Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/657“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>хора, събужда гласа й в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЛОВЕ`СНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Безмълвно, мълчаливо. <i>Старецът все тъй безшумно и безсловесно се движеше из килията, все тъй тихичко попъшкваше нощем.</i> П. Вежинов, ЗНН, 57. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЛОВЕ`СНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсловесен; безсловесие. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСЛЪ`НЧЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. <i>Денят беше студен и безслънчев.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 14. <i>Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, / над тях в безслънчеви простори / мъглите сиви се кълбят.</i> Мл. Исаев, П, 20. |
| + | |||
| + | 2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. <i>Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който е без смяна, сменяване. <i>Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба.</i> НА, 1958, бр. 3186, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМЕ`ННО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безсменен. <i>Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ.</i> К. Константинов, ПЗ, 125. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Несметен, безчислен. <i>Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСМИ`СЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който няма смисъл, няма логично съдържание; несмислен. <i>— Дочко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви. Нацапва ги с химически молив и ги натисва върху бял лист. Получава се някаква безсмислена дума: — „фелерот“.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125. <i>Маргаритка е прегърнала мъничкото сиво теленце, разчесва пухкавата му козина с моя нов гребен и му говори нещо безсмислено, но много нежно и ласкаво.</i> П. Незнакомов, МА, 9. |
| − | |||
| − | 1. Който няма смисъл, няма логично съдържание; несмислен. | ||
2. За поглед, усмивка и под. — който не изразява нищо определено (мисъл или чувство). <i>Болеше я главата от напрежение. Разходи се из градината, спря се, втренчи безсмислен поглед в аленото небе на запад, където слънцето се беше скрило.</i> П. Стъпов, ЖСН, 201. <i>Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 51. // Който показва отсъствие на здрав разум, разсъдък. <i>Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Влъчовото лице и слушам несвързаните му думи, често пресичани от безсмислен смях.</i> Т. Влайков, Пр I, 187. | 2. За поглед, усмивка и под. — който не изразява нищо определено (мисъл или чувство). <i>Болеше я главата от напрежение. Разходи се из градината, спря се, втренчи безсмислен поглед в аленото небе на запад, където слънцето се беше скрило.</i> П. Стъпов, ЖСН, 201. <i>Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 51. // Който показва отсъствие на здрав разум, разсъдък. <i>Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Влъчовото лице и слушам несвързаните му думи, често пресичани от безсмислен смях.</i> Т. Влайков, Пр I, 187. | ||
| − | + | 3. Който е лишен от сериозност, сериозно съдържание, дълбочина; повърхностен, празен, безсъдържателен. <i>Цял ред безсмислени тостове се посипаха един след други.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 267. <i>Всеки от тримата имаше достатъчно много болка в гърдите, за да води един безсмислен разговор само за приличие.</i> Кр. Кръстев, К, 147. // Който няма сериозна цел, смисъл, който не е осмислен; празен, безцелен, безсъдържателен. <i>Остави тоз безсмислен, глупав живот.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 312. <i>Учебните часове минаваха в непоносима тегота. Те се сториха на Катя необикновено дълги и като никога безсмислени.</i> Ст. Чилингиров, РК, 34. | |
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. <i>— О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт!</i> Л. Стоянов, X, 39. <i>— Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос.</i> Д. Ангелов, ЖС, 112. <i>Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да издържа такава скъпа агентка.</i> Д. Димов, ОД, 29. <i>Безсмислен страх.</i> <i>Безсмислена борба.</i> | |
| − | |||
| − | 4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. <i>— О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт!</i> Л. Стоянов, X, 39. <i>— Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос.</i> Д. Ангелов, ЖС, 112. <i>Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСМИ`СЛЕНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. <i>Говореше несвързано и почти безсмислено.</i> Й. Йовков Разк. | + | <b>БЕЗСМИ`СЛЕНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. <i>Говореше несвързано и почти безсмислено.</i> Й. Йовков,{{попр|Добавяне на запетайка.}} Разк. II, 13. <i>И Кънчо трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 324, 231. <i>Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз… такова, .. арестуваха ме…</i> М. Марчевски, МП, 147. |
| − | 2. Без израз, проява на здрав разум или на ясна съсредоточена мисъл; като ненормален. <i>— Излизай вън, ще запалим къщата — изкомандува старшията. — Как — къщата, защо? — ужасена запита жената, безсмислено се огледа, изтича до децата и се притисна до тях.</i> X. Русев, ПС, 148. <i>Изпитата ракия съвсем замъгли съзнанието му. Той гледаше безсмислено.</i> М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. <i>Дук Алуизий, възрастен, уморен, отегчен човек, .. , разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше.</i> Й. Вълчев, СКН, 88-89. | + | 2. Без израз, проява на здрав разум или на ясна съсредоточена мисъл; като ненормален. <i>— Излизай вън, ще запалим къщата — изкомандува старшията. — Как — къщата, защо? — ужасена запита жената, безсмислено се огледа, изтича до децата и се притисна до тях.</i> X. Русев, ПС, 148. <i>Изпитата ракия съвсем замъгли съзнанието му. Той гледаше безсмислено.</i> М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. <i>Дук Алуизий, възрастен, уморен, отегчен човек, .., разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше.</i> Й. Вълчев, СКН, 88-89. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. <i>Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 357. <i>А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от</i> | ||
Текуща версия към 15:43, 25 октомври 2013
хора, събужда гласа й в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти. Бл. Димитрова, ОтО, 9.
БЕЗСЛОВЕ`СНО нареч. Книж. Безмълвно, мълчаливо. Старецът все тъй безшумно и безсловесно се движеше из килията, все тъй тихичко попъшкваше нощем. П. Вежинов, ЗНН, 57.
БЕЗСЛОВЕ`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсловесен; безсловесие.
БЕЗСЛЪ`НЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. Денят беше студен и безслънчев. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, / над тях в безслънчеви простори / мъглите сиви се кълбят. Мл. Исаев, П, 20.
2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя. Ст. Чилингиров, ХНН, 3.
БЕЗСМЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който е без смяна, сменяване. Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба. НА, 1958, бр. 3186, 2.
БЕЗСМЕ`ННО. Рядко. Нареч. от безсменен. Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ. К. Константинов, ПЗ, 125.
БЕЗСМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Несметен, безчислен. Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321.
БЕЗСМИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма смисъл, няма логично съдържание; несмислен. — Дочко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви. Нацапва ги с химически молив и ги натисва върху бял лист. Получава се някаква безсмислена дума: — „фелерот“. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125. Маргаритка е прегърнала мъничкото сиво теленце, разчесва пухкавата му козина с моя нов гребен и му говори нещо безсмислено, но много нежно и ласкаво. П. Незнакомов, МА, 9.
2. За поглед, усмивка и под. — който не изразява нищо определено (мисъл или чувство). Болеше я главата от напрежение. Разходи се из градината, спря се, втренчи безсмислен поглед в аленото небе на запад, където слънцето се беше скрило. П. Стъпов, ЖСН, 201. Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка. Ив. Вазов, Съч. X, 51. // Който показва отсъствие на здрав разум, разсъдък. Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Влъчовото лице и слушам несвързаните му думи, често пресичани от безсмислен смях. Т. Влайков, Пр I, 187.
3. Който е лишен от сериозност, сериозно съдържание, дълбочина; повърхностен, празен, безсъдържателен. Цял ред безсмислени тостове се посипаха един след други. Ал. Константинов, Съч. I, 267. Всеки от тримата имаше достатъчно много болка в гърдите, за да води един безсмислен разговор само за приличие. Кр. Кръстев, К, 147. // Който няма сериозна цел, смисъл, който не е осмислен; празен, безцелен, безсъдържателен. Остави тоз безсмислен, глупав живот. Й. Йовков, ЧКГ, 312. Учебните часове минаваха в непоносима тегота. Те се сториха на Катя необикновено дълги и като никога безсмислени. Ст. Чилингиров, РК, 34.
4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. — О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт! Л. Стоянов, X, 39. — Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос. Д. Ангелов, ЖС, 112. Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да издържа такава скъпа агентка. Д. Димов, ОД, 29. Безсмислен страх. Безсмислена борба.
БЕЗСМИ`СЛЕНО нареч. 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. Говореше несвързано и почти безсмислено. Й. Йовков,* Разк. II, 13. И Кънчо трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 324, 231. Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз… такова, .. арестуваха ме… М. Марчевски, МП, 147.
2. Без израз, проява на здрав разум или на ясна съсредоточена мисъл; като ненормален. — Излизай вън, ще запалим къщата — изкомандува старшията. — Как — къщата, защо? — ужасена запита жената, безсмислено се огледа, изтича до децата и се притисна до тях. X. Русев, ПС, 148. Изпитата ракия съвсем замъгли съзнанието му. Той гледаше безсмислено. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Дук Алуизий, възрастен, уморен, отегчен човек, .., разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше. Й. Вълчев, СКН, 88-89.
3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 357. А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от
