Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/500“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>Байно ти още не е за изхвърляне!</i> ЛФ, 1957, бр. 30, 2. <i>Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара, .., види се и то да действуваше някак на мене, та и аз за това го още обичах.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр, 46. <i>— Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 184. <i>— Откъде си ти, байно? — .. — От Кутрахци.</i> Г. Велев, ПЕМ, 85. <i>— Чакай, байно! — спря конете старшията. — Викал ли ви е някой?</i> В. Геновска, СГ, 130. • <i>Ирон.</i> При изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. <i>— Аз да ти кажа правичката, байно: пет пари не давам за дружеството!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 70. <i>Вие, байновци, следвате да броите още вашите работници със стотини, .., а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди.</i> З.{{попр|Отпечатано „3“.}} Стоянов, ЗБВ I, 384. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`ЙНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на байно, който се отнася до байно; батев, батков, баев, байков, байов, байчов, банков, батьов. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>ба`йнов<ият></b> <i>м</i>., <b>ба`йнова<та></b> <i>ж.,</i> <b>ба`йново<то></b> <i>ср</i>., <b>ба`йнови<те></b> <i>мн.</i> Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. <i>Байно Радки дума: / „Попей, Радке, попей, / попей байновата.“</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 60. <i>Овчар си агне попита: / — Агънце мило, байново, / защо ми жално проблея?</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 35. <i>Стоян на Рада думаше: / „Радо лъо, мила байнова, / що метеш, Радо, и плачеш?“</i> Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 74. <i>• Ирон.</i> Обръщение при изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. <i>— Какъв овчар си ми ти! — засегна се Джонката, .. — Трябва будуване, байнов, ако искаш пълен хамбар.</i> Н. Нинов, ЕШО, 105. <i>Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. | |
| − | + | ◇ <b>Байнова булчица</b>. <i>Диал.</i> Невестулка. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`ЙНОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи; буля. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`ЙНОВИЧКА</b> <i>ж. Диал.</i> Невестулка; байновка, байнова булчица. • Обр. <i>Байновичка е той за тях — невестулка, .. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка? .. До Исмаилова дупка ще ги гони той тях [турците], рече старецът.</i> Ц. Гинчев{{попр|Отпечатано „Гннчев“.}}, ГК, 311. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`ЙНОВКА</b> <i>ж. Диал.</i> Невестулка; байновичка, байнова булчица. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`ЙО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци и (рядко) -ве, <i>м. Диал.</i> 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. <i>— И баща ти тръгваше все на този ден. Отивахме да го изпратим до Плачливите камъни. И теб съм водила. Ти беше малка тогава, не помниш. Но байовете ти бяха големи момчета.</i> А. Каменова, ХГ, 54-55. <i>— Целивай, лудо, не прашай — / не мой нишан ми остая, / да го не види снаха ми, / оти ке каже на бая.</i> К. Христов, СК, 42. <i>Па на майкя отговара [малка мома]: / „Леле варе, мала мале, / думай тату, думай байо / да ма млада не оженат.“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 243. | ||
| − | + | 2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. <i>Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен“.</i> П. Хитов, МП, 61. <i>Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича дяда Либена „байо.“</i> Л. Каравелов, Съч. II, 32. <i>— Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря.</i> Л. Стоянов, X, 58. <i>Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 185. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. <i>Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен“.</i> П. Хитов, МП, 61. <i>Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича | ||
| − | |||
| − | <i>— Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря.</i> Л. Стоянов, X, 58. <i>Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 185. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Зайо байо</b>. В детските приказки — гальовно название на заек. <i>Подскочи зайо байо и побягна в храсталака.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`ЙОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на байо, който се отнася до байо; батев, батков, баев, байков, байнов, байчов, банков, батьов. <i>Неновите думи паднале на байовата Петрова глава като студен сняг.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 65. | ||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>ба`йов<ият></b> <i>м</i>., <b>ба`йова<та></b> <i>ж.,</i> <b>ба`йово<то></b> <i>ср.</i>, <b>ба`йови<те></b> <i>мн.</i> Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. <i>— Не се срамувай, байовата, излез, — казваше друг.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. <i>Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 94. <i>— Хубава е и занаятчийската работа, байовото. Почтено нещо е.</i> Т. Влайков, Съч. I, 290. <i>— Ела да те почерпим, бай Любене — каза лукаво Дамян. — Нашите ми пратиха пастърмица .. —Добре, байовите. .. ще хапнем.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 195. <b>байови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на байо. <i>Гледам, баба ти Минчовица пак. Ходила била доле у байови си Груйови.</i> Т. Влайков, Съч. II, 18. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`ЙОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> По-възрастен човек от народа (обикн. като интимно или пренебр. назоваване). <i>— Тоя байовец е наш, един вид като наша милост служи по железниците.</i> Ем. Станев, ЯГ, 94. <i>Настоявахме да намали от цената, но байовецът не отстъпи.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЙОНЕ`Т</b> 1. <i>м.</i> Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни | ||
Текуща версия към 08:13, 2 октомври 2013
Байно ти още не е за изхвърляне! ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара, .., види се и то да действуваше някак на мене, та и аз за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр, 46. — Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 184. — Откъде си ти, байно? — .. — От Кутрахци. Г. Велев, ПЕМ, 85. — Чакай, байно! — спря конете старшията. — Викал ли ви е някой? В. Геновска, СГ, 130. • Ирон. При изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Аз да ти кажа правичката, байно: пет пари не давам за дружеството! Хр. Смирненски, Съч. III, 70. Вие, байновци, следвате да броите още вашите работници със стотини, .., а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди. З.* Стоянов, ЗБВ I, 384.
БА`ЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байно, който се отнася до байно; батев, батков, баев, байков, байов, байчов, банков, батьов.
2. Като същ. ба`йнов<ият> м., ба`йнова<та> ж., ба`йново<то> ср., ба`йнови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Байно Радки дума: / „Попей, Радке, попей, / попей байновата.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 60. Овчар си агне попита: / — Агънце мило, байново, / защо ми жално проблея? Ем. Попдимитров, ПМ, 35. Стоян на Рада думаше: / „Радо лъо, мила байнова, / що метеш, Радо, и плачеш?“ Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 74. • Ирон. Обръщение при изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Какъв овчар си ми ти! — засегна се Джонката, .. — Трябва будуване, байнов, ако искаш пълен хамбар. Н. Нинов, ЕШО, 105. Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.
◇ Байнова булчица. Диал. Невестулка.
БА`ЙНОВИЦА ж. Диал. Жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи; буля.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БА`ЙНОВИЧКА ж. Диал. Невестулка; байновка, байнова булчица. • Обр. Байновичка е той за тях — невестулка, .. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка? .. До Исмаилова дупка ще ги гони той тях [турците], рече старецът. Ц. Гинчев*, ГК, 311.
БА`ЙНОВКА ж. Диал. Невестулка; байновичка, байнова булчица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БА`ЙО, -то, мн. -вци и (рядко) -ве, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. — И баща ти тръгваше все на този ден. Отивахме да го изпратим до Плачливите камъни. И теб съм водила. Ти беше малка тогава, не помниш. Но байовете ти бяха големи момчета. А. Каменова, ХГ, 54-55. — Целивай, лудо, не прашай — / не мой нишан ми остая, / да го не види снаха ми, / оти ке каже на бая. К. Христов, СК, 42. Па на майкя отговара [малка мома]: / „Леле варе, мала мале, / думай тату, думай байо / да ма млада не оженат.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен“. П. Хитов, МП, 61. Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича дяда Либена „байо.“ Л. Каравелов, Съч. II, 32. — Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря. Л. Стоянов, X, 58. Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 185.
◇ Зайо байо. В детските приказки — гальовно название на заек. Подскочи зайо байо и побягна в храсталака.
БА`ЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байо, който се отнася до байо; батев, батков, баев, байков, байнов, байчов, банков, батьов. Неновите думи паднале на байовата Петрова глава като студен сняг. Л. Каравелов, Съч. VII, 65.
2. Като същ. ба`йов<ият> м., ба`йова<та> ж., ба`йово<то> ср., ба`йови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Не се срамувай, байовата, излез, — казваше друг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво. Ц. Церковски, Съч. II, 94. — Хубава е и занаятчийската работа, байовото. Почтено нещо е. Т. Влайков, Съч. I, 290. — Ела да те почерпим, бай Любене — каза лукаво Дамян. — Нашите ми пратиха пастърмица .. —Добре, байовите. .. ще хапнем. Цв. Ангелов, ЧД, 195. байови мн. Домът и семейството на байо. Гледам, баба ти Минчовица пак. Ходила била доле у байови си Груйови. Т. Влайков, Съч. II, 18.
БА`ЙОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. По-възрастен човек от народа (обикн. като интимно или пренебр. назоваване). — Тоя байовец е наш, един вид като наша милост служи по железниците. Ем. Станев, ЯГ, 94. Настоявахме да намали от цената, но байовецът не отстъпи.
БАЙОНЕ`Т 1. м. Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни
