Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/351“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Вечно ангажирана домакиня.</i> | + | <i>Вечно ангажирана домакиня.</i> |
| − | + | 2. Обикн. за текст, песен — който има социално съдържание, социално значим. <i>Сетните надживели крушението на своята идея хипита днес откровено просят по непредвидими точки на широкия свят. Те изпълняват в съпровод на разсъхнала се под открито небе китара псалми или други ангажирани песни.</i> В. Мутафчиева, БС, 156. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАЖИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ангажирам <i>и от</i> ангажирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАЖИ`РАНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на ангажиран, зает, обвързан. <i>Кметът беше човек на живота, но и човек на делото. Положителната му черта бе, че странеше и се плашеше от всякаква ангажираност.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 30. <i>Кака Пешка притежаваше първично, народно чувство за обществена ангажираност; не жалеше труд и време, за да изпълни задълженията си както трябва.</i> Р. Михайлов, ПН, 70. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАЖИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Простонар.{{попр|Премахната втора точка.}}</i> Ангажирам. <i>Ръководните другари в околиите губят сума време за заседания и съвещания, .. Те ангажирват в тези заседания и съвещания също така и местните ръководители.</i> РД, 1958, бр. 335, 3. <i>Тези неща</i> [контрабандата] <i>бивали ангажирвани от синдиката и след получаването на предметите високопоставените контрабандистки получавали своите проценти.</i> БД, 1909, бр. 26, 2. <i>Музикална Виена веднага оценява таланта на Пикавери, държ. опера го ангажирва и днес той е любимецът на виенчани.</i> Р, 1927, бр. 238, 3. <b>ангажирвам се</b> <i>страд. Последната вечер, когато настъпи моят срок да напусна хотела, тъй като той беше твърде реномиран и стаите се ангажирваха предварително със седмици, аз се прибрах и си легнах много рано.</i> Г. Белев, KBА, 95. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАЖИ`РВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Простонар.</i> Ангажирам се. <i>Той не смееше да се ангажирва преди да обмисли добре предложението им.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАЖИ`РВАНЕ</b> <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> ангажирвам <i>и от</i> ангажирвам се; ангажиране. <i>Говореха бавно, без особено ангажирване, отначало се разправяха за прането, за казаните на готвача, и постепенно, като се отдалечаваха от въпросите на ежедневието, внезапно и за двамата докоснаха онова, което всъщност вълнуваше всекиго поотделно.</i> Д. Добревски, БИ, 27. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАРИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -и`йни. <i>Истор. Прил. от</i> ангария. <i>Изграждането й [на крепостта] станало с ангариен труд от околното българско население.</i> Ст. Михайлов, БС, 146. <i>Те бяха до един платени работници и съдбата на ангарийните въглищари и дървари не ги трогваше особено много.</i> А. Христофоров, А, 74. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАРИ`Я</b> <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> Първоначална форма на феодална рента, при която зависимият селянин работи през част от годината в имението на феодала безплатно и със собствени оръдия на труда. <i>Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. // През турското робство — принудителен, безвъзмезден труд на зависимото селячество. <i>Та че на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите и да станат рая, да дават харач и вергия, да ходят на ангария.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. <i>Ески-Арап идеше в заставата всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария или да му се позволи да си насече малко дърва от гората край границата.</i> Й. Йовков, Разк. II, 9. <i>Изпълнявал е [нашият народ] разни ангарии [в турско време] и други нетърпими натурални повинности, а сега се е отпуснал до такава степен, щото хазната брои борчовете му с десетина милиона?</i> С. Радев, ССБ I, 227. <i>Освен събиранията в пари, в натура имало естествено и ангария — по строежа на споменатите фортове и наводнени ровове, както и на големия понтон над Дунава.</i> В. Мутафчиева, KB, 76. | ||
| − | + | 2. Като <i>нареч.</i> Безплатно и по принуждение. <i>Из Солун се оплакват .., че правителството карало българското население да работи ангария новите пътища.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 338. <i>Всъщност, камъните и гредите беха докарани от селяните ангария, а пък в земеделческата каса беха внесени само хиляда лева.</i> Т. Влайков, Съч. III, 142. <i>Селяните бяха заставени да пренасят ангария всички материали, а който откажеше, веднага го арестуваха.</i> Г. Караславов, СИ, 189. | |
| − | + | — От гр. ἀγγαρεία ’служба на куриер’ през тур. angarya. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АНГАРУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> 1. <i>Истор.</i> Работя ангария. <i>Крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните</i> [на Витоша] <i>долове и сипеи.</i> П. Делирадев, В, 14. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i> | ||
2. <i>Разш. Разг.</i> Работя при нищожно заплащане. <i>Кожа и кости беше станал човекът .. Ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно.</i> Б. Несторов, СР, 6. | 2. <i>Разш. Разг.</i> Работя при нищожно заплащане. <i>Кожа и кости беше станал човекът .. Ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно.</i> Б. Несторов, СР, 6. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`НГЕЛ</b>, <i>зват.</i> -е и (остар.) -о, <i>м.</i> 1. В религиозните представи — свръхестествено безплътно същество, божи вестител, изобразявано като крилат юноша. — <i>Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тия звукове и ангели пеят навън.</i> Й. Йовков, Разк. II, 62-63. <i>Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 179. <i>— С устата на кир Грета говори ангел, когото ни праща сам Господ, за да ни вразуми и усмири.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:23, 31 юли 2013
Вечно ангажирана домакиня.
2. Обикн. за текст, песен — който има социално съдържание, социално значим. Сетните надживели крушението на своята идея хипита днес откровено просят по непредвидими точки на широкия свят. Те изпълняват в съпровод на разсъхнала се под открито небе китара псалми или други ангажирани песни. В. Мутафчиева, БС, 156.
АНГАЖИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ангажирам и от ангажирам се.
АНГАЖИ`РАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на ангажиран, зает, обвързан. Кметът беше човек на живота, но и човек на делото. Положителната му черта бе, че странеше и се плашеше от всякаква ангажираност. Е. Кузманов, ЧДБ, 30. Кака Пешка притежаваше първично, народно чувство за обществена ангажираност; не жалеше труд и време, за да изпълни задълженията си както трябва. Р. Михайлов, ПН, 70.
АНГАЖИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар.* Ангажирам. Ръководните другари в околиите губят сума време за заседания и съвещания, .. Те ангажирват в тези заседания и съвещания също така и местните ръководители. РД, 1958, бр. 335, 3. Тези неща [контрабандата] бивали ангажирвани от синдиката и след получаването на предметите високопоставените контрабандистки получавали своите проценти. БД, 1909, бр. 26, 2. Музикална Виена веднага оценява таланта на Пикавери, държ. опера го ангажирва и днес той е любимецът на виенчани. Р, 1927, бр. 238, 3. ангажирвам се страд. Последната вечер, когато настъпи моят срок да напусна хотела, тъй като той беше твърде реномиран и стаите се ангажирваха предварително със седмици, аз се прибрах и си легнах много рано. Г. Белев, KBА, 95.
АНГАЖИ`РВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Ангажирам се. Той не смееше да се ангажирва преди да обмисли добре предложението им.
АНГАЖИ`РВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ангажирвам и от ангажирвам се; ангажиране. Говореха бавно, без особено ангажирване, отначало се разправяха за прането, за казаните на готвача, и постепенно, като се отдалечаваха от въпросите на ежедневието, внезапно и за двамата докоснаха онова, което всъщност вълнуваше всекиго поотделно. Д. Добревски, БИ, 27.
АНГАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Истор. Прил. от ангария. Изграждането й [на крепостта] станало с ангариен труд от околното българско население. Ст. Михайлов, БС, 146. Те бяха до един платени работници и съдбата на ангарийните въглищари и дървари не ги трогваше особено много. А. Христофоров, А, 74.
АНГАРИ`Я ж. 1. Истор. Първоначална форма на феодална рента, при която зависимият селянин работи през част от годината в имението на феодала безплатно и със собствени оръдия на труда. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. // През турското робство — принудителен, безвъзмезден труд на зависимото селячество. Та че на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите и да станат рая, да дават харач и вергия, да ходят на ангария. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Ески-Арап идеше в заставата всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария или да му се позволи да си насече малко дърва от гората край границата. Й. Йовков, Разк. II, 9. Изпълнявал е [нашият народ] разни ангарии [в турско време] и други нетърпими натурални повинности, а сега се е отпуснал до такава степен, щото хазната брои борчовете му с десетина милиона? С. Радев, ССБ I, 227. Освен събиранията в пари, в натура имало естествено и ангария — по строежа на споменатите фортове и наводнени ровове, както и на големия понтон над Дунава. В. Мутафчиева, KB, 76.
2. Като нареч. Безплатно и по принуждение. Из Солун се оплакват .., че правителството карало българското население да работи ангария новите пътища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 338. Всъщност, камъните и гредите беха докарани от селяните ангария, а пък в земеделческата каса беха внесени само хиляда лева. Т. Влайков, Съч. III, 142. Селяните бяха заставени да пренасят ангария всички материали, а който откажеше, веднага го арестуваха. Г. Караславов, СИ, 189.
— От гр. ἀγγαρεία ’служба на куриер’ през тур. angarya.
АНГАРУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Истор. Работя ангария. Крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Делирадев, В, 14.
2. Разш. Разг. Работя при нищожно заплащане. Кожа и кости беше станал човекът .. Ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно. Б. Несторов, СР, 6.
А`НГЕЛ, зват. -е и (остар.) -о, м. 1. В религиозните представи — свръхестествено безплътно същество, божи вестител, изобразявано като крилат юноша. — Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тия звукове и ангели пеят навън. Й. Йовков, Разк. II, 62-63. Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово. Елин Пелин, Съч. IV, 179. — С устата на кир Грета говори ангел, когото ни праща сам Господ, за да ни вразуми и усмири.
