тревожни, Станка да бъде истинска булка и сватбата да бъде колкото се може по-близко до мирновременните сватби. Г. Караславов, ОХ I, 422.
2. Рядко. Непосредствено, пряко. Но нашият живот най-близко ни интересува, предполага се, че най-добре познаваме него, той следователно би трябвало да послужи за нашите драматурзи като най-главен извор за теми. К. Величков, ПССъч. VIII, 132. Вуйчо ми още като студент се познавал близко с мнозина от тогавашните интелектуалци. К. Константинов, ППГ, 86.
◇ Близко до ума е. Разг. Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. Близко до ума е .., че .. по-крайните елементи замислят и провеждат богоявленската акция. Т. Жечев, БВ, 317-318.
Близко ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп.
БЛИЗКОИ`ЗТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се намира в Близкия Изток или който се отнася до Близкия Изток. По това време руската близкоизточна политика си поставя за задача за обедини българи и сърби в една голяма славянска държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 84. Близкоизточен въпрос. Близкоизточна политическа криза. Близкоизточни страни.
БЛИЗКОРО`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до близко родство или до близки роднини. Успешно преливане на кръв следователно е възможно при близкородствени животни. Г. Маркова, ЧМ, 20. Близкородствени форми [на растения] поставя в съвсем различни групи. Например растенията от семейството житни той слага в три различни класа. ОБиол., X кл.,* 94. Близкородствени отношения.
БЛИЗКОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който стои наблизо, който се намира на малко разстояние от някого или нещо. Нетърпеливи бойци дадоха няколко пушечни изстрели. Един куршум рекушира от каменната стена и уби намясто близкостоящия партизанин. К. Ламбрев, СП, 143. Докато жените се обясняваха какво били казали на възрастния чиновник, вратата се отвори, двете най-близкостоящи жени хлътнаха вътре и вратата се затвори отново след тях, преди още другите да разберат какво и как беше станало. П. Спасов, XX, 241. Близкостоящи очи.
— Друга (остар.) форма: близкостое`щ.
БЛИЗНА`1 ж. Диал. Място на плат, дето е пропусната или е скъсана нишка в основата. Платно с близни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНА`2 ж. Диал. 1. Стомана, чилик, близница.
2. Недопечен, клисав пласт до долната кора на хляб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИ`ЗНА. Вж. близвам.
БЛИЗНА`К, мн. -ци, м. 1. Всяко от децата, родени от една майка при една бременност, които обикновено имат пълна или много голяма външна прилика, общи склонности и др. Те двамата, брат и сестра, си приличаха като близнаци — същите очи, същите коси, същата бледа, нежна кожа на дребните им лица. Д. Талев, ЖС, 24. Тръгнали на път далечен, / двама ми братя близнаци / от една майка родени, / от едно мляко сукали, / във една люлка люлени. Ел. Багряна, ЗМ, 16. • Обр. Според мен тези две идеологии са еднояйчни близнаци [фашизма и комунизма], които за да се различават, са се подложили на козметични операции. Г. Данаилов, ДС, 277. — „Мое стадо най-хубаво, / най-хубаво, най-личаво, / че го пасат два овчара, / два овчара, два близнака — / еднолики, едноимци, / с едно руфо пременени.“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 428.
2. Само мн. Астрон. Едно от дванадесетте съзвездия на зодиака, в което се намират двете ярки звезди Кастор и Полукс, разположено в северното полукълбо на звездното небе.
3. В астрологията — третият знак от зодиака; зодия на месец юни (от 22. V. до 22. VI).
4. Архит. Всяка една от симетрично построени сгради с общ калкан и общ покрив.
5. Минер. Всеки един индивид от кристална група, съставена от два или повече кристала, в която те са строго симетрично разположени помежду си.
6. Диал. Обреден хляб, приготвен от кумицата на Ивановден, състоящ се от две еднакви продълговати части, поставени една върху друга на кръст.
◇ Сиамски близнаци. Неразделни приятели (от историята за родените в Сиам близнаци, които били сраснали в гърдите и живели от 1811 до 1874 г.)
БЛИЗНАКИ`НЯ ж. Диал. Близначка. Имъл йе краля Стефана / два сина до два близнака. / Търси им да им намери / две сестри, две близнакини. Нар. пес., СбНУ XXVI, 133.
БЛИЗНА`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от близнак (в 1 знач.). Тетка и тетин, дълго време не са имали деца. И най-после след четиринадесет години им се родили двете отведнъж. И тъй се зарадвали на близначетата, и тъй си приличат двечките! В. Бончева, АП, 9. По-възрастното близначе имаше пъпчица на врата и това беше едничкото нещо, по което можеха да ги разпознават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. По няколко минути ето ти, че повторно я хващат болки; рекли й, че ще роди близначе: „Еще едничко!“ й казаха. Й. Груев, КН 7 (превод), 21.
БЛИЗНА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Архит. Който се отнася до симетрично построени сгради с общ калкан и общ покрив. Близначни постройки.
