П. К. Яворов, Съч. I, 29.
2. Прен. Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата. Елин Пелин, Съч. I, 161. Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно. Д. Димов, Т, 436. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък. Й. Йовков, Разк. II, 159. За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда. К. Калчев, СТ, 220. Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого. Сл.* Трънски, Н, 119. Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.
3. Прен. Рядко. Коварен, пъклен. Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души! З. Стоянов, ЗБВ II, 298. Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .., тя се мисли и размисля за там. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн.* 14, 50.
△ Адски камък. Разг. Сребърен нитрат. Адска машина. Остар. Устройство с взривител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други. К. Константинов, ППГ, 279.
А`ДСКИ нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. Слънцето припичаше адски. Д. Димов, ОД, 297. Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна. П. Михайлов, ПЗ, 76. — Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса. П. Незнакомов, ТС, 28.
АДСОРБА`Т м. Спец. Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив.
АДСОРБЕ`НТ м. Спец. Вещество, което поради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив. Хим. XI кл, 1958, 97. Минерални адсорбенти. Активен адсорбент.
— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’.
АДСО`РБЕР м. Техн. Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си.
— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус.
АДСОРБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец.За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си;* адсорбирам се страд.
АДСОРБИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество.
АДСОРБИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от адсорбирам и от адсорбирам се.
АДСОРБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. и, м. Спец. Адсорбент. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисяване на течности. Хим. XI кл., 1965, 90.
АДСОРБТИ`В м. Спец. Адсорбат. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив. Хим. XI кл, 1958, 97.
АДСОРБЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адсорбция. Адсорбционен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорбционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.
АДСО`РБЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. Адсорбция на газ.
— От лат. adsorbtio ’поглъщане’.
АДСТРА`Т м. Езикозн. Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство.
— От лат. ad ’при, около’ + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat.
АДХЕЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адхезия. Адхезионни сили.
АДХЕ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Спец. Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго.
— От лат. adhaesio ’прилепване’.
АДХЕРЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Присъщ, свойствен.
АДЮ`НКТ м. В Западна Европа и дореволюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петербургский
