населявало през VIII в. Средна Македония, северно от Солун.
БЕ`РИ-БЕ`РИ неизм. Мед. Тежко заболяване в някои страни, като Япония, Китай и др., което се предизвиква от липса на витамин B1 поради еднообразно хранене с олющен ориз. Липсата на витамин B1 предизвиква заболяването бери-бери у човека, което се характеризира с разстройство на нервната, храносмилателната и сърдечно-съдовата система, П. Даскалов и др., ТК, 30.
— Инд. beri-beri.
БЕРИ`Л, мн. няма, м. Минер. Минерал със зелен или син, по-рядко с бял, жълт или розов цвят, основен източник за получаване на берилий, а с някои свои разновидности (аквамарин, смарагд и др.) използуван в бижутерията; берилиево-алуминиев силикат. В пегматитните скали на юг от Велинград и около Копривщица често се срещат едри бледозелени кристали от минерала берил. К, 1963, кн. 8, 15.
— Инд. през гр. βήρυλλος.
БЕРИ`ЛИЕВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от берилий. Берилиев окис. Берилиев бронз. Берилиева пружина.
БЕРИ`ЛИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Be — лек, твърд сребристобял метал, който се използува като съставна част на някои сплави в самолетостроенето, електротехниката и в атомните реактори. Под действието на космичното лъчение и главно върху атомите на* кислорода и азота в атмосферата могат да се получат също така и два други изотопа на берилия. Л. Манолов, РА, 26.
— От лат. beryllium.
БЕРИ`ТБА ж. 1. Само ед. Прибиране на реколта от плодове, зеленчуци и др. Ние свършихме беритбата на царевицата. Б. Шивачев, ПЮА, 134. Припомни си радостната глъчка, / кошовете, шумната беритба, / ябълките — златни и червени. И. Бурин, ПТ, 52-53. Арапите тогази посеяли ечмик и пшеница и като дойде времето на беритбата, взеха класовете. П. Р. Славейков, СК, 118.
2. Събиране на нектар от пчели. — Татко, ще има ли скоро мед? — Почакай де, пчелите още са гладни от зимата? Първата беритба на нектар и прашец още не е свършила. Л. Галина, Д, 8.
3. Добив, прибиран чрез бране. Набодените по припеците лозови пръчки дали първата си беритба. О. Василев, ЖБ, 13. Три години стават с лани, / откак Боже наказане, / щом полята се покрият / с златни класове, / щом узреят вси сеитби / и вречат добри беритби, / дава град и все убива. Ив. Вазов, В, 4. Продадохме първата беритба ябълки.
4. С предл. по. Времето, когато се прибира добив. По беритба на царевиците оттам мина и Юрталана. Г. Караславов, С, 69.
БЕРИ`ТБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до беритба. Беритбен план. Беритбена зрелост.
БЕРИ`Я, мн. -и`и, ж. Остар. Такса, събирана от държавни органи за направени услуги. Всички книжа, заявления, жалби, удостоверения и пр. по настоящия закон се освобождават от гербов налог и всякакви мита, такси, берии и други. ОФ, 1949, бр. 1507, 5. — Нийде няма да ходиш, ами се приготви, че ще тръгнем из селото да ръсиш и да ти съберем малко берия от комшиите. М. Кънчев, В, 172-173. Съдебни берии.
БЕРКЛИ`АНСТВО, мн. няма, ср. Филос. Философска теория, според която предметите са комплекси от усещания и не съществуват обективно, а само доколкото могат да се възприемат от човешкото съзнание. — От англ. собств.
БЕРКО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Берковица (град в Северозападна България). Берковски Балкан. Берковски мрамор.
БЕРКО`ВЧАНИН м. Човек, който е роден или живее в Берковица. В свободни от занятие дни правях на кон радостни излети с млада дружина берковчани. Ив. Вазов, ИСМ, 61.
БЕРКО`ВЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Берковица.
БЕРКУ`ВАМ, -аш, несв. Диал. Бера, събирам останалия след бране плод, паберките. беркувам се страд.
БЕРКУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от беркувам и от беркувам се.
БЕРЛИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Берлин (столица на Германия). До сълзи трогнат от една такава комедия, .., на една берлинска сцена, аз най-остро почувствувах и разбрах колко е прав изразът: външността на нещата трябва да хармонира с тяхната вътрешност. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (2), 126. Берлинските улици още помнят пролога [на берлинското въстание]. Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Берлинска опера. Берлински работник. Берлински фестивал. Берлинска стена.
◇ Берлински договор. Полит. Договор, приет на Берлинския конгрес на 1. VII. 1878 г., според който се ревизира Санстефанският мирен договор и България се разкъсва на Княжество България и Източна Румелия и част от земите й остават в Сърбия, Гърция и Румъния. Берлинският договор през 1878 г., а после — турско-българският — от 1885 год. измениха значително южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. XVI, 5.
БЕ`РМА ж. 1. Техн. Ивица земя, оставена между рова и насипа на напоителни и отводнителни канали, пътни насипи, диги и др. под., която придава устойчивост на почвата.
