Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/275“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент. | който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент. | ||
| − | + | — От рус. акын от тюрк. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКИНДЖИ`</b> <i>неизм. м. Остар.</i> Наемен разбойник; шайкаджия. <i>Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин</i>. Ст. Загорчинов, ДП, 417. | ||
| − | + | — От тур. akıncı ’нападател (за грабеж)’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКИНЕЗИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Неподвижност, парализа. | ||
| − | + | — Гр. ἀκινησία. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКЛАМА`ЦИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>аклама`ция</b>, <i>ж.</i> 1. <i>Полит.</i> Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. <i>„От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз.“</i> С. Радев, ССБ II, 444-445. <i>С бурни ръкопляскания и акламации се прие предложението на господин Мекотелев.</i> Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. <i>Предложението се прие с акламация от 80% от присъствующите депутати.</i> С. Радев, ССБ I, 441. | ||
| − | + | 2. Шумни ръкопляскания{{попр|Поправка на правописна грешка „ръкопляскяния“.}} и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. <i>Всички песни на хор „Кавал“ бяха изпращани с акламации.</i> ЛФ, 1958, бр. 50, 3. | |
| − | + | — От лат. acclamatio ’викане, приветствуване’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКЛАМИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Приветствам, поздравявам с акламации. <i>Той [Бенковски] вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше.</i> Л. Стоянов, Б, 99. <i>— Че цяла Румелия ще акламира българското знаме, в това ние не се съмняваме.</i> В. Геновска, СГ, 86. <b>акламирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | + | — От лат. acclamo. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От лат. | + | <b>АКЛАМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> акламирам <i>и от</i> акламирам се. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКЛИМАТИЗАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с аклиматизация. <i>Аклиматизационна способност. Аклиматизационни проблеми.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКЛИМАТИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Приспособяване на живия организъм (на човек, животно или растение) към нови, непривични за него климатични или други жизнени условия; аклиматизиране{{попр|Добавяне на изпусната буква.}}. <i>Благоприятните климатични условия позволяват тук да се извършва научна работа по изучаването, аклиматизацията и отглеждането на субтропическите култури.</i> Л. Мелнишки, ПП, 38. <i>Опитите по аклиматизация на рибите, проведени от учените преди няколко години, дадоха забележителни резултати.</i> ОФ, 1950, бр. 1813, 1. <i>Аклиматизация на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. // Разш. Разг.</i> Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ПП, 38. <i>Опитите по аклиматизация на | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation. | — От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКЛИМАТИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Приспособявам обикн. животно или растение към нови, непривични за тях климатични или други жизнени условия;{{попр|Замяна на точка с точка и запетайка.}} <b>аклиматизирам се</b> <i>страд. Опитите доказаха, че е възможно да се аклиматизират в много райони на страната и рибите сьомга (лакерда), пъстърва, .. и есетра.</i> ОФ, 1959, бр. 1813, 1. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКЛИМАТИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За човек, животно или растение — привиквам, приспособявам се към нови климатични или други жизнени условия. <i>За да се аклиматизира и да добие опит на полярен изследовател, Пири предприел няколко похода в Гренландия и в Арктика.</i> ВН, 1959, бр. 2524, 4. // <i>Разш. Разг.</i> За човек — свиквам с нова обстановка, нова среда. <i>— Във въздуха на София — продължи той — има нещо, към което всеки път отново и отново трябва да се аклиматизирам.</i> А. Наковски, МПП, 58. | ||
| − | + | — От нем. akklimatisieren. | |
| − | + | ---- | |
| − | АКЛИМАТИЗИ` | + | <b>АКЛИМАТИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> аклиматизирам <i>и от</i> аклиматизирам се; аклиматизация. <i>А за изкуственото развъждане и аклиматизиране на други видове пъстърва досега за Витоша нищо не е предприемано.</i> П. Делирадев, В, 176. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКМЕИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Литер.</i> Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От гр. ἀκμή ’връх, кулминация’ през рус. акмеизм. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКМЕИ`СТ</b> <i>м. Литер.</i> Представител на акмеизма. <i>Сред най-известните акмеисти са А. Ахматова и О. Манделщам.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КНЕ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Мед.</i> Кожно заболяване с образуване на гнойни пъпки главно по лицето, дължащо се на възпаление на мастните жлези, особено присъщо за пубертета; младежки пъпки. <i>Още в пубертета е нужно да се ползват лосиони против акне.</i> СТ, 1999, бр. 26, 24. <i>Хората с акне, изглежда реагират свръхчувствително на нормалните хормонални сигнали на тялото.</i> Леч., 1999, бр. 39, 4. | ||
| + | — От гр. ἀκμή ’връх’. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`КО</b> и съкр. (нар.-поет.) <b>ак’</b> и <b>’ко</b>, <i>съюз.</i> Понякога <em>ако</em>…, <em>то</em> и (нар. поет.) <em>ако</em>… а <em>то</em>, <em>ако</em>… а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. <b>А</b>. При реално или възможно условие. — <i>Ако се организува нова чета, аз искам да мина с нея в България.</i> | ||
Текуща версия към 17:18, 13 юли 2013
който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент.
— От рус. акын от тюрк.
АКИНДЖИ` неизм. м. Остар. Наемен разбойник; шайкаджия. Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 417.
— От тур. akıncı ’нападател (за грабеж)’.
АКИНЕЗИ`Я ж. Мед. Неподвижност, парализа.
— Гр. ἀκινησία.
АКЛАМА`ЦИИ мн., ед. (рядко) аклама`ция, ж. 1. Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. „От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз.“ С. Радев, ССБ II, 444-445. С бурни ръкопляскания и акламации се прие предложението на господин Мекотелев. Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. Предложението се прие с акламация от 80% от присъствующите депутати. С. Радев, ССБ I, 441.
2. Шумни ръкопляскания* и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. Всички песни на хор „Кавал“ бяха изпращани с акламации. ЛФ, 1958, бр. 50, 3.
— От лат. acclamatio ’викане, приветствуване’.
АКЛАМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приветствам, поздравявам с акламации. Той [Бенковски] вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше. Л. Стоянов, Б, 99. — Че цяла Румелия ще акламира българското знаме, в това ние не се съмняваме. В. Геновска, СГ, 86. акламирам се страд.
— От лат. acclamo.
АКЛАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акламирам и от акламирам се.
АКЛИМАТИЗАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с аклиматизация. Аклиматизационна способност. Аклиматизационни проблеми.
АКЛИМАТИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Приспособяване на живия организъм (на човек, животно или растение) към нови, непривични за него климатични или други жизнени условия; аклиматизиране*. Благоприятните климатични условия позволяват тук да се извършва научна работа по изучаването, аклиматизацията и отглеждането на субтропическите култури. Л. Мелнишки, ПП, 38. Опитите по аклиматизация на рибите, проведени от учените преди няколко години, дадоха забележителни резултати. ОФ, 1950, бр. 1813, 1. Аклиматизация на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. // Разш. Разг. Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда.
— От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation.
АКЛИМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приспособявам обикн. животно или растение към нови, непривични за тях климатични или други жизнени условия;* аклиматизирам се страд. Опитите доказаха, че е възможно да се аклиматизират в много райони на страната и рибите сьомга (лакерда), пъстърва, .. и есетра. ОФ, 1959, бр. 1813, 1.
АКЛИМАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За човек, животно или растение — привиквам, приспособявам се към нови климатични или други жизнени условия. За да се аклиматизира и да добие опит на полярен изследовател, Пири предприел няколко похода в Гренландия и в Арктика. ВН, 1959, бр. 2524, 4. // Разш. Разг. За човек — свиквам с нова обстановка, нова среда. — Във въздуха на София — продължи той — има нещо, към което всеки път отново и отново трябва да се аклиматизирам. А. Наковски, МПП, 58.
— От нем. akklimatisieren.
АКЛИМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от аклиматизирам и от аклиматизирам се; аклиматизация. А за изкуственото развъждане и аклиматизиране на други видове пъстърва досега за Витоша нищо не е предприемано. П. Делирадев, В, 176.
АКМЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота.
— От гр. ἀκμή ’връх, кулминация’ през рус. акмеизм.
АКМЕИ`СТ м. Литер. Представител на акмеизма. Сред най-известните акмеисти са А. Ахматова и О. Манделщам.
А`КНЕ`, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване с образуване на гнойни пъпки главно по лицето, дължащо се на възпаление на мастните жлези, особено присъщо за пубертета; младежки пъпки. Още в пубертета е нужно да се ползват лосиони против акне. СТ, 1999, бр. 26, 24. Хората с акне, изглежда реагират свръхчувствително на нормалните хормонални сигнали на тялото. Леч., 1999, бр. 39, 4.
— От гр. ἀκμή ’връх’.
А`КО и съкр. (нар.-поет.) ак’ и ’ко, съюз. Понякога ако…, то и (нар. поет.) ако… а то, ако… а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. А. При реално или възможно условие. — Ако се организува нова чета, аз искам да мина с нея в България.
