Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/428“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Може смело да се каже, че писарите, архиварите, деловодителите, експедиторите от всички отделения се носеха с едно особено уважение към Кикиридков.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 133. <i>Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква.</i> Елин Пелин, Съч. I, 200. | <i>Може смело да се каже, че писарите, архиварите, деловодителите, експедиторите от всички отделения се носеха с едно особено уважение към Кикиридков.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 133. <i>Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква.</i> Елин Пелин, Съч. I, 200. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРХИВА`РКА</b> <i>ж.</i> Жена архивар. <i>Архиварката остави настрана заявлението, което й подаваше един селянин, взе големия куп неразпечатани писма и бързо ги отнесе на началника.</i> Ст. Марков, ДБ, 313. <i>Голяма част от техническия персонал — машинописки, архиварки и пр., бяха започнали навреме работата си.</i> РД, 1950, бр. 82, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРХИВА`РИУС</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Архивар. <i>Ето на основание на какви изчисления законът беше извършил това злодейство въз един български гражданин: три години служба в качеството на писец, две години служба в качеството на архивариус.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 40. | |
— Рус. архивариус. | — Рус. архивариус. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архивар. <i>— Сам разсъди. Какво ли не е измислил човекът? .. — И даже архиварската служба е измислил гениалният човек.</i> Ем. Манов, ДСР, 50. <i>Палтото му бе изтъркано, връзката мазна и усукана, на ръцете си имаше омачкани архиварски ръкавели.</i> П. Вежинов, ДБ, 203. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Длъжност, занятие на архивар. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Пренебр. Умал. от</i> архивар. <i>Как можеше да не се презират тия архиварчета и дребни чиновници с омазнени палтенца, .., които всяка съботна вечер се напиваха и ревяха пред кръчмите на мегдана.</i> Ем. Станев, ИК I, 372. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВА`РЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Пренебр.</i> Бюрократично, формалистично отношение към работата, която трябва да се извърши. <i>Мудност, архиварщина, рачешки темпове — ето кое характеризира придвижването на този немаловажен за столичани въпрос.</i> РД, 1950, бр. 199, 3. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИ`ВЕН</b><sup>1</sup>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който спада към архив (в 1 знач.) и е негова съставна част. <i>Но нали такава популярна история, за да отговаря на назначението си и не пръска заблуди, предполага научно проверени факти и архивни проучвания като тия на Дринов, които разбиват легендите и суеверията.</i> М. Арнаудов, БКД, 167. <i>Архивни материали. Архивни документи. Архивни ръкописи. Архивен фонд.</i> | ||
| − | + | 2. Който е свързан с архивистика. <i>Мнозина дори не знаят, че такъв институт съществува. Тук се пазят филмови ленти с огромна архивна стойност — живи снимки на по-далечни и по-близки исторически събития.</i> РД, 1960, бр. 181, 2. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Който е свързан с архивистика. <i>Мнозина дори не знаят, че такъв институт съществува. Тук се пазят филмови ленти с огромна архивна стойност — живи снимки на</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | < | + | ◇ <b>Архивно дело</b>. Архивистика; архивознание. |
| − | + | ---- | |
| − | АРХИ`ВЕН<sup>2</sup> -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> Който е свързан с, отнася се до архива (в 1 знач.). <i>При предаването на книжните отпадъци между старите архивни книжа и списания са били намерени и много ценни документи.</i> ОФ, 1950, бр. 1847, 2. <i>Бургаският държавен архив заяви неотдавна, че не е готов да даде справки на стопаните. Причината: няма сграда за съхраняване на няколко милиона архивни единици.</i> 168 часа, 1991, бр. 19, 5. <i>Архивни писма. Архивни дела. Архивен шкаф. Архивен номер. Архивно помещение.</i> | + | <b>АРХИ`ВЕН</b><sup>2</sup> -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> Който е свързан с, отнася се до архива (в 1 знач.). <i>При предаването на книжните отпадъци между старите архивни книжа и списания са били намерени и много ценни документи.</i> ОФ, 1950, бр. 1847, 2. <i>Бургаският държавен архив заяви неотдавна, че не е готов да даде справки на стопаните. Причината: няма сграда за съхраняване на няколко милиона архивни единици.</i> 168 часа, 1991, бр. 19, 5. <i>Архивни писма. Архивни дела. Архивен шкаф. Архивен номер. Архивно помещение.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРХИВИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> <i>1. Канц.</i> Завеждам, вписвам в архив нещо (документ, писмо, снимка и др. материали) в архив. | |
| − | |||
| − | <i>1. Канц.</i> Завеждам, вписвам в архив нещо (документ, писмо, снимка и др. материали) в архив. | ||
2. <i>Информ.</i> Компресирам компютърна информация, обикн. при запис за съхранение. | 2. <i>Информ.</i> Компресирам компютърна информация, обикн. при запис за съхранение. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВИ`РАНЕ</b> <i>ср. Канц. Информ. Отгл. същ. от</i> архивирам <i>u от</i> архивирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по архивистика. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВИ`СТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Помощна на историята дисциплина, която се занимава с проучване на материалите, събрани в архив; архивознание, архивно дело. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Специалистка по архивистика. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> архивист <i>и от</i> архивистика. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВОЗНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Архивистика; архивно дело. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИВОХРАНИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Сграда или помещение за съхраняване на архиви. <i>Трудовете на Ст. Дж. Шоу се характеризират с особено богатство на документацията — както западноевропейска, така и османска, — черпена от основните дипломатически архивохранилища на Стария свят.</i> В. Мутафчиева, KB, 13. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИДУ`К</b>, <i>мн.</i> архиду`кове, <i>м.</i> 1. Титла, давана от 1453 г. на принцовете от австрийското императорско семейство; ерцхерцог. | ||
| − | + | 2. Мъж с такава титла. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРХИДУКЕ`СА</b> <i>ж.</i> 1. Титла, давана от 1453 г. на принцесите от австрийското императорско семейство; ерцхерцогиня. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Жена с такава титла. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРХИДЯ`ВОЛ</b> <i>м. Рядко.</i> Пръв дявол. <i>// Прен. Разг. Пренебр.</i> Много голям хитрец, дявол. <i>За една минута около гърците са събрале около петдесет души юнаци .. „Предайте ся без съпротивление, ако искате да умрете покойно, викал княз Георги и махал с саблята си. А ти, отче архидяволе, помоли са богу да опрости греховете ти и да та</i> | ||
Текуща версия към 13:40, 20 август 2013
Може смело да се каже, че писарите, архиварите, деловодителите, експедиторите от всички отделения се носеха с едно особено уважение към Кикиридков. Д. Калфов, Избр. разк., 133. Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква. Елин Пелин, Съч. I, 200.
АРХИВА`РКА ж. Жена архивар. Архиварката остави настрана заявлението, което й подаваше един селянин, взе големия куп неразпечатани писма и бързо ги отнесе на началника. Ст. Марков, ДБ, 313. Голяма част от техническия персонал — машинописки, архиварки и пр., бяха започнали навреме работата си. РД, 1950, бр. 82, 2.
АРХИВА`РИУС м. Остар. Книж. Архивар. Ето на основание на какви изчисления законът беше извършил това злодейство въз един български гражданин: три години служба в качеството на писец, две години служба в качеството на архивариус. Ив. Вазов, Съч. IX, 40.
— Рус. архивариус.
АРХИВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архивар. — Сам разсъди. Какво ли не е измислил човекът? .. — И даже архиварската служба е измислил гениалният човек. Ем. Манов, ДСР, 50. Палтото му бе изтъркано, връзката мазна и усукана, на ръцете си имаше омачкани архиварски ръкавели. П. Вежинов, ДБ, 203.
АРХИВА`РСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, занятие на архивар.
АРХИВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от архивар. Как можеше да не се презират тия архиварчета и дребни чиновници с омазнени палтенца, .., които всяка съботна вечер се напиваха и ревяха пред кръчмите на мегдана. Ем. Станев, ИК I, 372.
АРХИВА`РЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Пренебр. Бюрократично, формалистично отношение към работата, която трябва да се извърши. Мудност, архиварщина, рачешки темпове — ето кое характеризира придвижването на този немаловажен за столичани въпрос. РД, 1950, бр. 199, 3.
АРХИ`ВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който спада към архив (в 1 знач.) и е негова съставна част. Но нали такава популярна история, за да отговаря на назначението си и не пръска заблуди, предполага научно проверени факти и архивни проучвания като тия на Дринов, които разбиват легендите и суеверията. М. Арнаудов, БКД, 167. Архивни материали. Архивни документи. Архивни ръкописи. Архивен фонд.
2. Който е свързан с архивистика. Мнозина дори не знаят, че такъв институт съществува. Тук се пазят филмови ленти с огромна архивна стойност — живи снимки на по-далечни и по-близки исторически събития. РД, 1960, бр. 181, 2.
◇ Архивно дело. Архивистика; архивознание.
АРХИ`ВЕН2 -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с, отнася се до архива (в 1 знач.). При предаването на книжните отпадъци между старите архивни книжа и списания са били намерени и много ценни документи. ОФ, 1950, бр. 1847, 2. Бургаският държавен архив заяви неотдавна, че не е готов да даде справки на стопаните. Причината: няма сграда за съхраняване на няколко милиона архивни единици. 168 часа, 1991, бр. 19, 5. Архивни писма. Архивни дела. Архивен шкаф. Архивен номер. Архивно помещение.
АРХИВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Канц. Завеждам, вписвам в архив нещо (документ, писмо, снимка и др. материали) в архив.
2. Информ. Компресирам компютърна информация, обикн. при запис за съхранение.
АРХИВИ`РАНЕ ср. Канц. Информ. Отгл. същ. от архивирам u от архивирам се.
АРХИВИ`СТ м. Специалист по архивистика.
АРХИВИ`СТИКА, мн. няма, ж. Помощна на историята дисциплина, която се занимава с проучване на материалите, събрани в архив; архивознание, архивно дело.
АРХИВИ`СТКА ж. Специалистка по архивистика.
АРХИВИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архивист и от архивистика.
АРХИВОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Архивистика; архивно дело.
АРХИВОХРАНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Сграда или помещение за съхраняване на архиви. Трудовете на Ст. Дж. Шоу се характеризират с особено богатство на документацията — както западноевропейска, така и османска, — черпена от основните дипломатически архивохранилища на Стария свят. В. Мутафчиева, KB, 13.
АРХИДУ`К, мн. архиду`кове, м. 1. Титла, давана от 1453 г. на принцовете от австрийското императорско семейство; ерцхерцог.
2. Мъж с такава титла.
АРХИДУКЕ`СА ж. 1. Титла, давана от 1453 г. на принцесите от австрийското императорско семейство; ерцхерцогиня.
2. Жена с такава титла.
АРХИДЯ`ВОЛ м. Рядко. Пръв дявол. // Прен. Разг. Пренебр. Много голям хитрец, дявол. За една минута около гърците са събрале около петдесет души юнаци .. „Предайте ся без съпротивление, ако искате да умрете покойно, викал княз Георги и махал с саблята си. А ти, отче архидяволе, помоли са богу да опрости греховете ти и да та
