Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/96“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Аз: «Там страхуваше ли се вече от конете?» | + | {{+}} |
| + | Аз: «Там страхуваше ли се вече от конете?» | ||
Ханс «О, не, изобщо не се страхувах.» | Ханс «О, не, изобщо не се страхувах.» | ||
| − | Аз: «Може би Берта е разказвала за това, че | + | Аз: «Може би Берта е разказвала за това, че конят…» |
| − | Ханс (прекъсва ме): «Прави <i> | + | Ханс (прекъсва ме): «Прави <i>wiwi</i>? Не!» |
| − | + | 10 април. Мъча се да продължа вчерашния разговор и искам да разбера какво означава «заради коня». Ханс не може да си спомни. Той знае само, че на сутринта няколко деца стоели пред вратата и викали «заради коня», «заради коня». Самият той също стоял там. Когато ставам по-настойчив, той заявява, че децата изобщо не са викали «заради коня», че не си е спомнил правилно. | |
| − | Аз: «Нали често ходехте в конюшнята и навярно сте си говорили за конете?» — «Нищо не си говорехме.» — «А за какво разговаряхте?» — «За нищо.» — «Били сте толкова много деца и не сте си говорили за нищо?» — «Говорехме си, но не за коне.» | + | Аз: «Нали често ходехте в конюшнята и навярно сте си говорили за конете?» — «Нищо не си говорехме.» — «А за какво разговаряхте?» — «За нищо.» — «Били сте толкова много деца и не сте си говорили за нищо?» — «Говорехме си, но не за коне.» — «А за какво?» — «Вече не помня.» |
Оставям тази тема, защото съпротивата явно е твърде силна<sup>23</sup> и го питам: «С удоволствие ли си играеше с Берта?» | Оставям тази тема, защото съпротивата явно е твърде силна<sup>23</sup> и го питам: «С удоволствие ли си играеше с Берта?» | ||
| Ред 15: | Ред 16: | ||
Той: «Да, с голямо удоволствие, а с Олга — не. Знаеш ли какво направи Олга? Грета веднъж ми подари топка от хартия, а Олга я разкъса на парчета. Берта никога не би го направила. С Берта си играех с удоволствие.» | Той: «Да, с голямо удоволствие, а с Олга — не. Знаеш ли какво направи Олга? Грета веднъж ми подари топка от хартия, а Олга я разкъса на парчета. Берта никога не би го направила. С Берта си играех с удоволствие.» | ||
| − | Аз: «Виждал ли си как изглежда <i>Wiwimacher | + | Аз: «Виждал ли си как изглежда <i>Wiwimacher</i>-ът на Берта?» |
| − | Той: «Не, виждал съм <i>Wiwimacher | + | Той: «Не, виждал съм <i>Wiwimacher</i>-а. на коня, защото винаги стоях при конете.» |
| − | Аз: «И тогава ти стана интересно да видиш как изглежда <i>Wiwimacher | + | Аз: «И тогава ти стана интересно да видиш как изглежда <i>Wiwimacher</i>-ът на Берта и на мама?» |
Той: «Да.» | Той: «Да.» | ||
| − | Напомням му оплакванията, че момиченцето винаги искало да гледа | + | Напомням му оплакванията, че момиченцето винаги искало да гледа как той прави <i>wiwi</i>. |
| − | Той: «Берта също | + | Той: «Берта също винаги гледаше (без обида, с голямо удоволствие), много често. В малката градина, там където са посадени репичките, аз правех <i>wiwi</i>, а тя стоеше до вратата и гледаше.» |
Текуща версия към 15:33, 22 юли 2015
Аз: «Там страхуваше ли се вече от конете?»
Ханс «О, не, изобщо не се страхувах.»
Аз: «Може би Берта е разказвала за това, че конят…»
Ханс (прекъсва ме): «Прави wiwi? Не!»
10 април. Мъча се да продължа вчерашния разговор и искам да разбера какво означава «заради коня». Ханс не може да си спомни. Той знае само, че на сутринта няколко деца стоели пред вратата и викали «заради коня», «заради коня». Самият той също стоял там. Когато ставам по-настойчив, той заявява, че децата изобщо не са викали «заради коня», че не си е спомнил правилно.
Аз: «Нали често ходехте в конюшнята и навярно сте си говорили за конете?» — «Нищо не си говорехме.» — «А за какво разговаряхте?» — «За нищо.» — «Били сте толкова много деца и не сте си говорили за нищо?» — «Говорехме си, но не за коне.» — «А за какво?» — «Вече не помня.»
Оставям тази тема, защото съпротивата явно е твърде силна23 и го питам: «С удоволствие ли си играеше с Берта?»
Той: «Да, с голямо удоволствие, а с Олга — не. Знаеш ли какво направи Олга? Грета веднъж ми подари топка от хартия, а Олга я разкъса на парчета. Берта никога не би го направила. С Берта си играех с удоволствие.»
Аз: «Виждал ли си как изглежда Wiwimacher-ът на Берта?»
Той: «Не, виждал съм Wiwimacher-а. на коня, защото винаги стоях при конете.»
Аз: «И тогава ти стана интересно да видиш как изглежда Wiwimacher-ът на Берта и на мама?»
Той: «Да.»
Напомням му оплакванията, че момиченцето винаги искало да гледа как той прави wiwi.
Той: «Берта също винаги гледаше (без обида, с голямо удоволствие), много често. В малката градина, там където са посадени репичките, аз правех wiwi, а тя стоеше до вратата и гледаше.»
