Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/580“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>.. /, че го в темница фърлиха.</i> Нар. пес., СбГЯ, 51. | <i>.. /, че го в темница фърлиха.</i> Нар. пес., СбГЯ, 51. | ||
| − | + | ◇ <b>Не е беда</b>. Не е страшно; не е опасно. <i>— Докторът каза да лежа неподвижно, сърцето не било в ред. — Не трябваше да ставаш — .. Щях да дойда по-късно. — Нищо, за толкова не е беда.</i> Ем. Манов, ДСР, 458. | |
| − | < | + | <b>Туна беда</b>. <i>Диал.</i> Беда от нищо, без да има вина. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕДАДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн,</i> -и`и, <i>м. Диал.</i> Клеветник, злосторник. <i>Ой рако, рако, / рако осмокрако, / рако бедаджийо; / рако кавгаджийо, / като си дошъл / за моята щерка, / камо ти зурли, / зурли и тупане?</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕДЕВИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Диал</i>. 1. За кон или кобила — който е от породиста, арабска порода; арабски. <i>Имаха и двамата по един юрюк — бедевия кон, които на много турски сватби бяха надпрепусквали много коне .., но двата юрюци коня не бяха се надварвали още.</i> Ц. Гинчев, ГК, 256. |
2. Като <i>същ. м.</i> и <i>ж.</i> Кон или кобила от арабска порода. <i>Телкиджията и Таушан .. имаха арабски бедевии — на едина бяла, а на другия — черна, дълги и сухи като хрътки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148-149. <i>Из горнооряховския път, .., се зададе един конник на един бял кон — бедевия, който идеше към Геран.</i> Ц. Гинчев, ГК, 380. | 2. Като <i>същ. м.</i> и <i>ж.</i> Кон или кобила от арабска порода. <i>Телкиджията и Таушан .. имаха арабски бедевии — на едина бяла, а на другия — черна, дълги и сухи като хрътки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148-149. <i>Из горнооряховския път, .., се зададе един конник на един бял кон — бедевия, който идеше към Геран.</i> Ц. Гинчев, ГК, 380. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— От тур. bedevi ’бедуински’. | — От тур. bedevi ’бедуински’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДЕКЕР</b> <i>м. Книж.</i> Пътеводител, справочник за пътешественици и екскурзианти с описание на маршрути, местности и т.н. <i>При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера.</i> К. Константинов, ПЗ, 139. |
— Нем. от собств. | — Нем. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕДЕ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Истор.</i> През османското иго — данък, плащан от християни вместо военна повинност. <i>От раята са захванале да вземат бедел даже и от пеленачетата, и нам ни разказват за някакво си равенство.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 321. <i>Данък, какво ще ся рече? Данък или дан е общото по нас вергия, харач, по-преди и сега бедел.</i> П. Кисимов, OA (превод), ч. I, 94. |
— Араб. през тур. bedel ’откуп’. | — Араб. през тур. bedel ’откуп’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който няма достатъчно материални средства, имот и живее в лишения и недоимък. <i>Противоп.</i> богат. <i>Той е благороден и светец, защото има милост за бедния народ .. Каквото има, дели с гладните и голите.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12-13. <i>Баща й беше беден и освен воденицата, която държеше под наем, нямаше нищо друго.</i> Елин Пелин, Съч. I, 89. <i>Той беше съвсем беден, нямаше пари за учебници и вечер, когато другите почиваха или учеха, работеше в някакъв ресторант като келнер.</i> Д. Димов, Т, 93. <i>Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни.</i> Д. Ангелов, ЖС, 73. <i>Бедни хора.</i> <i>Бедно семейство.</i> // За държава, град, село и под. или предприятие, стопанство — който има слабо развита икономика, малки доходи и не е добре уреден, обзаведен или благоустроен. <i>Противоп.</i> богат. <i>Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорени села, виждаха дрипави селяци.</i> Й. Йовков, СЛ, 139. <i>По-нататък в писмото майка й се вайкаше за тях си там, продължаваше в бедния дом същият живот в непрестанни грижи и неволи.</i> Д. Талев, И, 627. <i>Беден квартал.</i> <i>Бедна околия.</i> <i>Бедно изостанало градче.</i> <i>Бедно стопанство.</i> |
| − | |||
| − | < | ||
| − | 2. Който се състои от неща в недостатъчно, в ограничено количество и обикн. с малка стойност, за малко пари; оскъден. <i>Противоп.</i> богат. <i>Духовитият тоя турчин добре ще е знаял бедната, твърде бедната тогава екипировка на нашата армия.</i> Й. Йовков, Разк. II, 122. <i>Инвентарът на заведението беше беден. В събота винаги не достигаха столове.</i> Д. Кисьов, Щ, 197. <i>Раздигна стрина Радовица своята малка и бедна трапеза и седна след това пак над чекръка.</i> Т. Влайков, Съч. II, 156. <i>Бедно меню. Бедна вечеря. Бедна закуска. Бедна библиотека. Бедна реколта.</i> | + | 2. Който се състои от неща в недостатъчно, в ограничено количество и обикн. с малка стойност, за малко пари; оскъден. <i>Противоп.</i> богат. <i>Духовитият тоя турчин добре ще е знаял бедната, твърде бедната тогава екипировка на нашата армия.</i> Й. Йовков, Разк. II, 122. <i>Инвентарът на заведението беше беден. В събота винаги не достигаха столове.</i> Д. Кисьов, Щ, 197. <i>Раздигна стрина Радовица своята малка и бедна трапеза и седна след това пак над чекръка.</i> Т. Влайков, Съч. II, 156. <i>Бедно меню.</i> <i>Бедна вечеря.</i> <i>Бедна закуска.</i> <i>Бедна библиотека.</i> <i>Бедна реколта.</i> |
| − | 3. Понякога с предл. на, откъм. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части. <i>Противоп.</i> богат. <i>Та и животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, .. , лисици и някакви си зайци.</i> С. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. <i>Новият начин е особено практичен при извличане на желязо от бедни руди, както и в страни, където няма условия за построяването на високи пещи.</i> ВН, 1959, бр. 2495 | + | 3. Понякога с предл. <em>на</em>, <em>откъм</em>. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части. <i>Противоп.</i> богат. <i>Та и животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, .., лисици и някакви си зайци.</i> С. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. <i>Новият начин е особено практичен при извличане на желязо от бедни руди, както и в страни, където няма условия за построяването на високи пещи.</i> ВН, 1959, бр. 2495.{{попр|Заменена запетая с точка.}} |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 4. <i>Купуваше гергьовско сирене, най-бедно откъм масло, което стоеше твърдо като камък.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 23. <i>Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки, .., а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар.</i> Г, 1906, бр. 9, 137. <i>Полярната зона обхваща Централния полярен басейн [Арктика], покрит през цялата година с лед, беден на живот поради ниската температура на водата.</i> Д. Богданов, ТА, 29. <i>Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. // За растителност, коса и под. — който е израсъл в недостатъчно количество; оскъден. <i>Противоп.</i> богат. <i>От двете страни на широкото шосе с плитки канавки се издигаха полегато невисоки хълмове, обрасли рядко с бедна растителност.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 135. <i>Последен дойде волнонаемният учител Продумков — небръснат, с мръсна риза, с бедна, рижа косица на кръглата си глава.</i> П. Вежинов, НС, 173. | ||
Текуща версия към 15:13, 13 октомври 2013
.. /, че го в темница фърлиха. Нар. пес., СбГЯ, 51.
◇ Не е беда. Не е страшно; не е опасно. — Докторът каза да лежа неподвижно, сърцето не било в ред. — Не трябваше да ставаш — .. Щях да дойда по-късно. — Нищо, за толкова не е беда. Ем. Манов, ДСР, 458.
Туна беда. Диал. Беда от нищо, без да има вина.
БЕДАДЖИ`Я, -и`ята, мн, -и`и, м. Диал. Клеветник, злосторник. Ой рако, рако, / рако осмокрако, / рако бедаджийо; / рако кавгаджийо, / като си дошъл / за моята щерка, / камо ти зурли, / зурли и тупане? Нар. пес., СбНУ XXV, 7.
БЕДЕВИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. За кон или кобила — който е от породиста, арабска порода; арабски. Имаха и двамата по един юрюк — бедевия кон, които на много турски сватби бяха надпрепусквали много коне .., но двата юрюци коня не бяха се надварвали още. Ц. Гинчев, ГК, 256.
2. Като същ. м. и ж. Кон или кобила от арабска порода. Телкиджията и Таушан .. имаха арабски бедевии — на едина бяла, а на другия — черна, дълги и сухи като хрътки. Ц. Гинчев, ГК, 148-149. Из горнооряховския път, .., се зададе един конник на един бял кон — бедевия, който идеше към Геран. Ц. Гинчев, ГК, 380.
— От тур. bedevi ’бедуински’.
БЕ`ДЕКЕР м. Книж. Пътеводител, справочник за пътешественици и екскурзианти с описание на маршрути, местности и т.н. При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера. К. Константинов, ПЗ, 139.
— Нем. от собств.
БЕДЕ`Л, мн. няма, м. Истор. През османското иго — данък, плащан от християни вместо военна повинност. От раята са захванале да вземат бедел даже и от пеленачетата, и нам ни разказват за някакво си равенство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 321. Данък, какво ще ся рече? Данък или дан е общото по нас вергия, харач, по-преди и сега бедел. П. Кисимов, OA (превод), ч. I, 94.
— Араб. през тур. bedel ’откуп’.
БЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно материални средства, имот и живее в лишения и недоимък. Противоп. богат. Той е благороден и светец, защото има милост за бедния народ .. Каквото има, дели с гладните и голите. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 12-13. Баща й беше беден и освен воденицата, която държеше под наем, нямаше нищо друго. Елин Пелин, Съч. I, 89. Той беше съвсем беден, нямаше пари за учебници и вечер, когато другите почиваха или учеха, работеше в някакъв ресторант като келнер. Д. Димов, Т, 93. Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. Д. Ангелов, ЖС, 73. Бедни хора. Бедно семейство. // За държава, град, село и под. или предприятие, стопанство — който има слабо развита икономика, малки доходи и не е добре уреден, обзаведен или благоустроен. Противоп. богат. Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорени села, виждаха дрипави селяци. Й. Йовков, СЛ, 139. По-нататък в писмото майка й се вайкаше за тях си там, продължаваше в бедния дом същият живот в непрестанни грижи и неволи. Д. Талев, И, 627. Беден квартал. Бедна околия. Бедно изостанало градче. Бедно стопанство.
2. Който се състои от неща в недостатъчно, в ограничено количество и обикн. с малка стойност, за малко пари; оскъден. Противоп. богат. Духовитият тоя турчин добре ще е знаял бедната, твърде бедната тогава екипировка на нашата армия. Й. Йовков, Разк. II, 122. Инвентарът на заведението беше беден. В събота винаги не достигаха столове. Д. Кисьов, Щ, 197. Раздигна стрина Радовица своята малка и бедна трапеза и седна след това пак над чекръка. Т. Влайков, Съч. II, 156. Бедно меню. Бедна вечеря. Бедна закуска. Бедна библиотека. Бедна реколта.
3. Понякога с предл. на, откъм. В който няма достатъчно количество от нещо, обикн. някакви ценни съставни части. Противоп. богат. Та и животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, .., лисици и някакви си зайци. С. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. Новият начин е особено практичен при извличане на желязо от бедни руди, както и в страни, където няма условия за построяването на високи пещи. ВН, 1959, бр. 2495.*
4. Купуваше гергьовско сирене, най-бедно откъм масло, което стоеше твърдо като камък. Ив. Хаджийски, БДНН II, 23. Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки, .., а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар. Г, 1906, бр. 9, 137. Полярната зона обхваща Централния полярен басейн [Арктика], покрит през цялата година с лед, беден на живот поради ниската температура на водата. Д. Богданов, ТА, 29. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. // За растителност, коса и под. — който е израсъл в недостатъчно количество; оскъден. Противоп. богат. От двете страни на широкото шосе с плитки канавки се издигаха полегато невисоки хълмове, обрасли рядко с бедна растителност. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Последен дойде волнонаемният учител Продумков — небръснат, с мръсна риза, с бедна, рижа косица на кръглата си глава. П. Вежинов, НС, 173.
