Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/258“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | номер) на лице или местонахождението на учреждение и др. <i>Извади [Мери] от чантичката си тефтерче | + | номер) на лице или местонахождението на учреждение и др. <i>Извади [Мери] от чантичката си тефтерче и бързо написа с писалката адреса си.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 53. <i>Той се позамисли, па ме помоли да му дам адреса, където съм на служба.</i> Ал. Спасов, С, 50. <i>Променям адреса си.</i> |
| + | |||
| + | 2. Тържествено писмено обръщение от представители на учреждение, организация и др. към лице или учреждение за израз на благодарност, поздравление и др. <i>През пролетта на седемдесет и девета година тя бе ходила с група карловки в Търново, да поднесат адрес на Учредителното събрание.</i> В. Геновска, СГ, 190. <i>Ентусиазираните хора й поднесли художествено написан благодарствен адрес.</i> Ст. Грудев, ББ, 57. | ||
| + | |||
| + | ◇ <b>По адрес</b> <i>на някого. Книж.</i> По отношение на някого (обикн. за казани лоши думи, клюки и под.); за някого. С <i>такъв човек е удоволствие и насаме да поприказваш, .., и табла да поиграеш и да позлодумничиш по адрес на някой несимпатичен приятел.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 207. <i>Никой не ни казваше, че големият руски учен [И. П. Павлов] беше заявил по адрес на комунизма: „За вашия социален експеримент,{{попр|Добавяне на интервал.}} .., аз не бих пожертвал и крака на една моя жаба“.</i> Г. Данаилов, ДС, 211. <i>Други пък, .., подхвърляха двусмислени шеги по адрес на председателя и на цялата управа.</i> К. Калчев, ЖП, 15. <i>По негов адрес пуснали различни клюки.</i> △ <i>По негов адрес не казаха нищо.</i> <b>Сбъркал съм адреса</b>. <i>Разг.</i> Неправилно съм насочил намеренията, целите си или обвиненията си и оставам излъган. <i>Добре си е научил урока — мислеше си Герган — само че е сбъркал адреса.</i> К.{{попр|Добавен интервал.}} Калчев, ЖП, 142. | ||
— Фр. adresse. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | — Фр. adresse. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕ`СА</b> <i>ж. Остар.</i> Адрес. <i>Чехският ландтаг благодари, в една адреса, австрийския цар за препознаването на чехското царство.</i> Лет., 1873, 156. |
— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕСА`НТ</b> <i>м.</i> 1. Лице, което адресира, изпраща писмо, пратка и под.; подател. |
| + | |||
| + | 2. Отправител, изпращач на съобщения. <i>Нещата се навързваха и Македон се досети каква е била бомбата. Нали на няколко редакционни съвещания Жаркова и Борисов се бяха борили да излезе техен материал, много сензационен и … опасен. Не само за адресанта, като се имаше предвид кой е.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 41. | ||
— Фр. adressant. | — Фр. adressant. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕСА`НТКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена, която адресира, изпраща писмо, пратка и под.; подателка. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕСА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Рядко.</i> Адресник. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДРЕСА</b> | + | <b>АДРЕСА`Т</b> <i>м.</i> 1. Лице, до което се адресира писмо, пратка и под.; получател. <i>Накрая уговорихме начините за осъществяване на техническите връзки между окръга и областта: явки, подставени адреси и адресати, куриери, пароли и прочие.</i> Ц. Драгойчева, ПД, 322. |
2. Получател, възприемащ съобщение. <i>Опростената схема на езиковата комуникация е: адресант — съобщение — адресат.</i> | 2. Получател, възприемащ съобщение. <i>Опростената схема на езиковата комуникация е: адресант — съобщение — адресат.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> Който е свързан с регистриране на местонахождението, адреса на гражданите в дадено селище. <i>Адресна регистрация. Адресна служба. Адресно бюро. Адресна карта. Адресна книга.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДРЕСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | + | <b>АДРЕСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. Поставям адрес на писмо или пратка до някого. <i>Драката сложи дописката в плика, залепи го, адресира го и излезе навън.</i> Т. Монов, СН, 108. // Изпращам писмо или пратка на определен адрес. <i>Павел се намираше в Аржентина и отвреме навреме се обаждаше с писма, които адресираше до майка си.</i> Д. Димов, Т, 70. <i>Писмата си адресирай на същия адрес.</i> |
| − | |||
| − | 1. Поставям адрес на писмо или пратка до някого. <i>Драката сложи дописката в плика, залепи го, адресира го и излезе навън | ||
| − | 2. <i>Книж.</i> Отправям писмено обръщение към някого; определям за кого е предназначено това, което съм написал. <i>Но Фучик още имаше трибуна в списание „Творба“ и там написа уводната статия „Школа за провокации“. Той адресира тая статия към „уважаемите господа, .. , които изопачават истината за Лайпцигския процес“ | + | 2. <i>Книж.</i> Отправям писмено обръщение към някого; определям за кого е предназначено това, което съм написал. <i>Но Фучик още имаше трибуна в списание „Творба“ и там написа уводната статия „Школа за провокации“. Той адресира тая статия към „уважаемите господа, .., които изопачават истината за Лайпцигския процес“.</i> В. Геновска, ПЮФ, 65. <i>За това им помагат сами онези, към които тия песни са адресирани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. <b>адресирам се</b> <i>страд.</i> |
— От фр. adresser през нем. adressieren. | — От фр. adresser през нем. adressieren. | ||
| Ред 33: | Ред 35: | ||
<b>АДРЕСИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> адресирам <i>и от</i> адресирам се. | <b>АДРЕСИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> адресирам <i>и от</i> адресирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕ`СНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Спец.</i> Книга със списък на гражданите и заведенията в дадено селище или в страна с адресите и занятията им. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕСУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Адресирам. <i>Засега молим всички наши кореспонденти, приятели и спомоществователи да адресуват всичко по следующият адрес.</i> Хр. Ботев, Зн I, 1874, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 11. <i>И му връчи две писма, адресувани на редактора на списанието. „Зарите на истината“.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 86. <b>адресувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДРЕСУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> адресувам <i>и от</i> адресувам се; адресиране. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ДСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с ада, с пъкъла. <i>Ти води суровий Данте / в рай и в адските предели.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 111. <i>Всред сенките, които окол нас / там мяркаха се смутни и безбройни, / вървяхме бавно ний под адский свод.</i> К. Величков, Ад (превод), 65. • Обр. <i>Адска тъмнина царува пред нас.</i> Л. Стоянов, Х, 13. <i>Безмълвна нощ и адски мрак. ..</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:53, 7 юли 2013
номер) на лице или местонахождението на учреждение и др. Извади [Мери] от чантичката си тефтерче и бързо написа с писалката адреса си. Бр. Йосифова, БЧМ, 53. Той се позамисли, па ме помоли да му дам адреса, където съм на служба. Ал. Спасов, С, 50. Променям адреса си.
2. Тържествено писмено обръщение от представители на учреждение, организация и др. към лице или учреждение за израз на благодарност, поздравление и др. През пролетта на седемдесет и девета година тя бе ходила с група карловки в Търново, да поднесат адрес на Учредителното събрание. В. Геновска, СГ, 190. Ентусиазираните хора й поднесли художествено написан благодарствен адрес. Ст. Грудев, ББ, 57.
◇ По адрес на някого. Книж. По отношение на някого (обикн. за казани лоши думи, клюки и под.); за някого. С такъв човек е удоволствие и насаме да поприказваш, .., и табла да поиграеш и да позлодумничиш по адрес на някой несимпатичен приятел. Елин Пелин, Съч. IV, 207. Никой не ни казваше, че големият руски учен [И. П. Павлов] беше заявил по адрес на комунизма: „За вашия социален експеримент,* .., аз не бих пожертвал и крака на една моя жаба“. Г. Данаилов, ДС, 211. Други пък, .., подхвърляха двусмислени шеги по адрес на председателя и на цялата управа. К. Калчев, ЖП, 15. По негов адрес пуснали различни клюки. △ По негов адрес не казаха нищо. Сбъркал съм адреса. Разг. Неправилно съм насочил намеренията, целите си или обвиненията си и оставам излъган. Добре си е научил урока — мислеше си Герган — само че е сбъркал адреса. К.* Калчев, ЖП, 142.
— Фр. adresse. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АДРЕ`СА ж. Остар. Адрес. Чехският ландтаг благодари, в една адреса, австрийския цар за препознаването на чехското царство. Лет., 1873, 156.
— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АДРЕСА`НТ м. 1. Лице, което адресира, изпраща писмо, пратка и под.; подател.
2. Отправител, изпращач на съобщения. Нещата се навързваха и Македон се досети каква е била бомбата. Нали на няколко редакционни съвещания Жаркова и Борисов се бяха борили да излезе техен материал, много сензационен и … опасен. Не само за адресанта, като се имаше предвид кой е. И. Велчев, КЕЛ I, 41.
— Фр. adressant.
АДРЕСА`НТКА ж. Рядко. Жена, която адресира, изпраща писмо, пратка и под.; подателка.
АДРЕСА`Р, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. Рядко. Адресник.
АДРЕСА`Т м. 1. Лице, до което се адресира писмо, пратка и под.; получател. Накрая уговорихме начините за осъществяване на техническите връзки между окръга и областта: явки, подставени адреси и адресати, куриери, пароли и прочие. Ц. Драгойчева, ПД, 322.
2. Получател, възприемащ съобщение. Опростената схема на езиковата комуникация е: адресант — съобщение — адресат.
АДРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан с регистриране на местонахождението, адреса на гражданите в дадено селище. Адресна регистрация. Адресна служба. Адресно бюро. Адресна карта. Адресна книга.
АДРЕСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Поставям адрес на писмо или пратка до някого. Драката сложи дописката в плика, залепи го, адресира го и излезе навън. Т. Монов, СН, 108. // Изпращам писмо или пратка на определен адрес. Павел се намираше в Аржентина и отвреме навреме се обаждаше с писма, които адресираше до майка си. Д. Димов, Т, 70. Писмата си адресирай на същия адрес.
2. Книж. Отправям писмено обръщение към някого; определям за кого е предназначено това, което съм написал. Но Фучик още имаше трибуна в списание „Творба“ и там написа уводната статия „Школа за провокации“. Той адресира тая статия към „уважаемите господа, .., които изопачават истината за Лайпцигския процес“. В. Геновска, ПЮФ, 65. За това им помагат сами онези, към които тия песни са адресирани. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. адресирам се страд.
— От фр. adresser през нем. adressieren.
АДРЕСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от адресирам и от адресирам се.
АДРЕ`СНИК, мн. -ци, м. Спец. Книга със списък на гражданите и заведенията в дадено селище или в страна с адресите и занятията им.
АДРЕСУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Адресирам. Засега молим всички наши кореспонденти, приятели и спомоществователи да адресуват всичко по следующият адрес. Хр. Ботев, Зн I, 1874, бр.* 11. И му връчи две писма, адресувани на редактора на списанието. „Зарите на истината“. Ив. Вазов, Съч. IX, 86. адресувам се страд.
АДРЕСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от адресувам и от адресувам се; адресиране.
А`ДСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е свързан с ада, с пъкъла. Ти води суровий Данте / в рай и в адските предели. Ив. Вазов, Съч. IV, 111. Всред сенките, които окол нас / там мяркаха се смутни и безбройни, / вървяхме бавно ний под адский свод. К. Величков, Ад (превод), 65. • Обр. Адска тъмнина царува пред нас. Л. Стоянов, Х, 13. Безмълвна нощ и адски мрак. ..
