Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/95“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
В периода, когато го спохождаше силен страх при вида на движещи се коне, аз, за да го успокоя, му казвах: «Това са млади коне!» | В периода, когато го спохождаше силен страх при вида на движещи се коне, аз, за да го успокоя, му казвах: «Това са млади коне!» | ||
| Ред 11: | Ред 12: | ||
Аз: «Ти падна ли, когато беше конче?» | Аз: «Ти падна ли, когато беше конче?» | ||
| − | Ханс: «Не! Когато Берта ме караше да бързам, аз тичах бързо, почти в галоп.»<sup> | + | Ханс: «Не! Когато Берта ме караше да бързам, аз тичах бързо, почти в галоп.»<sup>20</sup> |
Аз: «А никога ли не сте си играли на омнибус?» | Аз: «А никога ли не сте си играли на омнибус?» | ||
| Ред 31: | Ред 32: | ||
Аз: «И там се сдоби с глупостта си?» | Аз: «И там се сдоби с глупостта си?» | ||
| − | Ханс: «Защото там те винаги казваха «заради коня», «заради коня» (той набляга на това «заради» — <i>wegen</i>), затова аз се сдобих със своята глупост. | + | Ханс: «Защото там те винаги казваха «заради коня», «заради коня» (той набляга на това «заради» — <i>wegen</i>), затова аз се сдобих със своята глупост.»»{{попр|Добавени втори затварящи кавички.}} |
Известно време бащата провежда безплодни изследвания по други пътища. | Известно време бащата провежда безплодни изследвания по други пътища. | ||
| Ред 43: | Ред 44: | ||
Ханс: «Забравил съм.» | Ханс: «Забравил съм.» | ||
| − | Аз: «Може би са казвали нещо за техния <i>Wiwimacher | + | Аз: «Може би са казвали нещо за техния <i>Wiwimacher</i>?» |
Ханс: «О, не!» | Ханс: «О, не!» | ||
Текуща версия към 15:30, 22 юли 2015
В периода, когато го спохождаше силен страх при вида на движещи се коне, аз, за да го успокоя, му казвах: «Това са млади коне!»
Когато се връщаме, на стълбата, почти без да мисля, аз го питам: «В Гмунден играл ли си с децата на конче?»
Той: «Да (замисля се). Струва ми се, че там се сдобих с моята глупост.»
Аз: «Кой беше кончето?»
Той: «Аз, а Берта беше кочияшът.»
Аз: «Ти падна ли, когато беше конче?»
Ханс: «Не! Когато Берта ме караше да бързам, аз тичах бързо, почти в галоп.»20
Аз: «А никога ли не сте си играли на омнибус?»
Ханс: «Не — на обикновени коли и на кончета без коли. Когато кончето е впрегнато, то може да си остане у дома, а когато не е — то тича.»
Аз: «Често ли си играехте на кончета?»
Ханс: «Много често. Фриц (синът на хазаина) веднъж беше конче, а Франц — кочияш, и Фриц тичаше толкова бързо, че изведнъж стъпи на камък и от крака му потече кръв.»
Аз: «Може би е паднал?»
Ханс: «Не, той потопи крака си във вода и после го завърза с кърпа.»21
Аз: «Ти често ли беше конче?»
Ханс: «О, да.»
Аз: «И там се сдоби с глупостта си?»
Ханс: «Защото там те винаги казваха «заради коня», «заради коня» (той набляга на това «заради» — wegen), затова аз се сдобих със своята глупост.»»*
Известно време бащата провежда безплодни изследвания по други пътища.
Аз: «Децата разказваха ли тогава нещо за конете?»
Ханс: «Да!»
Аз: «Какво именно?»
Ханс: «Забравил съм.»
Аз: «Може би са казвали нещо за техния Wiwimacher?»
Ханс: «О, не!»
