Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/270“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>се една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията.</i> Хр. Максимов, ЗР, 27. <i>Днес сме айляци.</i> | + | <i>се` една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията.</i> Хр. Максимов, ЗР, 27. <i>Днес сме айляци.</i> |
| − | ◊ На айляк. В свободно време. <i>Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи.</i> Т. Влайков, Съч. II, 35. | + | ◊ <b>На айляк</b>. В свободно време. <i>Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи.</i> Т. Влайков, Съч. II, 35. |
| − | — От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: | + | — От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: <em>айла`к</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЙЛЯ`К</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лятно планинско пасище; ялак. <i>И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул.</i> А. | + | <b>АЙЛЯ`К</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лятно планинско пасище; ялак. <i>И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул.</i> А. Христофоров, А, 176. |
— От тур. yaylak. | — От тур. yaylak. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ</b> <i>нареч. Простонар.</i> Без работа, безделно. <i>Той прекарва времето си айлякчийски.</i> | <b>АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ</b> <i>нареч. Простонар.</i> Без работа, безделно. <i>Той прекарва времето си айлякчийски.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЙЛЯКЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Простонар.</i> 1. Човек, който няма работа, останал без работа. |
2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник. | 2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>АЙНАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена айнаджи`я. | <b>АЙНАДЖИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена айнаджи`я. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЙНАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Диал.</i> Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. <i>Зарад тебе</i> [парицата] <i>чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии.</i> П.Р.Славейков, КМ, 1871, 55-58. | + | <b>АЙНАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Диал.</i> Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. <i>Зарад тебе</i> [парицата] <i>чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии.</i> П. Р. Славейков{{попр|Добавяне на пропуснати интервали.}}, КМ, 1871, 55-58. |
| − | — От пер. през тур. | + | — От пер. през тур. aynacı. |
---- | ---- | ||
<b>АЙНАЛИ`Я</b>, <i>ед., неизм., мн.</i> айнали`я и айнали`и, <i>прил. Диал.</i> Лъскав, красив, угледен, гиздав. <i>Джевдет пусна в ръката на Азиса една айналия жълтица.</i> Ц. Гинчев, ГК, 243. <i>Ша нанижа., се жълтици / се желтици.. се рубии, / айналие махмудии.</i> Нар. пес., СбНУ XII, 15. | <b>АЙНАЛИ`Я</b>, <i>ед., неизм., мн.</i> айнали`я и айнали`и, <i>прил. Диал.</i> Лъскав, красив, угледен, гиздав. <i>Джевдет пусна в ръката на Азиса една айналия жълтица.</i> Ц. Гинчев, ГК, 243. <i>Ша нанижа., се жълтици / се желтици.. се рубии, / айналие махмудии.</i> Нар. пес., СбНУ XII, 15. | ||
| − | — От перс. през тур. | + | — От перс. през тур. aynalı ’украсен с огледало’. |
---- | ---- | ||
<b>АЙНЩА`ЙНИЙ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. <i>Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах.</i> Вселена 69, 210. | <b>АЙНЩА`ЙНИЙ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. <i>Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах.</i> Вселена 69, 210. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ЙОЛ</b> <i>частица. Диал.</i> Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — <i>А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на | + | <b>А`ЙОЛ</b> <i>частица. Диал.</i> Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — <i>А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето…</i> Г. Караславов, СИ, 274. — <i>Хоо! А бе, сватанак, каква сте я свъпшили, бе айол!</i> Чудомир, Избр. пр, 35. <i>Дядо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша…</i> П. Велков, СДН, 300. — <i>Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била.</i> И. Петров, НЛ, 100. |
| − | -Тур. ayol 'ей ти, слушай, ей мили'. Друга форма: а`юл. | + | -Тур. ayol 'ей ти, слушай, ей мили'. Друга форма: <em>а`юл</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АЙРА`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. <i>Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | <b>АЙРА`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. <i>Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | ||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение. | 2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение. | ||
| − | — Фр. | + | — Фр. académisme. |
Текуща версия към 15:01, 12 юли 2013
се` една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 27. Днес сме айляци.
◊ На айляк. В свободно време. Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи. Т. Влайков, Съч. II, 35.
— От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: айла`к.
АЙЛЯ`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятно планинско пасище; ялак. И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул. А. Христофоров, А, 176.
— От тур. yaylak.
АЙЛЯКЧИ`ЙКА ж. Простонар. Жена айлякчия.
АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ нареч. Простонар. Без работа, безделно. Той прекарва времето си айлякчийски.
АЙЛЯКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. 1. Човек, който няма работа, останал без работа.
2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник.
АЙНАДЖИЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление. Ив. Вазов, НП, 114.
АЙНАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена айнаджи`я.
АЙНАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. Зарад тебе [парицата] чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии. П. Р. Славейков*, КМ, 1871, 55-58.
— От пер. през тур. aynacı.
АЙНАЛИ`Я, ед., неизм., мн. айнали`я и айнали`и, прил. Диал. Лъскав, красив, угледен, гиздав. Джевдет пусна в ръката на Азиса една айналия жълтица. Ц. Гинчев, ГК, 243. Ша нанижа., се жълтици / се желтици.. се рубии, / айналие махмудии. Нар. пес., СбНУ XII, 15.
— От перс. през тур. aynalı ’украсен с огледало’.
АЙНЩА`ЙНИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах. Вселена 69, 210.
— От нем. собств.
А`ЙОЛ частица. Диал. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето… Г. Караславов, СИ, 274. — Хоо! А бе, сватанак, каква сте я свъпшили, бе айол! Чудомир, Избр. пр, 35. Дядо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша… П. Велков, СДН, 300. — Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била. И. Петров, НЛ, 100. -Тур. ayol 'ей ти, слушай, ей мили'. Друга форма: а`юл.
АЙРА`Н, мн. няма, м. Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
— Тур. ayran.
А`ЙСБЕРГ, мн. -ги, м. Огромен леден блок, откъснал се от полярен ледник, който плава или лежи неподвижно в океана, морето или в приледниково езеро. Такива плаващи ледени маси, или, както се наричат, айсберги (ледени планини), се срещат много често във водите на северните морета и представляват голяма опасност за корабоплаването. Гр. Николов и др., ОГ, 70.
— От сканд. isberg през нем. Eisberg.
АЙСКАКА`О, мн. няма, ср. Напитка, приготвена от какао и захар и гарнирана със силно изстудена подсладена сметана или сладолед.
— Нем. Eiskakao.
А`ЙСКАФЕ ср. Напитка, приготвена от кафе и сладолед.
— От нем. Eiskaffee.
А`ЙТОСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Айтос, град в Югоизточна България. Айтоско поле. Айтоски кмет. Айтоски жители.
◊ Айтоска ливадина. Многогодишно тревисто растение от семейство житни, което вирее в сухи гористи места. Poa aitosenis.
А`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Акавски.
А`КАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. За диалект, говор, изговор — в който на мястото на вторична ерова гласна ъ се произнася а. В акавските говори вместо мъж се произнася маж. Акавски изговор.
АКАДЕМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. 1. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.
2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.
— Фр. académisme.
