Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/367“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император.</i> Т. Жечев, БВ, 151. | + | <i>течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император.</i> Т. Жечев, БВ, 151. |
| − | — От гр. | + | 3. <i>Биол. Анат.</i> Органи или вещества с разположение, функции и взаимодействия, противоположили едно на друго. <i>Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва.</i> Ал. Гюровски, АЧ, 156. <i>Тъй като водата и въздухът заемат едни и същи пори в почвата, те са антагонисти — с увеличаване на водата в почвата се намалява количеството въздух и обратно.</i> П. Боянов, П, 282. <i>Витамин С например засилва витамин А и В<sub>1</sub>, а други си пречат и противодействуват (антагонисти).</i> НТМ, 1961, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 4, 26. <i>Зъби антагонисти.</i> |
| + | |||
| + | — От гр. ἀνταγωνιστής ’противник’ през фр. antagoniste и рус. антагонист.{{попр|Премахната втора точка.}} | ||
---- | ---- | ||
<b>АНТАГОНИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> антагонизъм <i>и от</i> антагонист; антагонистически. <i>Антагонистични противоречия. Антагонистични прояви. Антагонистично действие.</i> | <b>АНТАГОНИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> антагонизъм <i>и от</i> антагонист; антагонистически. <i>Антагонистични противоречия. Антагонистични прояви. Антагонистично действие.</i> | ||
| Ред 15: | Ред 17: | ||
<b>АНТАРКТИЧЕ`СКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Антарктика (южна полярна област на земното кълбо); антарктичен. <i>Антарктически архипелаг. Антарктически материк. Антарктически въздух. Антарктическо село. Антарктически институт. Антарктическа експедиция.</i> | <b>АНТАРКТИЧЕ`СКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Антарктика (южна полярна област на земното кълбо); антарктичен. <i>Антарктически архипелаг. Антарктически материк. Антарктически въздух. Антарктическо село. Антарктически институт. Антарктическа експедиция.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀταρκτικός. |
---- | ---- | ||
<b>АНТЕДАТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Поставям по-стара дата от същинската. <b>антедатирам се</b> <i>страд.</i> | <b>АНТЕДАТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Поставям по-стара дата от същинската. <b>антедатирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 25: | ||
<b>АНТЕДАТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> антедатирам <i>и от</i> антедатирам се. | <b>АНТЕДАТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> антедатирам <i>и от</i> антедатирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТЕ`НА</b> <i>ж.</i> 1. Устройство, обикн. проводник или система от проводници, което служи за излъчване или приемане на радиовълни. <i>Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива.</i> П. Вежинов, ДМ, 29. <i>По покривите като мачти на параходи бяха обтегнати стрелите на телевизионните антени.</i> Б. Йосифова, БЧМ, 8. <i>Предавателна антена. Феритна антена. Магнитна антена.</i> | + | <b>АНТЕ`НА</b> <i>ж.</i> 1. Устройство, обикн. проводник или система от проводници, което служи за излъчване или приемане на радиовълни. <i>Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива.</i> П. Вежинов, ДМ, 29. <i>По покривите като мачти на параходи бяха обтегнати стрелите на телевизионните антени.</i> Б.{{попр|Добавяне на интервал.}} Йосифова, БЧМ, 8. <i>Предавателна антена. Феритна антена. Магнитна антена.</i> |
2. Обикн. <i>мн. Зоол.</i> Придатъци, пипалца разположени на главата на членестоногите, изпълняващи обикн. ролята на орган за ориентиране, осезание и обоняние. <i>В слънчеви и топли дни край някой къпинов храст ще забележите ципокрило, чиито антени нервно опипват сухото къпиново клонче, върху което е кацнало.</i> М. Йосифов, НСН, 39. | 2. Обикн. <i>мн. Зоол.</i> Придатъци, пипалца разположени на главата на членестоногите, изпълняващи обикн. ролята на орган за ориентиране, осезание и обоняние. <i>В слънчеви и топли дни край някой къпинов храст ще забележите ципокрило, чиито антени нервно опипват сухото къпиново клонче, върху което е кацнало.</i> М. Йосифов, НСН, 39. | ||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
<b>АНТЕРИ`ДИЙ</b> <i>м. Бот.</i> Мъжки полов орган у споровите растения. | <b>АНТЕРИ`ДИЙ</b> <i>м. Бот.</i> Мъжки полов орган у споровите растения. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀνυηρός ’цветущ, силен’. |
---- | ---- | ||
<b>АНТЕРИ`ЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> антерия. <i>Той [Бай Ганьо], опитен човек, носеше си и лятно време антерийка под френските дрехи.</i> Ал. Константинов, БГ, 7. | <b>АНТЕРИ`ЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> антерия. <i>Той [Бай Ганьо], опитен човек, носеше си и лятно време антерийка под френските дрехи.</i> Ал. Константинов, БГ, 7. | ||
| Ред 41: | Ред 43: | ||
<b>АНТЕРИ`Я</b> <i>ж.</i> Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. <i>Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. <i>Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 141. <i>В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси.</i> Д. Талев, ЖС, 69. <i>Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб.</i> И. Петров, MB, 181. | <b>АНТЕРИ`Я</b> <i>ж.</i> Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. <i>Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. <i>Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 141. <i>В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси.</i> Д. Талев, ЖС, 69. <i>Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб.</i> И. Петров, MB, 181. | ||
| − | ◇ <b>Още ходи с антерия | + | ◇ <b>Още ходи с антерия</b>. <i>Диал.</i> Още е дете. |
— От араб. през тур. anteri, enteri. | — От араб. през тур. anteri, enteri. | ||
Текуща версия към 15:12, 6 август 2013
течение в обществения живот, от което в началото е бил заразен дори новият руски император. Т. Жечев, БВ, 151.
3. Биол. Анат. Органи или вещества с разположение, функции и взаимодействия, противоположили едно на друго. Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Тъй като водата и въздухът заемат едни и същи пори в почвата, те са антагонисти — с увеличаване на водата в почвата се намалява количеството въздух и обратно. П. Боянов, П, 282. Витамин С например засилва витамин А и В1, а други си пречат и противодействуват (антагонисти). НТМ, 1961, кн.* 4, 26. Зъби антагонисти.
— От гр. ἀνταγωνιστής ’противник’ през фр. antagoniste и рус. антагонист.*
АНТАГОНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от антагонизъм и от антагонист; антагонистически. Антагонистични противоречия. Антагонистични прояви. Антагонистично действие.
АНТАГОНИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Антагонистичен. Антагонистически класи.
АНТАРКТИ`К, мн. -ци, м. Нов. Участник в научна експедиция в Антарктика. Българските антарктици, които готвят седмата си експедиция до Южния полюс, трескаво търсят застраховател. ДТ, 1998, бр. 260, 3.
— От собств.
АНТАРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антарктически. Антарктичен вятър. Антарктична почва. Антарктичен институт.
АНТАРКТИЧЕ`СКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Антарктика (южна полярна област на земното кълбо); антарктичен. Антарктически архипелаг. Антарктически материк. Антарктически въздух. Антарктическо село. Антарктически институт. Антарктическа експедиция.
— От гр. ἀταρκτικός.
АНТЕДАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям по-стара дата от същинската. антедатирам се страд.
— От нем. antedatieren.
АНТЕДАТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от антедатирам и от антедатирам се.
АНТЕ`НА ж. 1. Устройство, обикн. проводник или система от проводници, което служи за излъчване или приемане на радиовълни. Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива. П. Вежинов, ДМ, 29. По покривите като мачти на параходи бяха обтегнати стрелите на телевизионните антени. Б.* Йосифова, БЧМ, 8. Предавателна антена. Феритна антена. Магнитна антена.
2. Обикн. мн. Зоол. Придатъци, пипалца разположени на главата на членестоногите, изпълняващи обикн. ролята на орган за ориентиране, осезание и обоняние. В слънчеви и топли дни край някой къпинов храст ще забележите ципокрило, чиито антени нервно опипват сухото къпиново клонче, върху което е кацнало. М. Йосифов, НСН, 39.
— Лат. antenna ’напречна мачта, рей’.
АНТЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от антена. Антенна модулация. Антенни съоръжения.
АНТЕ`НКА ж. Умал. от антена.
АНТЕРИ`ДИЙ м. Бот. Мъжки полов орган у споровите растения.
— От гр. ἀνυηρός ’цветущ, силен’.
АНТЕРИ`ЙКА ж. Умал. от антерия. Той [Бай Ганьо], опитен човек, носеше си и лятно време антерийка под френските дрехи. Ал. Константинов, БГ, 7.
АНТЕРИ`Я ж. Горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа. Сред двора, .., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии. Кр. Григоров, ОНУ, 141. В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо й, от баща й, копринени антерии и копринени пояси. Д. Талев, ЖС, 69. Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до колецете. От антерията му се подаваха висулки дреб. И. Петров, MB, 181.
◇ Още ходи с антерия. Диал. Още е дете.
— От араб. през тур. anteri, enteri.
АНТЕЦЕДЕ`НТ м. 1. Книж. Нещо (обикн. случка, събитие, факт и др.), което предхожда друго нещо.
2. Езикозн. Езикова единица, към която е отнесена следходната езикова единица. Друг съществен принос на К. Илиева е, че тя за първи път в нашето езикознание изследва структурата на антеценедтите и кореферентите с лични, показателни и притежателни местоимения, като определя основните типове синтактични структури на антецедентите и кореферентните комплекси с относителни, показателни и притежателни местоимения. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 104.
— От лат. anteccdens, -entis ’предходен’.
АНТИ-. Първа съставна част на сложни съществителни или прилагателни със значение: против, противо-, напр.: антисемит,
