Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/965“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Възпаление на бронхиалните жлези. | Възпаление на бронхиалните жлези. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. βρόγχος + ὰδήν ’жлеза’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНХОПНЕВМО`НИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. <i>Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония.</i> Б. Несторов, АР, 243. <i>Вирусна бронхопневмония.</i> |
| − | — От гр. | + | — От гр. βρόγχος + πνεύμων ’бял дроб’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОНХОСКОПИ`Я</b> <i>ж | + | <b>БРОНХОСКОПИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βρόγχος ’трахея’ + σκοπέω ’гледам’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`НЯ</b> <i>ж.</i> 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. <i>Теодосий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 253. <i>И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза ..</i> Н. Райнов, ВДБ, 16. <i>Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език.</i> Д. Талев, С II, 150. <i>В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му.</i> А. Дончев, СВС, 788. |
| − | 2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.). <i>Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето.</i> | + | 2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.). <i>Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето.</i> Й. Йовков, Разк. II, 88. <i>Златан, .. бе съобразил бързо, че няма да намери по-добра защита срещу съскащите куршуми на изтребителя от защитната броня на оръдието.</i> П. Вежинов, BP, 87. <i>Снарядът изтрещя върху стоманената броня, танкът се завъртя и откърти хълбока си.</i> П. Вежинов, BP, 144. // Продълговата метална част, поставена водоравно отпред и отзад на автомобилна кола за предпазване{{попр|Отпечатано:„презпазване“.}} от удар. <i>Орляк деца се спуснаха подир прашната опашка на колата. Едно дори успя с подскок да се качи на бронята и да се крепи чак докрай селото.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 138. |
| − | 3. <i>Анат.</i> Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. <i>Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове,.. В Бая Бланка например намерил сибирски | + | 3. <i>Анат.</i> Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. <i>Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове, .. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаменелости, .., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др.</i> Л. Георгиев, А, 12. <i>А то [животното] спада към рода люспеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквато{{попр|Отпечатано: „каквата“.}} имат влечугите.</i> К, 1963, кн. 3, 7. |
| − | + | ||
| − | + | 4. <i>Техн.</i> В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния. | |
| − | — Рус. от нем. | + | — Рус. от нем. Brünne. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`УНИНГ</b> <i>м.</i> Вид автоматичен пистолет. <i>Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броунинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката.</i> П. Вежинов, ВН, 29. |
— Англ. от собств. | — Англ. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОШ</b>, | + | <b>БРОШ</b>, бро`шът, бро`ша, <i>мн.</i> бро`шове, след <i>числ.</i> бро`ша, <i>м.</i> 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовидни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. <i>Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток.</i> ПН, 1934, кн. 3, 48. |
| − | — Други (диал.) форми: брощ, брожд. | + | 2. Червена боя, добивана от това растение. |
| + | |||
| + | — Други (диал.) форми: <em>брощ</em>, <em>брожд</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОШИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани ко`ли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, <b>броширам се</b> <i>страд. Потоци от [списанията] „Билд“ или „Билд ам зонтаг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват подрязват, брошират .. и пакетират.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 242. |
| − | — От фр. brocher ’подшивам | + | — От фр. brocher ’подшивам ко`ли’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОШИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> броширам <i>и от</i> броширам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОШИРО`ВКА</b> <i>ж.</i> Броширане. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ШКА</b> <i>ж.</i> Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. <i>На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни.</i> Д. Талев, ПК, 855. <i>На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 181. <i>Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини.</i> Бр. Йосифова БЧМ, 17. |
— От фр. broche ’игла’ през рус. брошка. | — От фр. broche ’игла’ през рус. брошка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОШУ`РА</b> <i>ж.</i> Малка, подшита, неподвързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полемично или агитационно съдържание). <i>Първенецът извади из дрехата подправени тескерета, революционни брошури и комитетски</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:08, 26 февруари 2014
Възпаление на бронхиалните жлези.
— От гр. βρόγχος + ὰδήν ’жлеза’.
БРОНХОПНЕВМО`НИЯ ж. Мед. Остро възпаление на бронхите и другите съставни части на белия дроб, причинено най-често от пневмококи, по-рядко от други бактерии и от вируси; пневмония. Ще се простуди детето. А при шарка и простуда се получава усложнение — бронхопневмония. Б. Несторов, АР, 243. Вирусна бронхопневмония.
— От гр. βρόγχος + πνεύμων ’бял дроб’.
БРОНХОСКОПИ`Я ж. Мед. Метод за изследване на трахеята и бронхите чрез директен оглед на вътрешността им с помощта на специален ендоскоп.
— От гр. βρόγχος ’трахея’ + σκοπέω ’гледам’.
БРО`НЯ ж. 1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой. Теодосий достигна близо до отворената врата и комай в същото време оттам излязоха няколко снажни войника с островърх шлем, широк ошийник и люспеста броня. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И стар войвода по име Властимир разклати броня от медни пулове, разтърси десница, па каза .. Н. Райнов, ВДБ, 16. Той сложи ръка върху позлатения нагръдник на бронята си и продължи: — Нека ме съди Бог, но аз говоря за доброто на всички, които говорят нашия български език. Д. Талев, С II, 150. В десницата си той стискаше окованото в желязо копие, а от двете му страни оръженосците държаха бронята и шлема му. А. Дончев, СВС, 788.
2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.). Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 88. Златан, .. бе съобразил бързо, че няма да намери по-добра защита срещу съскащите куршуми на изтребителя от защитната броня на оръдието. П. Вежинов, BP, 87. Снарядът изтрещя върху стоманената броня, танкът се завъртя и откърти хълбока си. П. Вежинов, BP, 144. // Продълговата метална част, поставена водоравно отпред и отзад на автомобилна кола за предпазване* от удар. Орляк деца се спуснаха подир прашната опашка на колата. Едно дори успя с подскок да се качи на бронята и да се крепи чак докрай селото. Ст. Даскалов, СЛ, 138.
3. Анат. Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници. Дарвин успял да открие в Аржентина изчезнали животински видове, .. В Бая Бланка например намерил сибирски вкаменелости, .., в утайките на пампасите — костна броня на исполинско животно от рода на броненосеца и др. Л. Георгиев, А, 12. А то [животното] спада към рода люспеници, които са единствените бозайници, чиито тела са покрити с люспеста броня, каквато* имат влечугите. К, 1963, кн. 3, 7.
4. Техн. В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния.
— Рус. от нем. Brünne.
БРО`УНИНГ м. Вид автоматичен пистолет. Старшията закопча грижливо куртката си, провери внимателно черния броунинг, сложи в пълнителя двата липсващи патрона, напълни цевта и .. го пъхна вместо в кобура — в джоба на куртката. П. Вежинов, ВН, 29.
— Англ. от собств.
БРОШ, бро`шът, бро`ша, мн. бро`шове, след числ. бро`ша, м. 1. Многогодишно пълзящо тревисто растение с червени ягодовидни плодове, виреещо в Южна България, което в миналото е било култивирано заради добиваната от него червена боя. Rubia tinctorum. Rubia tinctorum се казва брош. Среща се из цяла България, но главно на юг и изток. ПН, 1934, кн. 3, 48.
2. Червена боя, добивана от това растение.
— Други (диал.) форми: брощ, брожд.
БРОШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сгъвам, комплектувам, шия и обрязвам от три страни отпечатани ко`ли на книги или листове на тетрадка, преди да бъдат свързани с корицата, броширам се страд. Потоци от [списанията] „Билд“ или „Билд ам зонтаг“ текат от машините в огромната зала. Непипнати от човешка ръка, те се печатат, сгъват подрязват, брошират .. и пакетират. В. Йосифов, Избр. тв I, 242.
— От фр. brocher ’подшивам ко`ли’.
БРОШИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от броширам и от броширам се.
БРОШИРО`ВКА ж. Броширане.
БРО`ШКА ж. Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. На гърдите й проблясваше златна брошка с пъстри камъни. Д. Талев, ПК, 855. На затворената й бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 181. Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения й накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини. Бр. Йосифова БЧМ, 17.
— От фр. broche ’игла’ през рус. брошка.
БРОШУ`РА ж. Малка, подшита, неподвързана книга, посветена на актуални въпроси с временен характер (обикн. с полемично или агитационно съдържание). Първенецът извади из дрехата подправени тескерета, революционни брошури и комитетски
