навици на стражарите и, за да избегне срещата с блюстителя на законите, то издебна момент, когато стражарят разговаряше с един надвесен на прозореца на вагона пътник. М. Марчевски, ГБ, 6.
БЛЮСТИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена блюстител. Оставям децата на строгата и неумолима кака — блюстителка на домашния ред, тичам по работа, тичам на събрания. Н. Стефанова, ОС, 58.
БЛЮСТИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от блюстител.
