Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/699“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | oenanthe. <i>Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 124. <i>Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмовец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните.</i> СбАСЕП, 284. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОГЪ`РЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар.-поет.</i> Който е с бяло гърло. <i>Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 6. <i>Белогърла мома.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОДЕ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. <i>Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше.</i> Т. Панчев, РБЯд, 20. <i>Белоденски хайдук.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОДРЕ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> Който се отнася до белодрешко. <i>Белодрешна носия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОДРЕ`ШКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Белодрешковец. <i>И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче — то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна!</i> С. Северняк, ИРЕ, 324. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОДРЕ`ШКОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. <i>Противоп.</i> чернодрешковец. <i>Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче.</i> А. Страшимиров, УШ, 5. <i>Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 148. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОДРЕ`ШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Белодрешковец, белодрешко. <i>По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса.</i> А. Каралийчев, ПГ, 198. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОДРО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който се отнася до белите дробове. <i>Белодробна тъкан. <i>Белодробни мехурчета.</i></i> <i>Белодробно дишане.</i> <i>Белодробен въздух.</i> <i>Белодробна артерия.</i> <i>Белодробна инфекция.</i> <i>Белодробна туберкулоза.</i> <i>Белодробен рак.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОЕМИГРА`НТ</b> <i>м.</i> Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. <i>Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант.</i> Б. Райнов, ТП, 85-86. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОЕМИГРА`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. <i>Белоемигрантска общност.</i> <i>Белоемигрантско семейство.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОЕМИГРА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОЗЕ`М</b> <i>м.</i> Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. <i>Противоп.</i> чернозем. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОЗЪ`РНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели зърна. <i>При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното.</i> НТМ, 1961, кн. 3, 17. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОКА`МЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> 1. Който е направен от бял камък. <i>Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи!</i> Вл. Полянов, БВП, 27. <i>Белокаменна чешма.</i> <i>Белокаменна крепост.</i> | ||
| − | + | 2. За селище — който има сгради от бял камък. <i>Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука.</i> А. Каралийчев, TP, 186. <i>Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белокаменния Преслав.</i> М. Смилова, ДСВ, 192. <i>Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОКАМЕНИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Направен от бяла каменина. <i>Белокоменинови изделия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОКА`П</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който носи бяла капа. <i>Белокап селянин,</i> • Обр. <i>Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе…</i> Н. Стефанова, РП, 86. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОКЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бели класове. <i>И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси.</i> Н. Зидаров, НС, 30. <i>Белокласа пшеница.</i> <i>Белокласи растения.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОКЛА`СИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт пшеница — твърда пшеница с бели класове. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛОКО`Ж</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е с бяла кожа. <i>Белокожа жена.</i> | ||
| − | + | 2. За дърво — който има светла кора; белокор. <i>Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката{{попр|Отпечатано „сянкаша“.}} на зелената заслона на вековните белокожи букове.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 17. <i>Белокожа липа.</i> <i>Белокож ствол.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. За дърво — който има светла кора; белокор. <i>Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. Като <i>същ.</i> Човек от бялата раса. <i>Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците (тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона.</i> Е. Нейков, ЮАР, 4. | ||
Текуща версия към 17:33, 2 ноември 2013
oenanthe. Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците. Л. Каравелов, Съч. П, 124. Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността „Гръмовец“ за птички — белогъзки, които хващахме между камъните. СбАСЕП, 284.
БЕЛОГЪ`РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с бяло гърло. Намери рако / жаба кекерица, / жаба мекушава, / жаба белогърла. Нар. пес., СбНУ XXV, 6. Белогърла мома.
БЕЛОДЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хайдутин, крадец, разбойник и под. — който върши явни, дръзки кражби, злодейства; пладнешки. Той беше белоденски арамия и от никого не се боеше. Т. Панчев, РБЯд, 20. Белоденски хайдук.
БЕЛОДРЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до белодрешко. Белодрешна носия.
БЕЛОДРЕ`ШКО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Белодрешковец. И макар .. от рисунката на Ангелушев да продължава да се тюхка белодрешкото с проскубаното кожухче — то на полето край старата и паметна река Дунав вече диша и свети първото сърце на Първа атомна! С. Северняк, ИРЕ, 324.
БЕЛОДРЕ`ШКОВЕЦ, мн. -вци, м. Прозвище на жител от Западна България, където народната мъжка носия е от бял домашен вълнен плат; белодрешко. Противоп. чернодрешковец. Но по едно време между нас се яви белодрешковец — селянче от Врачанско, същинско шопче. А. Страшимиров, УШ, 5. Целите бели, .., те [конниците] напето седяха на черните си рунтави кончета .. Хрумна му да се пошегува с тия наивни белодрешковци. Т. Харманджиев, КЕД, 148.
БЕЛОДРЕ`ШНИК, мн. -ци, м. Диал. Белодрешковец, белодрешко. По ония времена в Кутловица се откри първият педагогически курс, ръководен от училищния инспектор Шопов — белодрешник с червен пояс и дивит в пояса. А. Каралийчев, ПГ, 198.
БЕЛОДРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробна тъкан. Белодробни мехурчета. Белодробно дишане. Белодробен въздух. Белодробна артерия. Белодробна инфекция. Белодробна туберкулоза. Белодробен рак.
БЕЛОЕМИГРА`НТ м. Белогвардеец, емигрирал от Русия в друга страна. Стискаше [човекът] под мишница жалката си амбулантна стока .. Това беше някакъв кой знае как запратен от съдбата белоемигрант. Б. Райнов, ТП, 85-86.
БЕЛОЕМИГРА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до белоемигрант и до белоемиграция. Белоемигрантска общност. Белоемигрантско семейство.
БЕЛОЕМИГРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Събир. Белогвардейци, емигрирали от Русия в други страни.
БЕЛОЗЕ`М м. Вид почва със светъл, белезникав цвят; бяла пръст. Противоп. чернозем.
БЕЛОЗЪ`РНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели зърна. При свободно опрашване на белозърнеста царевица, .. се получават хибриди с бял цвят на зърното. НТМ, 1961, кн. 3, 17.
БЕЛОКА`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Обикн. поет. 1. Който е направен от бял камък. Къпе се в светлината на електричеството нощем селището долу на шосето, а какво порасна то голямо с хубавите си белокаменни къщи! Вл. Полянов, БВП, 27. Белокаменна чешма. Белокаменна крепост.
2. За селище — който има сгради от бял камък. Ще ида аз в ония белокаменни градове, където има вековни книгохранилища и много мъдри глави, защото душата ми е зажъдняла за голяма наука. А. Каралийчев, TP, 186. Спрял за сетня почивка, Радомир гледаше крепостите и кулите на белокаменния Преслав. М. Смилова, ДСВ, 192. Великата историческа епопея, на която прологът беше царевата реч в белокаменната Москва, се завършваше тоя ден в столицата на българските царе. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 178.
БЕЛОКАМЕНИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Направен от бяла каменина. Белокоменинови изделия.
БЕЛОКА`П, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който носи бяла капа. Белокап селянин, • Обр. Белокапи комини философски пушат и мислите им се кълбят към зимното небе… Н. Стефанова, РП, 86.
БЕЛОКЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бели класове. И бос, и кривнал шапката от слама, / що дядо ти от Попово донесе, / да свириш ти и по-щастлив да няма / от теб сред белокласите овеси. Н. Зидаров, НС, 30. Белокласа пшеница. Белокласи растения.
БЕЛОКЛА`СИЦА ж. Диал. Сорт пшеница — твърда пшеница с бели класове.
БЕЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бяла кожа. Белокожа жена.
2. За дърво — който има светла кора; белокор. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката* на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Белокожа липа. Белокож ствол.
3. Като същ. Човек от бялата раса. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. От тях африканците (тъмнокожите) са около 10 милиона, преселници от Европа (белокожи) са повече от 3 милиона. Е. Нейков, ЮАР, 4.
