Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/809“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ◇ <b>Ближа ботушите (подметките)</b>; <b>ближа краката</b> <i>на някого.</i> <i>Разг. Грубо.</i> Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар.</i> 1. Близък. <i>Той беше от едно ближно до града село и беше ми познат.</i> К. Величков, ПССъч. I, 24. <i>Между това, населението сполучило да избяга в ближната гора.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 161. <i>На гредите някой стар петел изпляска с криле и се напъва да навести за ближната зора.</i> Д. Калфов, ПЮН, 21. <i>Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 171. <i>Всички честни християни са ближни помежду си — отвърна изтръпнал поп Антония.</i> Т. Хармандиев, КЕД, 79. |
| − | 2. Като <i>същ.</i> ближен <i>м.</i> Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. <i>Днес той видя за втори път Ния Глаушева. И не я погледна като жена на ближния си, а в сърцето му се надигна греховен смут.</i> Д. Талев, ПК, 82. <i>Че | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>ближен</b> <i>м.</i> Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. <i>Днес той видя за втори път Ния Глаушева. И не я погледна като жена на ближния си, а в сърцето му се надигна греховен смут.</i> Д. Талев, ПК, 82. <i>Че ръката братска без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. / Мисля, че човекът, тук на тоя свят / има един ближен, има един брат.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 169. <i>Но в това също време той бил готов да пожертвова и себе си за доброто на ближния си.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 113. <b>ближни</b> <i>мн. Остар. Книж.</i> Хора, свързани с тясна роднинска връзка; сродници, роднини, близки. <i>С една дума единственото сходство, което съществувало между{{попр|Отпечатано: „можду“.}} родителите и детето, са заключало в това, че секи от тях обичал да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 23. <i>Ние гледаме с презрение на онзи човек, който няма нито любов към своето месторождение, нито към своите братия, ближни и съседи.</i> Знан., 1875, бр. 12, 187. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>бли`зен</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИ`ЖЕНЕ</b> <i>ср. Диал.</i> Близане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИ`ЖНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Близост. <i>Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото блядословие на едного человека, .. който както ся виждаше, имаше голяма ближност с домакините.</i> П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИЗА`ЛКА</b> <i>ж.</i> Специален бонбон на клечка. <i>Купих на децата шоколади и близалки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛИЗАЛЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Бот.</i> Връхна част на плодника, разположена над | + | <b>БЛИЗАЛЦЕ`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Бот.</i> Връхна част на плодника, разположена над стълбчето, върху която попадат поленовите зрънца (тичинковият прашец). |
---- | ---- | ||
<b>БЛИ`ЗАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ближа <i>и от</i> ближа се. | <b>БЛИ`ЗАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ближа <i>и от</i> ближа се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИ`ЗВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бли`зна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> 1. Ближа веднъж или изведнъж. <i>Кучката замижа, изплези език и я близна по лицето.</i> К. Петканов, БД, 146. <i>После полекичка близва късчето с края на язикът си един, два, понякога и три пъте.</i> Д. Блъсков, У, 1871, бр. 19, 295. |
| − | <i>— Моето сестриче / има много лакомо езиче — / всичко близва, хапва и опитва,/ пък стомаха хич си не запитва.</i> Чичо Стоян, ЧК, 16. <i>Дай само да близна от тортата.</i> близвам се, близна се I. <i>Страд. от</i> близвам. | + | 2. <i>Разг.</i> Хапвам или пийвам по малко от нещо. <i>Веднъж-дваж в годината близваха ярма или трици. Това се случваше по Великден или Коледа, когато и ние, стопаните им, се облажвахме.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 43. <i>На събора щели да поднасят и новото питие, .., за което отдавна чуваме, но даже не сме го и близвали.</i> Я. Антов, ЕМ, 17. <i>Аз пък зная: — Моето сестриче / има много лакомо езиче — / всичко близва, хапва и опитва, / пък стомаха хич си не запитва.</i> Чичо Стоян, ЧК, 16. <i>Дай само да близна от тортата.</i> <b>близвам се</b>, <b>близна се</b> I. <i>Страд. от</i> близвам. II. <i>Възвр. от</i> близвам в 1 знач. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Остар и диал.</i> Ближен. <i>Врясък на безбройни жаби по близните локви смъщаваше нощната тишина.</i> Ил. Блъсков, ИС, 18. <i>Меркурий като най-близна планета до Слънцето прави и по-малка обиколка около него.</i> Й. Груев, Лет., 1872, 109. <i>Също на гарата бяха излезли доста селени от близните села.</i> Б, 1902, бр. 485, 3. <i>Чйо е това момиче, / дето у вас дохожда, / дали е близна роднина, / или е близна комшийка.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 48. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛИ`ЗИЧКО</b>. <i>Разг. Нареч. от</i> | + | <b>БЛИ`ЗИЧКО</b>. <i>Разг. Нареч. от</i> близичък. <i>— Пуснете го в двора. — Къде, господине? — Ей тук близичко, една крачка място.</i> Й. Йовков, З, 1937, бр. 5509, XIX. <i>Ако се фане сега той до Донка и до Станча, какво ще има! А пък тъй близичко ще бъде до Райка!</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. <i>Седнали удобно, съвсем близичко един до друг — той на мотора, тя в затопленото кошче под вълненото одеяло.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 190. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>БЛИ`ЗИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Рядко. Умал. от</i> близък. <i>До близичката горичка имаше само пет минути път.</i> | <b>БЛИ`ЗИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Рядко. Умал. от</i> близък. <i>До близичката горичка имаше само пет минути път.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛИ`ЗКО</b> <i>нареч.</i> 1. Близо (в 1, 2, 3 и 4 знач.). <i>Те се движеха бавно с наведени глави, толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце едвам се допираха.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 54. <i>Сутринта Витоша беше толкова близко — / беше чиста и румена в ранния хлад.</i> В. Георгиев, ПП, 29. <i>Близко е очаквания край — въпросът е на дни.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 296. <i>И птичките пеят и шушнат листа, / че близко е веч жълтолистата есен.</i> К. Христов, ПВ, 47. <i>Чешкият е близко до нашия език и от десет една ще ти разберат.</i> Ив. Вазов, СбНУ I, 77. <i>Тя искаше, макар че времената бяха тежки, оскъдни и</i> |
| − | |||
Текуща версия към 09:15, 10 декември 2013
◇ Ближа ботушите (подметките); ближа краката на някого. Разг. Грубо. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого.
БЛИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Близък. Той беше от едно ближно до града село и беше ми познат. К. Величков, ПССъч. I, 24. Между това, населението сполучило да избяга в ближната гора. З. Стоянов, ЗБВ II, 161. На гредите някой стар петел изпляска с криле и се напъва да навести за ближната зора. Д. Калфов, ПЮН, 21. Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът. Ив. Вазов, Съч. I, 171. Всички честни християни са ближни помежду си — отвърна изтръпнал поп Антония. Т. Хармандиев, КЕД, 79.
2. Като същ. ближен м. Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Днес той видя за втори път Ния Глаушева. И не я погледна като жена на ближния си, а в сърцето му се надигна греховен смут. Д. Талев, ПК, 82. Че ръката братска без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. / Мисля, че човекът, тук на тоя свят / има един ближен, има един брат. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Но в това също време той бил готов да пожертвова и себе си за доброто на ближния си. Л. Каравелов, Съч. II, 113. ближни мн. Остар. Книж. Хора, свързани с тясна роднинска връзка; сродници, роднини, близки. С една дума единственото сходство, което съществувало между* родителите и детето, са заключало в това, че секи от тях обичал да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание. Л. Каравелов, Съч. VII, 23. Ние гледаме с презрение на онзи човек, който няма нито любов към своето месторождение, нито към своите братия, ближни и съседи. Знан., 1875, бр. 12, 187.
— Друга (диал.) форма: бли`зен.
БЛИ`ЖЕНЕ ср. Диал. Близане.
БЛИ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Близост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото блядословие на едного человека, .. който както ся виждаше, имаше голяма ближност с домакините. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.
БЛИЗА`ЛКА ж. Специален бонбон на клечка. Купих на децата шоколади и близалки.
БЛИЗАЛЦЕ`, мн. -а, ср. Бот. Връхна част на плодника, разположена над стълбчето, върху която попадат поленовите зрънца (тичинковият прашец).
БЛИ`ЗАНЕ ср. Отгл. същ. от ближа и от ближа се.
БЛИ`ЗВАМ, -аш, несв.; бли`зна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Ближа веднъж или изведнъж. Кучката замижа, изплези език и я близна по лицето. К. Петканов, БД, 146. После полекичка близва късчето с края на язикът си един, два, понякога и три пъте. Д. Блъсков, У, 1871, бр. 19, 295.
2. Разг. Хапвам или пийвам по малко от нещо. Веднъж-дваж в годината близваха ярма или трици. Това се случваше по Великден или Коледа, когато и ние, стопаните им, се облажвахме. Кр. Григоров, ОНУ, 43. На събора щели да поднасят и новото питие, .., за което отдавна чуваме, но даже не сме го и близвали. Я. Антов, ЕМ, 17. Аз пък зная: — Моето сестриче / има много лакомо езиче — / всичко близва, хапва и опитва, / пък стомаха хич си не запитва. Чичо Стоян, ЧК, 16. Дай само да близна от тортата. близвам се, близна се I. Страд. от близвам. II. Възвр. от близвам в 1 знач.
БЛИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар и диал. Ближен. Врясък на безбройни жаби по близните локви смъщаваше нощната тишина. Ил. Блъсков, ИС, 18. Меркурий като най-близна планета до Слънцето прави и по-малка обиколка около него. Й. Груев, Лет., 1872, 109. Също на гарата бяха излезли доста селени от близните села. Б, 1902, бр. 485, 3. Чйо е това момиче, / дето у вас дохожда, / дали е близна роднина, / или е близна комшийка. Нар. пес., СбНУ XIV, 48.
БЛИ`ЗИЧКО. Разг. Нареч. от близичък. — Пуснете го в двора. — Къде, господине? — Ей тук близичко, една крачка място. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5509, XIX. Ако се фане сега той до Донка и до Станча, какво ще има! А пък тъй близичко ще бъде до Райка! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. Седнали удобно, съвсем близичко един до друг — той на мотора, тя в затопленото кошче под вълненото одеяло. Д. Калфов, Избр. разк., 190.
БЛИ`ЗИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Рядко. Умал. от близък. До близичката горичка имаше само пет минути път.
БЛИ`ЗКО нареч. 1. Близо (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Те се движеха бавно с наведени глави, толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце едвам се допираха. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Сутринта Витоша беше толкова близко — / беше чиста и румена в ранния хлад. В. Георгиев, ПП, 29. Близко е очаквания край — въпросът е на дни. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 296. И птичките пеят и шушнат листа, / че близко е веч жълтолистата есен. К. Христов, ПВ, 47. Чешкият е близко до нашия език и от десет една ще ти разберат. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Тя искаше, макар че времената бяха тежки, оскъдни и
