Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/481“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | бабер. <i>Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор и белеше мамули, дребни като баберки.</i> Н. Тихолов, ДКД, 51. <i>На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени мамули.</i> Ил. Волен, БХ, 127. | |
| + | |||
| + | 2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. <i>Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберките, имало неодообрани лози.</i> Ем. Станев, ИК II, 89. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБЕРКУ`ВАМ</b>, -аш. <i>несв., непрех. Диал.</i> Бера, събирам баберки; паберкувам. <i>[Пастирчетата] се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да баберкуват.</i> К. Колев, ТЕ, 76. // <i>Разш.</i> Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. <i>Месечката беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някой слаб добитък, някоя повредена кожа.</i> Й. Йовков, ВАХ, 68. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБЕРКУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баберкувам; паберкуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБЕ`ТИНА</b> ж. <i>Рядко. Пренебр.</i> 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера. |
| − | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Безхарактерен, безволев, | + | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БЕШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Свойствен, присъщ на баба<sup>1</sup> (във 2, 8 и 9 знач.). <i>От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 7. <i>Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешките работи, зла, амбициозна и ревнива.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. <i>След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше.</i> Д. Кисьов, Щ, 442. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Бабешки приказки</b>. <i>Разг.</i> Празни, глупави думи. <i>Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки.</i> Д. Талев. ПК, 128. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БЕШКИ</b>. Понякога в съчет. с предл. <em>по</em>. <i>Нареч. от прил.</i> бабешки; като баба<sup>1</sup> (във 2, 8 и 9 знач.). <i>В кръчмите и кафенетата, .., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .., ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България.</i> Ал. Константинов, Съч. 1, 94. <i>Тя [Мита] по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е.</i> П. Спасов, ХлХ, 70. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БИН</b><sup>1</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи, който е на баба<sup>1</sup> (в 1, 2, 4 и 6 знач.). <i>Една старица, забрадена с алена момия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка.</i> А. Каралийчев, ПГ, 126. <i>В къщи Гунка положи детето на бабиния креват.</i> Г. Райчев, ЗК, 234. <i>От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 68. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Който е свързан с баба<sup>1</sup> (в 1, 2, 4 и 6 знач.). <i>Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи.</i> Елин Пелин, СбХ, 29. <i>Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб.</i> Ил. Блъсков, ИС, 27. <i>Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни.</i> Нар. прик., Христом. KM II, 176. | 2. Който е свързан с баба<sup>1</sup> (в 1, 2, 4 и 6 знач.). <i>Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи.</i> Елин Пелин, СбХ, 29. <i>Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб.</i> Ил. Блъсков, ИС, 27. <i>Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни.</i> Нар. прик., Христом. KM II, 176. | ||
| − | 3. Като <i>същ.</i> бабин<ият> <i>м.,</i> бабина<та> <i>ж.,</i> бабино<то> <i>ср.,</i> | + | 3. Като <i>същ.</i> <b>бабин<ият></b> <i>м.,</i> <b>бабина<та></b> <i>ж.,</i> <b>бабино<то></b> <i>ср.,</i> <b>бабини<те></b> <i>мн. Разг.{{попр|Премахната втора точка.}}</i> Галено обръщение на баба<sup>1</sup> (обикн. в 1, 2, 4 и 6 знач.) към дете или млад човек; баби. <i>— Сине Ристее! .. Лошо те соних, бабин! Лошо — со чалма.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 158. <i>— Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХIII{{попр|Отпечатано „Ш“.}}, 13. <i>— Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш.</i> Л. Галина, Л, 67. <i>С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите .. — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали.</i> Сл. Трънски, Н, 174. <b>бабини</b> мн. <i>Разг.</i> Домът и семейството на баба<sup>1</sup> (в 1 и 6 знач.). <i>После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава.</i> П. Спасов, ХлХ, 41. <i>— Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Бабина вода</b>. <i>Диал.</i> Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. <i>Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, .. Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите.</i> Ц. Церковски, Съч. III{{попр|Отпечатано „Ш“.}}, 228. <b>Бабина душица</b>. <i>Диал.</i> Мащерка. <i>Сеното мирише на бабина душица и на цветя.</i> Д. Габе, Н, 70. <i>Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. <b>Бабини гниди</b>. <i>Диал.</i> Растение овчарска торбичка. <b>Бабини зъби</b>. <i>Диал.</i> Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. <i>Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха</i> | ||
Текуща версия към 05:54, 25 септември 2013
бабер. Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор и белеше мамули, дребни като баберки. Н. Тихолов, ДКД, 51. На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени мамули. Ил. Волен, БХ, 127.
2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберките, имало неодообрани лози. Ем. Станев, ИК II, 89.
БАБЕРКУ`ВАМ, -аш. несв., непрех. Диал. Бера, събирам баберки; паберкувам. [Пастирчетата] се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да баберкуват. К. Колев, ТЕ, 76. // Разш. Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. Месечката беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някой слаб добитък, някоя повредена кожа. Й. Йовков, ВАХ, 68.
БАБЕРКУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баберкувам; паберкуване.
БАБЕ`ТИНА ж. Рядко. Пренебр. 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера.
2. Прен. Ирон. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба1.
БА`БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свойствен, присъщ на баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7. Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешките работи, зла, амбициозна и ревнива. Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше. Д. Кисьов, Щ, 442.
◇ Бабешки приказки. Разг. Празни, глупави думи. Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки. Д. Талев. ПК, 128.
БА`БЕШКИ. Понякога в съчет. с предл. по. Нареч. от прил. бабешки; като баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). В кръчмите и кафенетата, .., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .., ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България. Ал. Константинов, Съч. 1, 94. Тя [Мита] по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е. П. Спасов, ХлХ, 70.
БА`БИН1 -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който е на баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Една старица, забрадена с алена момия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка. А. Каралийчев, ПГ, 126. В къщи Гунка положи детето на бабиния креват. Г. Райчев, ЗК, 234. От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68.
2. Който е свързан с баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи. Елин Пелин, СбХ, 29. Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб. Ил. Блъсков, ИС, 27. Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни. Нар. прик., Христом. KM II, 176.
3. Като същ. бабин<ият> м., бабина<та> ж., бабино<то> ср., бабини<те> мн. Разг.* Галено обръщение на баба1 (обикн. в 1, 2, 4 и 6 знач.) към дете или млад човек; баби. — Сине Ристее! .. Лошо те соних, бабин! Лошо — со чалма. Хр. Смирненски, Съч. II, 158. — Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII*, 13. — Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш. Л. Галина, Л, 67. С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите .. — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали. Сл. Трънски, Н, 174. бабини мн. Разг. Домът и семейството на баба1 (в 1 и 6 знач.). После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава. П. Спасов, ХлХ, 41. — Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28.
◇ Бабина вода. Диал. Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, .. Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III*, 228. Бабина душица. Диал. Мащерка. Сеното мирише на бабина душица и на цветя. Д. Габе, Н, 70. Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. Бабини гниди. Диал. Растение овчарска торбичка. Бабини зъби. Диал. Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха
