Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/484“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>БАБУНЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бабунясвам. | <b>БАБУНЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бабунясвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`БУШКА</b> <i>мн.</i> -и и | + | <b>БА`БУШКА</b> <i>мн.</i> -и и -е, <i>ж. Диал.</i> Бабичка. <i>Отдолу идат сеймени, леле, / .. Хайдушка глава носяха, леле, / .. Никой си глава не позна, леле, / най-подир доде бабушка, леле, / щом си главата видяла, леле, / викнала й, та заплакала, леле.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 58. <i>Дошле девоке и с цвеке, / и млади момчетие. / По ни иду старе бабушке / да вию венци на реку.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 419. |
---- | ---- | ||
<b>БАБУШКЕ`Р</b> <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабишкела, бабушкерник. <i>Той изпъди майка си от къщи още преди пет години .. чува се, че я прибрал отново .. Само че и досега бабушкерът се препитава, като мие стълбите на военната кооперация срещу нас.</i> К. Грозев, ЕГ, 5-6. | <b>БАБУШКЕ`Р</b> <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабишкела, бабушкерник. <i>Той изпъди майка си от къщи още преди пет години .. чува се, че я прибрал отново .. Само че и досега бабушкерът се препитава, като мие стълбите на военната кооперация срещу нас.</i> К. Грозев, ЕГ, 5-6. | ||
Текуща версия към 10:49, 26 септември 2013
/ — „Я ми са назад повърни, / не съм си аз забравила / сто влашки бабки на гердан.“ Нар. пес., СбВСт, 440. Батъови бабки шерени, / мойте са пък по-шерени. / Байови къщи високи, / мойте са пък по-високи. Нар. пес., СбВСт, 417.
3. Обикн. мн. Диал. Игра с камъчета върху специално начертана фигура; баба1, бабици2. // Отделно камъче, с което се играе на тази игра.
◇ Изпил съм си и бабката от Бъдни вечер; останало ми само от Бъдни вечер бабката. Диал. Станал съм последен бедняк, пропилял съм всичко от пиянство.
БА`БКА3 ж, Диал. Малка дупка; ямичка, трапче. Стигнале до една бабка .. Забързи се лисицата уж да прескочи, она падне у бабката. Нар. прик., СбНУ XLI, 441.
БА`БКА4 ж. Диал. Кокиче. Напролет, когато Милка виеше китки от бабки и зюмбюл, за да закити сватовете, той проследи годеника й на нивата. К. Петканов, ОБ, 112.
2. Растение вълча ябълка.
БА`БКИН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който е свързан с бабка1.
2. Галено обръщение на баба към дете или млад човек; бабин.
БА`БНИК1, мн, -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вид колбас от свински бял дроб и други дреболии; кървавица.
БА`БНИК2, мн. -ци, м. Диал. Болест бабици2.
БАБУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Помагам при раждане; акуширам, израждам2. Златка бе извикала старата жена, която бе бабувала, да помогне с нещо на майка й. К. Петканов, ДЧ, 345. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден в къщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33. Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелна беше, та й бабувахме досега… Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да опуснем телето… Но… напук на дявола и на душмани — излезе едно теле, ама красота ти казвам. Кр. Григоров, Н, 89. Патладжана нае големия Танчо. Той бе наистина голям, .. Бабата, която го бабувала, едвам го измъкнала, а майка му починала на минутата, като че била родила теле. И. Петров, ПР, 36.
2. Простонар. Бая, врачувам (Ст. Младенов, БТР).
3. Простонар. За стара жена, баба — живея, изживявам годините си (Ст. Младенов, БТР), бабувам се страд. от бабувам в 1 знач.
БАБУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бабувам и от бабувам се; акуширане, израждане2. За също такъв позор се считаше у народа ни вземането от бабите или лечителите пари за бабуване и лечение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. — Честито син, Въкриле! — поздрави го Кръстевица, .. щастлива и доволна от благополучния завършек на своето бабуване. Г. Караславов, ОХ IV, 76.
БАБУИ`Н м. Маймуна от семейството на павианите, обитаваща гористи местности в Централна и Източна Африка. „Беше бабуин, рядко красив екземпляр. Стрелях и, ранен в шията, той се пързулна по дънера.“ СТ, 2000, бр. 1, 27.
— Фр. babouin.
БАБУ`НА ж. Диал. Издадина, изпъкналост. Дружината мъже, водени от заревото, май започнаха да се препъват. Близките светлини тъй им вземаха очите, че вече не различаваха бабуните и валозите по пътя си. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 9. Тракторът пердашеше напред, .. и се насочи към крайната къща на Пейна .. За щастие в последния момент тракторът се отби от една бабуна и не закачи къщата. Д. Цончев, ЛВ, 52.
БАБУ`НКА ж. Диал. Умал. от бабуна. Смях избухваше, .., когато шейната се обърнеше на завоя или при подскачане от някоя бабунка. Ст. Даскалов, СЛ, 479. Замълчаха, като че ли траповете и бабунките по пътя, подрипването на каруцата, скъсаха думата им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 395.
БАБУ`НЯК, мн, -ци, м. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабишкелник, бабишкелница. Този бабуняк едвам се влачи. СбНУ XIV, 189.
БАБУНЯ`САМ. Вж. бабунясвам.
БАБУНЯ`СВАМ, -аш, несв.; бабуня`сам, -аш, св., непрех. Диал. Подпухвам, подувам се, отичам.
БАБУНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бабунясвам.
БА`БУШКА мн. -и и -е, ж. Диал. Бабичка. Отдолу идат сеймени, леле, / .. Хайдушка глава носяха, леле, / .. Никой си глава не позна, леле, / най-подир доде бабушка, леле, / щом си главата видяла, леле, / викнала й, та заплакала, леле. Нар. пес., СбНУ XXVI, 58. Дошле девоке и с цвеке, / и млади момчетие. / По ни иду старе бабушке / да вию венци на реку. Нар. пес., СбНУ XLI, 419.
БАБУШКЕ`Р м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабушкерник. Той изпъди майка си от къщи още преди пет години .. чува се, че я прибрал отново .. Само че и досега бабушкерът се препитава, като мие стълбите на военната кооперация срещу нас. К. Грозев, ЕГ, 5-6.
— Други форми: бабишке`р, бабишке`л.
БАБУШКЕ`РА ж. Разг. Пренебр. Баба (във 2 знач.); бабушкер, бабушкерник. И ето, минали години, пътувал той с влака, и
