Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/824“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>и ханища, файтонът затъна в калните улици на София.</i> А. Каралийчев, ПГ, 191. <i>Изтощени от глад, от безсъние, от блъсканици, от дървеници и въшки, те се върнаха по домовете си, след като родителите им се съсипаха от тичане и от харчове.</i> Г. Караславов, ОХ II, 464. 4. <i>Остар.</i> Бой, сбиване. <i>Произлезе блъсканица с тояги и юмруци.</i> Ив. Вазова, Съч. XXV, 70. | <i>и ханища, файтонът затъна в калните улици на София.</i> А. Каралийчев, ПГ, 191. <i>Изтощени от глад, от безсъние, от блъсканици, от дървеници и въшки, те се върнаха по домовете си, след като родителите им се съсипаха от тичане и от харчове.</i> Г. Караславов, ОХ II, 464. 4. <i>Остар.</i> Бой, сбиване. <i>Произлезе блъсканица с тояги и юмруци.</i> Ив. Вазова, Съч. XXV, 70. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЪСКОТЕ`ВИЦА</b> <i>ж. Индив.</i> Бърза, припряна работа, съпроводена със суетене. <i>„Сега разбирам“ — мислеше си той — „защо толкова бързаше да се почне новото училище ..“ От неговото наблюдателно око не избегна и подозрението, че при тая трескава и забъркана блъскотевица сигурно ще има и някаква нередовност в сметките.</i> Т. Влайков, Съч. III, 188. <i>Страшна блъскотевица беше на панаира.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЪ`СНА</b>. Вж. <em>блъсвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЪ`СНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> блъсна като <i>прил. Разг.</i> Смахнат, налудничав, пернат. <i>— Ако не се оженя за него, ще се хвърля в кладенеца! .. — Каквато е блъсната наша Селвета, виж, че го е направила!</i> К. Петканов, ДЧ, 316. <i>Мълчи като блъснат.</i> П. Р. Славейков, БП I, 275. <i>Ама че се звери като някой блъснат!</i> Ст. 1963, бр. 922, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЪСНИ`БУК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Блъснигабър; ахмак, бунак, | + | <b>БЛЪСНИ`БУК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Блъснигабър; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър. |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЪСНИ`ГАБЪР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Захласнат, глупав човек; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър, | + | <b>БЛЪСНИ`ГАБЪР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Захласнат, глупав човек; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър, блъснибук. <i>На една шеметна височина Невенка с ужас съзря брата си Бориса и Чинчева .. — Слазяй бре, блъснигабър! Дето те не сеят, там се раждаш!</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 72. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЪ`СЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> 1. Рязък удар; блъскане. <i>Той беше пресметнал силата на блъсъка си така, щото подир него турчинът да не може да кръкне.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 64. <i>Аз работех свит над масата в едина ъгъл на сиромашката си стаица, когато вратата със силен блъсък се отвори и при мене запъхтяно и изплашено влезе едно от децата ми.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 171. <i>Почнаха да се чуят блъсъци на врати, груби аскерски гласове, женски и детски писъци — оглушителни заедно с магарешкия рев.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 162. |
| − | 2. Блъсканица (в 1 знач.). <i>Полето глъхнеше постепенно и само селските чарди кръстосваха по всички направления и се трупаха с рев и блъсъци | + | 2. Блъсканица (в 1 знач.). <i>Полето глъхнеше постепенно и само селските чарди кръстосваха по всички направления и се трупаха с рев и блъсъци пред зеленясалите корита на редките чешми.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 472. <i>Всякой на работа на пазарът; натиск, блъсък, крак до крак и бут до бут.</i> П. Р.{{попр|Добавяне на точка.}} Славейков, Избр. пр. I, 107. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Дървен блъсък</b>. <i>Диал.</i> Бой. <i>Седи мирен, .. да не ядеш дървен блъсък.</i> П. Р. Славейков, БП II, 145. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЪФ</b>, | + | <b>БЛЪФ</b>, блъ`фът, блъ`фа, <i>мн.</i> блъ`фове, <i>м.</i> 1. Измама чрез преувеличаване или прикриване на някои факти. <i>— Никога ли не си имала поражения? — Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт. Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи.</i> П. Вежинов, БГ, 151. <i>Трябвало е нещо невиждано и нечувано, .. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия.</i> Т. Жечев, БВ, 120. |
| − | |||
| − | 1. Измама чрез преувеличаване или прикриване на някои факти. <i>— Никога ли не си имала поражения? — Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт. Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи.</i> П. Вежинов, БГ, 151. <i>Трябвало е нещо невиждано и нечувано,.. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия.</i> Т. Жечев, БВ, 120. | ||
2. При игра на покер — начин да се заблудят участниците в играта, като се създаде предположение, че партьорът им има по-силни карти, отколкото е в действителност. | 2. При игра на покер — начин да се заблудят участниците в играта, като се създаде предположение, че партьорът им има по-силни карти, отколкото е в действителност. | ||
| − | — Англ. bluff. — Друга (остар.) форма: | + | — Англ. bluff. — Друга (остар.) форма: <em>блуф</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЪФИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Служа си с блъф, правя блъф. <i>— Както и да блъфираш, едва ли някой ще ти повярва, че тук е имало несъответствие между волята и външното й проявление. | + | <b>БЛЪФИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Служа си с блъф, правя блъф. <i>— Както и да блъфираш, едва ли някой ще ти повярва, че тук е имало несъответствие между волята и външното й проявление. Къньо нищо не разбра от това, което каза началникът.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 130. <i>Борис Казански бързо пресметна, че при чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насю х. Грозданов можеше да го бие само с каре от аса .. „Блъфира“ — мина му през ума, като погледна към него и забеляза по лицето му зле прикривано смущение и разочарование. — „Свършено, спечелих…“</i> Д. Ангелов, ЖС, 31. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>БЛЪФИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блъфирам. | <b>БЛЪФИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блъфирам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бълвам. <i>Кога ся разклати мозъкът от удар, чловек захваща да блюва.</i> НКАФ (превод), 96. <i>Така вулкан Везувий много векове кротувал; ..; но в 79 лято по Рождество Христово подбрал да блюва и да връга лава и пепел така страшно, чтото засипал околните градове.</i> Й. Груев, Лет., 1873, 67. <b>блювам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ◇ <b>Блювам зелени гущери</b>. <i>Диал.</i> Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> блювам <i>и от</i> блювам се; бълване. <i>А ястия, които докарват блюване, без съмнение щат да са най-напред тлъстите.</i> Й. Груев, (превод) КН, 7, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ВАНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бълвоч (в 1 и 3 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ВВАМ</b>, -аш, <i>несв.,</i> <b>блю`вна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> блю`внат, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Блювам изведнъж, <b>блюввам се</b>, <b>блювна се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЮ`ВВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> блюввам <i>и от</i> блюввам се. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:39, 16 декември 2013
и ханища, файтонът затъна в калните улици на София. А. Каралийчев, ПГ, 191. Изтощени от глад, от безсъние, от блъсканици, от дървеници и въшки, те се върнаха по домовете си, след като родителите им се съсипаха от тичане и от харчове. Г. Караславов, ОХ II, 464. 4. Остар. Бой, сбиване. Произлезе блъсканица с тояги и юмруци. Ив. Вазова, Съч. XXV, 70.
БЛЪСКОТЕ`ВИЦА ж. Индив. Бърза, припряна работа, съпроводена със суетене. „Сега разбирам“ — мислеше си той — „защо толкова бързаше да се почне новото училище ..“ От неговото наблюдателно око не избегна и подозрението, че при тая трескава и забъркана блъскотевица сигурно ще има и някаква нередовност в сметките. Т. Влайков, Съч. III, 188. Страшна блъскотевица беше на панаира.
БЛЪ`СНА. Вж. блъсвам.
БЛЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от блъсна като прил. Разг. Смахнат, налудничав, пернат. — Ако не се оженя за него, ще се хвърля в кладенеца! .. — Каквато е блъсната наша Селвета, виж, че го е направила! К. Петканов, ДЧ, 316. Мълчи като блъснат. П. Р. Славейков, БП I, 275. Ама че се звери като някой блъснат! Ст. 1963, бр. 922, 3.
БЛЪСНИ`БУК, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Блъснигабър; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЛЪСНИ`ГАБЪР, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Захласнат, глупав човек; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър, блъснибук. На една шеметна височина Невенка с ужас съзря брата си Бориса и Чинчева .. — Слазяй бре, блъснигабър! Дето те не сеят, там се раждаш! Ив. Вазов, Съч. XXV, 72.
БЛЪ`СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Рязък удар; блъскане. Той беше пресметнал силата на блъсъка си така, щото подир него турчинът да не може да кръкне. Ив. Вазов, Съч. VII, 64. Аз работех свит над масата в едина ъгъл на сиромашката си стаица, когато вратата със силен блъсък се отвори и при мене запъхтяно и изплашено влезе едно от децата ми. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Почнаха да се чуят блъсъци на врати, груби аскерски гласове, женски и детски писъци — оглушителни заедно с магарешкия рев. П. К. Яворов, Съч. II, 162.
2. Блъсканица (в 1 знач.). Полето глъхнеше постепенно и само селските чарди кръстосваха по всички направления и се трупаха с рев и блъсъци пред зеленясалите корита на редките чешми. Г. Караславов, ОХ IV, 472. Всякой на работа на пазарът; натиск, блъсък, крак до крак и бут до бут. П. Р.* Славейков, Избр. пр. I, 107.
◇ Дървен блъсък. Диал. Бой. Седи мирен, .. да не ядеш дървен блъсък. П. Р. Славейков, БП II, 145.
БЛЪФ, блъ`фът, блъ`фа, мн. блъ`фове, м. 1. Измама чрез преувеличаване или прикриване на някои факти. — Никога ли не си имала поражения? — Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт. Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи. П. Вежинов, БГ, 151. Трябвало е нещо невиждано и нечувано, .. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия. Т. Жечев, БВ, 120.
2. При игра на покер — начин да се заблудят участниците в играта, като се създаде предположение, че партьорът им има по-силни карти, отколкото е в действителност.
— Англ. bluff. — Друга (остар.) форма: блуф.
БЛЪФИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Служа си с блъф, правя блъф. — Както и да блъфираш, едва ли някой ще ти повярва, че тук е имало несъответствие между волята и външното й проявление. Къньо нищо не разбра от това, което каза началникът. Кл. Цачев, ГЗ, 130. Борис Казански бързо пресметна, че при чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насю х. Грозданов можеше да го бие само с каре от аса .. „Блъфира“ — мина му през ума, като погледна към него и забеляза по лицето му зле прикривано смущение и разочарование. — „Свършено, спечелих…“ Д. Ангелов, ЖС, 31.
БЛЪФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъфирам.
БЛЮ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Бълвам. Кога ся разклати мозъкът от удар, чловек захваща да блюва. НКАФ (превод), 96. Така вулкан Везувий много векове кротувал; ..; но в 79 лято по Рождество Христово подбрал да блюва и да връга лава и пепел така страшно, чтото засипал околните градове. Й. Груев, Лет., 1873, 67. блювам се страд.
◇ Блювам зелени гущери. Диал. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого.
БЛЮ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блювам и от блювам се; бълване. А ястия, които докарват блюване, без съмнение щат да са най-напред тлъстите. Й. Груев, (превод) КН, 7, 8.
БЛЮ`ВАНИЦА ж. Остар. и диал. Бълвоч (в 1 и 3 знач.).
БЛЮ`ВВАМ, -аш, несв., блю`вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блю`внат, св., прех. Остар. и диал. Блювам изведнъж, блюввам се, блювна се страд.
БЛЮ`ВВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блюввам и от блюввам се.
