Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1066“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>лозарство, градинарство, бъчварство.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
 
<i>лозарство, градинарство, бъчварство.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
 
----
 
----
<b>БЪЧВАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъч-вар; млад бъчвар. <i>Тръпки преминаха, по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто.</i> Ст. Даскалов, БМ, 59-60.
+
<b>БЪЧВА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъчвар; млад бъчвар. <i>Тръпки преминаха по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто.</i> Ст. Даскалов, БМ, 59-60.
 
----
 
----
<b>БЪЧВЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка.
+
<b>БЪЧВЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка.
 
----
 
----
<b>БЪЧВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Радко. Прил. от</i> бъчва. <i>Бъчвен обръч.</i>
+
<b>БЪ`ЧВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Радко. Прил. от</i> бъчва. <i>Бъчвен обръч.</i>
 
----
 
----
<b>БЪЧВИЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. <i>Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино... — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкули-ха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова.</i> А. Каралийчев, НЗ, 103.
+
<b>БЪ`ЧВИЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бъчва; бъчвичка. <i>Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино… — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкулиха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова.</i> А. Каралийчев, НЗ, 103.
 
----
 
----
<b>БЪЧВИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бъчва; малка бъчва, бъчвица. <i>Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището.</i> П. Бобев, ГЕ, 47. <i>Двете момичета следяха ятата настръхнали.. И като че ли за потвърждение на страха им,., от средния бомбардировач се откъсна нещо.., прилично на бъчвичка.</i> Ем. Коралов, ДП, 106. <i>Раз-шетал се свети Петър /../ та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклич-ки, / та калеса всички светци.</i> Нар. пес., СбВСт, 41.
+
<b>БЪ`ЧВИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бъчва; малка бъчва, бъчвица. <i>Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището.</i> П. Бобев, ГЕ, 47. <i>Двете момичета следяха ятата настръхнали .. И като че ли за потвърждение на страха им, .. от средния бомбардировач се откъсна нещо .., прилично на бъчвичка.</i> Ем. Коралов, ДП, 106. <i>Разшетал се свети Петър / .. / та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклички, / та калеса всички светци.</i> Нар. пес., СбВСт, 41.
 
----
 
----
<b>БЪЧВИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бъчва; голяма бъчва.
+
<b>БЪ`ЧВИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бъчва; голяма бъчва.
 
----
 
----
<b>БЪЧВОВИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвооб-разен, бъчвоподобен. <i>Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна.</i> М. Василев, ВБ, 36.
+
<b>БЪЧВОВИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвообразен, бъчвоподобен. <i>Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна.</i> М. Василев, ВБ, 36.
 
----
 
----
<b>БЪЧВООБРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвови-ден, бъчвоподобен. <i>Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със сило на-червени дебели устни.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 178. <i>По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени.</i> Маш. IX кл, 112.
+
<b>БЪЧВООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвоподобен. <i>Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със силно{{попр|Отпечатано: „сило“.}} начервени дебели устни.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 178. <i>По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени.</i> Маш. IX кл, 112.
 
----
 
----
<b>БЪЧВОПОДОБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.
+
<b>БЪЧВОПОДО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.
 
----
 
----
<b>БЪЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Блъскам, тласкам. <i>Дядо Добри., спеше на гумното да вар ди купена от геранския волски бик.. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше.</i> Ц. Гинчев, ГК, 330. <i>Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се <i>страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 62.
+
<b>БЪ`ЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Блъскам, тласкам. <i>Дядо Добри .. спеше на гумното да варди купена от геранския волски бик .. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше.</i> Ц. Гинчев, ГК, 330. <i>Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 106. <b>бъчкам се</b> <i>страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 62.
 
----
 
----
<b>БЪЧКАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъчкам <i>и от</i> бъчкам се; блъскане.
+
<b>БЪ`ЧКАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъчкам <i>и от</i> бъчкам се; блъскане.
 
----
 
----
<b>БЪЧНА</b>. Вж. б ъ ч в а м.
+
<b>БЪ`ЧНА</b>. Вж. <em>бъчвам</em>.
 
----
 
----
<b>БЪЧОНКА</b> <i>ж.</i> 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. <i>Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасе-не.</i> П. Мирчев, СЗ, 40. <i>Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи.</i> П. Славенски, ПЩ, 480. <i>Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена.</i> К. Петканов, БД, 25.
+
<b>БЪЧО`НКА</b> <i>ж.</i> 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. <i>Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасене.</i> П. Мирчев, СЗ, 40. <i>Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи.</i> П. Славенски, ПЩ, 480. <i>Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена.</i> К. Петканов, БД, 25.
  
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Излях две бъчонки вода във варта.</i> — От рус. бочонок.
+
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Излях две бъчонки вода във варта.</i>
 +
 
 +
— От рус. бочонок.
 
----
 
----
<b>БЪЧОНКАДЖИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Рядко.</i> Човек, който превозва бъчонки с вода. <i>Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов.</i> ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
+
<b>БЪЧО`НКАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Рядко.</i> Човек, който превозва бъчонки с вода. <i>Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов.</i> ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
 
----
 
----
<b>БЪША</b> <i>ж.</i> Лъжа; бъх. <i>„Море Бодгане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“.../А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, /нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
+
<b>БЪ`ША</b> <i>ж.</i> Лъжа`; бъх. <i>„Море Бодгане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“… / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
 
----
 
----
<b>БЪША</b>, -иш, и еш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. <i>Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. <i>„Море Богдане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“ /../ А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
+
<b>БЪ`ША</b>, -иш, и -еш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. <i>Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. <i>„Море Богдане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“ / .. / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
 
----
 
----
<b>БЪША СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Крия се, спотайвам се. <i>Стига се бъши зад другите в темпото, излези напреш да те видим кой си!</i> БД 1,71.
+
<b>БЪ`ША СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Крия се, спотайвам се. <i>Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си!</i> БД I, 71.
 
----
 
----
<b>БЪШЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъша <i>и от</i> бъша се; укриване.
+
<b>БЪ`ШЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъша <i>и от</i> бъша се; укриване.
 
----
 
----
<b>БЪЩЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъщя <i>и от</i> бъщя се; бъхтене.
+
<b>БЪ`ЩЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъщя <i>и от</i> бъ`щя се; бъхтене.
 
----
 
----
<b>БЪЩЯ</b>, -иш и еш, <i>мин. св.</i> -их и ах, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Бъхтя. <i>Ако си баща, не си сал да бъщеш.</i> П. Р. Славейков, БП I, 23. <i>Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи.. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи.</i> П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се <i>страд.</i>
+
<b>БЪ`ЩЯ</b>, -иш и -еш, <i>мин. св.</i> -их и -ах, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Диал.</i> Бъхтя. <i>Ако си баща, не си сал да бъщеш.</i> П. Р. Славейков, БП I, 23. <i>Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи .. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи.</i> П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. <b>бъщя се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>БЪЩЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъхтя се. <i>Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.
+
<b>БЪ`ЩЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъхтя се. <i>Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.
 
 

Текуща версия към 16:44, 14 април 2014

Корекцията на страницата е одобрена


лозарство, градинарство, бъчварство. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.


БЪЧВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъчвар; млад бъчвар. Тръпки преминаха по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто. Ст. Даскалов, БМ, 59-60.


БЪЧВЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъчва; бъчвичка.


БЪ`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и. Радко. Прил. от бъчва. Бъчвен обръч.


БЪ`ЧВИЦА ж. Рядко. Умал. от бъчва; бъчвичка. Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино… — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкулиха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова. А. Каралийчев, НЗ, 103.


БЪ`ЧВИЧКА ж. Умал. от бъчва; малка бъчва, бъчвица. Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището. П. Бобев, ГЕ, 47. Двете момичета следяха ятата настръхнали .. И като че ли за потвърждение на страха им, .. от средния бомбардировач се откъсна нещо .., прилично на бъчвичка. Ем. Коралов, ДП, 106. Разшетал се свети Петър / .. / та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклички, / та калеса всички светци. Нар. пес., СбВСт, 41.


БЪ`ЧВИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бъчва; голяма бъчва.


БЪЧВОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвообразен, бъчвоподобен. Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна. М. Василев, ВБ, 36.


БЪЧВООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвоподобен. Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със силно* начервени дебели устни. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени. Маш. IX кл, 112.


БЪЧВОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.


БЪ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам, тласкам. Дядо Добри .. спеше на гумното да варди купена от геранския волски бик .. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше. Ц. Гинчев, ГК, 330. Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък. П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците. П. Кисимов, OA I (превод), 62.


БЪ`ЧКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъчкам и от бъчкам се; блъскане.


БЪ`ЧНА. Вж. бъчвам.


БЪЧО`НКА ж. 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасене. П. Мирчев, СЗ, 40. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славенски, ПЩ, 480. Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена. К. Петканов, БД, 25.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излях две бъчонки вода във варта.

— От рус. бочонок.


БЪЧО`НКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Рядко. Човек, който превозва бъчонки с вода. Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.


БЪ`ША ж. Лъжа`; бъх. „Море Бодгане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“… / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.


БЪ`ША, -иш, и -еш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. „Море Богдане, Богдане, .. / колко си кръви направил?“ / .. / А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.


БЪ`ША СЕ несв., непрех. Диал. Крия се, спотайвам се. Стига се бъши зад другите в темното, излези напреш да те видим кой си! БД I, 71.


БЪ`ШЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъша и от бъша се; укриване.


БЪ`ЩЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъщя и от бъ`щя се; бъхтене.


БЪ`ЩЯ, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., прех. и непрех. Диал. Бъхтя. Ако си баща, не си сал да бъщеш. П. Р. Славейков, БП I, 23. Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи .. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи. П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се страд.


БЪ`ЩЯ СЕ несв., непрех. Диал. Бъхтя се. Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.