Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/715“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Брегът на каналите се оформя на нивото на водата като берма, широка 2 до 8 м, а след това се | + | <i>Брегът на каналите се оформя на нивото на водата като берма, широка 2 до 8 м, а след това се засажда с млади корени от камъш.</i> Д. Велев, М П, 160. |
| − | 2. <i>Воен.</i> Ивица земя между ров и насип на окоп, която предпазва от срутване на пръст | + | 2. <i>Воен.</i> Ивица земя между ров и насип на окоп, която предпазва от срутване на пръст в окопа и служи за складиране на оръжие и др. |
| − | |||
| − | в окопа и служи за складиране на оръжие и др. | ||
3. <i>Техн.</i> Площадка между стъпала в мина. | 3. <i>Техн.</i> Площадка между стъпала в мина. | ||
| − | — Хол. berm през нем. | + | — Хол. berm през нем. Bеrme и рус. берма. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРМУ`ДИ</b> <i>мн.</i> Леки летни панталони, обикн. от пъстра материя, с дължина до коленете. <i>Бях дал в пункта за химическо чистене сако на кафяви и черни райета, а ми върнаха бермуди на лилаво-червени кръгове.</i> С. Трайков, М, 51. <i>В бутика .. ще откриете не само последните модели дамско бельо .., а и .. бермуди за мъже.</i> СТ, 1999, бр. 37, 24. |
— От собств. през англ. bermuda (shorts). | — От собств. през англ. bermuda (shorts). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`РНА</b>. Вж. <em>бе`рвам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕРТОЛЕ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Бертолетова сол</b>. <i>Хим.</i> Безцветно кристално вещество със солен вкус, използувано в медицината, за получаване на експлозиви и др.; калиев хлорат. <i>Работата в канала беше доста напреднала .. А пък освен няколко бомби и десетина кила бертолетова сол ние други взривни вещества (динамит и пр.) нямахме.</i> П. Шатев, МПР, 96. | ||
— От фр. собств. | — От фр. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕРХАНА</b> <i>ж. Диал.</i> Голяма неугледна, неподдържана къща. <i>Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци.</i> П. Росен, ВПШ, 130. | + | <b>БЕРХАНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Голяма неугледна, неподдържана къща. <i>Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци.</i> П. Росен, ВПШ, 130. |
— Перс. през тур. berhane. | — Перс. през тур. berhane. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`СА</b> <i>ж. Диал.</i> Клетва, честна дума. <i>После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек .., длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва.</i> Н. Хайтов, ШГ, 139. <i>Гавазинът не даваше прах да падне върху тях [гимназията и учениците], .. — верен на своята арнаутска „беса“, клетва за вярност.</i> Д. Спространов, С, 199. <i>Со Бегот беса вързафме, / со Бегот се погодифме.</i> Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355. |
| − | — От алб. | + | — От алб. bésé. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСАРА`БЕЦ</b>, <i>мн.</i> -бци, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Бесарабия (област в Украйна и Молдова). // Българин от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСАРА`БКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бесарабия. // Българка от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСАРА`БСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Бесарабия <i>и от</i> бесарабец. <i>Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 146. <i>Бесарабска степ.</i> <i>Бесарабски българи.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСА`Ч</b> <i>м.</i> Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. <i>Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен надзирател{{попр|Отпечатано: „наздирател“.}}. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — бесачът Йото.</i> Ем. Манов, ПЯ, 139. <i>Но бесачът Богдан Симеонов и надзирателят Вълчо пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя.</i> К. Митев, ПБ, 388. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСЕ`ДА</b> <i>ж.</i> 1. Непринуден разговор. <i>След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. <i>Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми.</i> Г. Караславов,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} ПМ, 22. <i>— Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа.</i> К. Петканов, В, 47. <i>Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // <i>Рядко.</i> Изказани при разговор мисли. <i>Убеждения напредничави и дълбоки, .., реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 44. <i>Жена, отрова е звънливият ти смях, / очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа!</i> К. Христов, Избр. ст, 99. |
| − | 2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. <i>Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи.</i> Д. Добревски, БКН, 122. <i>Държа беседа.</i> | + | 2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. <i>Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи.</i> Д. Добревски, БКН, 122. <i>Държа беседа.</i> △ <i>Изнасям беседа.</i> △ <i>Научно-популярна беседа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСЕ`ДВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Водя разговор с някого; разговарям. <i>Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. <i>И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери.</i> Й. Йовков,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Разк. III, 70. <i>Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща.</i> Ел. Багряна, ПЗ, 88. <b>беседвам си</b> <i>възвр.</i> <i>Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕСЕ`ДВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беседвам; разговаряне, разговор. <i>Отец</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:24, 8 ноември 2013
Брегът на каналите се оформя на нивото на водата като берма, широка 2 до 8 м, а след това се засажда с млади корени от камъш. Д. Велев, М П, 160.
2. Воен. Ивица земя между ров и насип на окоп, която предпазва от срутване на пръст в окопа и служи за складиране на оръжие и др.
3. Техн. Площадка между стъпала в мина.
— Хол. berm през нем. Bеrme и рус. берма.
БЕРМУ`ДИ мн. Леки летни панталони, обикн. от пъстра материя, с дължина до коленете. Бях дал в пункта за химическо чистене сако на кафяви и черни райета, а ми върнаха бермуди на лилаво-червени кръгове. С. Трайков, М, 51. В бутика .. ще откриете не само последните модели дамско бельо .., а и .. бермуди за мъже. СТ, 1999, бр. 37, 24.
— От собств. през англ. bermuda (shorts).
БЕ`РНА. Вж. бе`рвам.
БЕРТОЛЕ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бертолетова сол. Хим. Безцветно кристално вещество със солен вкус, използувано в медицината, за получаване на експлозиви и др.; калиев хлорат. Работата в канала беше доста напреднала .. А пък освен няколко бомби и десетина кила бертолетова сол ние други взривни вещества (динамит и пр.) нямахме. П. Шатев, МПР, 96.
— От фр. собств.
БЕРХАНА` ж. Диал. Голяма неугледна, неподдържана къща. Половината от къщите са стари гръцки берхани, с обширни прустове, разкапали чардаци. П. Росен, ВПШ, 130.
— Перс. през тур. berhane.
БЕ`СА ж. Диал. Клетва, честна дума. После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек .., длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва. Н. Хайтов, ШГ, 139. Гавазинът не даваше прах да падне върху тях [гимназията и учениците], .. — верен на своята арнаутска „беса“, клетва за вярност. Д. Спространов, С, 199. Со Бегот беса вързафме, / со Бегот се погодифме. Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355.
— От алб. bésé.
БЕСАРА`БЕЦ, мн. -бци, м. Човек, който е роден или живее в Бесарабия (област в Украйна и Молдова). // Българин от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.).
БЕСАРА`БКА ж. Жена, която е родена или живее в Бесарабия. // Българка от населението, преселено в Бесарабия (в края на XVIII и през XIX в.).
БЕСАРА`БСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Бесарабия и от бесарабец. Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 146. Бесарабска степ. Бесарабски българи.
БЕСА`Ч м. Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен надзирател*. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — бесачът Йото. Ем. Манов, ПЯ, 139. Но бесачът Богдан Симеонов и надзирателят Вълчо пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя. К. Митев, ПБ, 388.
БЕСЕ`ДА ж. 1. Непринуден разговор. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми. Г. Караславов,* ПМ, 22. — Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа. К. Петканов, В, 47. Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // Рядко. Изказани при разговор мисли. Убеждения напредничави и дълбоки, .., реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност. Ив. Вазов, Съч. X, 44. Жена, отрова е звънливият ти смях, / очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа! К. Христов, Избр. ст, 99.
2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи. Д. Добревски, БКН, 122. Държа беседа. △ Изнасям беседа. △ Научно-популярна беседа.
БЕСЕ`ДВАМ, -аш, несв., непрех. Водя разговор с някого; разговарям. Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме. Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери. Й. Йовков,* Разк. III, 70. Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща. Ел. Багряна, ПЗ, 88. беседвам си възвр. Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40.
БЕСЕ`ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от беседвам; разговаряне, разговор. Отец
