Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/383“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНФА`С</b> <i>нареч. Книж.</i> С лице към наблюдателя. <i>След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата.</i> Мл. Исаев, Н, 164. <i>Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил.</i> РД, 1961, бр. 116, 3. <i>Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.</i> | ||
| − | — От фр. en face | + | — От фр. en face ’в лице’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНФИЛА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Архит.</i> Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. <i>Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орнаментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите.</i> А. Дамянов, ЖС, 15. | ||
| − | + | 2. <i>Остар. Воен.</i> Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления. | |
| − | — От фр. enfilade | + | — От фр. enfilade ’низ’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНФИЛА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Архит. Воен. Прил. от</i> анфилада. <i>Анфиладен огън. Анфиладна стрелба.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>анхидри`д</b>, <i>м. Хим.</i> Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обезводнявам; дехидратирам. <b>анхидрирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, използуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др. | ||
| − | + | — От гр. ἄν ’без’ + ὕδωρ ’вода’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`ТЕН</b><sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Безводен, анхидричен. <i>В архайската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`ТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> анхидрит; анхидритов. <i>Анхидритен цимент.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> анхидрит; анхидритен<sup>2</sup>. <i>Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхидритовите залежи и др.</i> Г. Георгиев, П, 20. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНХИДРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Безводен, анхидритен<sup>1</sup>. <i>През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 118. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`НЦУГ</b>, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м.</i> Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. <i>Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 71. <i>От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете.</i> П. Стъпов, ГОВ, 111. | ||
| − | + | — Нем. Anzug ’облекло’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНЧА`Р</b> <i>м. Рядко.</i> Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. <i>Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо .. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците.</i> В. Атанасова, ДБ, 41. <i>На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна.</i> К. Христов, ПХ, 11. | ||
| − | + | — От мал. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНШЛУ`С</b> <i>м. Истор.</i> Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г. | ||
| − | + | — Нем. Anschluss ’присъединение’. | |
| − | + | ---- | |
| − | — | + | <b>АНШОА`</b>, <i>мн.</i> няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. <i>— Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре.</i> П. Незнакомов, БЧ, 133. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Фр. anchois. | — Фр. anchois. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНЮИТЕ`Т</b> <i>м. Банк.</i> Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва. | ||
| − | + | — От фр. annuité или нем. Annuität. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От фр. | + | <b>АНЮИТЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Банк. Прил. от</i> анюитет. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АО`РИСТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Езикозн.</i> Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От гр. ἀόριστος ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АО`РИСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Езикозн. Прил. от</i> аорист. <i>Аористно окончание. Аористна форма на глагола.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АО`РТА</b> ж. <i>Анат.</i> Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. <i>Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под кожата</i> | ||
Текуща версия към 17:37, 11 август 2013
АНФА`С нареч. Книж. С лице към наблюдателя. След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата. Мл. Исаев, Н, 164. Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил. РД, 1961, бр. 116, 3. Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.
— От фр. en face ’в лице’.
АНФИЛА`ДА ж. 1. Архит. Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орнаментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите. А. Дамянов, ЖС, 15.
2. Остар. Воен. Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления.
— От фр. enfilade ’низ’.
АНФИЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Воен. Прил. от анфилада. Анфиладен огън. Анфиладна стрелба.
АНХИДРИ`ДИ мн., ед. (рядко) анхидри`д, м. Хим. Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация.
АНХИДРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обезводнявам; дехидратирам. анхидрирам се страд.
АНХИДРИ`Т м. Минер. Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, използуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др.
— От гр. ἄν ’без’ + ὕδωρ ’вода’.
АНХИДРИ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Безводен, анхидричен. В архайската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АНХИДРИ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритов. Анхидритен цимент.
АНХИДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритен2. Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхидритовите залежи и др. Г. Георгиев, П, 20.
АНХИДРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безводен, анхидритен1. През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен. Ст. Бошев и др., ГГ, 118.
А`НЦУГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора. А. Мандаджиев, ОШ, 71. От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете. П. Стъпов, ГОВ, 111.
— Нем. Anzug ’облекло’.
АНЧА`Р м. Рядко. Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо .. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците. В. Атанасова, ДБ, 41. На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К. Христов, ПХ, 11.
— От мал.
АНШЛУ`С м. Истор. Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г.
— Нем. Anschluss ’присъединение’.
АНШОА`, мн. няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. — Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре. П. Незнакомов, БЧ, 133.
— Фр. anchois.
АНЮИТЕ`Т м. Банк. Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва.
— От фр. annuité или нем. Annuität.
АНЮИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Банк. Прил. от анюитет.
АО`РИСТ, мн. няма, м. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време.
— От гр. ἀόριστος ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист.
АО`РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Езикозн. Прил. от аорист. Аористно окончание. Аористна форма на глагола.
АО`РТА ж. Анат. Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под кожата
