Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1044“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжко-Камска България и др.); прабългари, първобългари. <i>Той | + | обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжко-Камска България и др.); прабългари, първобългари. <i>Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. <i>Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи.</i> Ив. Коларов, Е, 17. <i>Готският историк Йордан говори за честите набези на българи, анти и славини.</i> |
| − | — Други (остар. и диал.) форми: | + | ◇ <b>Бели българи</b>; <b>дунавски българи</b>. <i>Истор.</i> Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав. |
| + | |||
| + | <b>Нови българи</b>. Самоназвание на циганите в България. | ||
| + | |||
| + | <b>Сребърни българи</b>. <i>Истор.</i> Название на прабългари, основали Волжко-Камска България. | ||
| + | |||
| + | <b>Черни българи</b>. <i>Истор.</i> Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), заселени в земите на Северен Кавказ. | ||
| + | |||
| + | — Други (остар. и диал.) форми: <em>блъ`гари</em>, <em>бо`лгари</em>, <em>бу`гари</em>. | ||
---- | ---- | ||
<b>БЪЛГАРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зма, <i>м.</i> 1. <i>Езикозн.</i> Дума или израз, свойствени само за българския език, обикн. за разлика от други славянски езици. | <b>БЪЛГАРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, след <i>числ.</i> -зма, <i>м.</i> 1. <i>Езикозн.</i> Дума или израз, свойствени само за българския език, обикн. за разлика от други славянски езици. | ||
| Ред 7: | Ред 15: | ||
2. <i>Езикозн.</i> Българска дума, израз или обрат, заети в чужд език. <i>В румънския език има много българизми.</i> | 2. <i>Езикозн.</i> Българска дума, израз или обрат, заети в чужд език. <i>В румънския език има много българизми.</i> | ||
| − | 3. Само <i>ед. Остар.</i> Български национален дух; българщина. <i>Славейков е и свестител, и възродител-свестител на българизма, възродител на България.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 232. <i>В по-големите градове българизмът бе така задушен, та и дума не може да стане за някакво самобитно градско | + | 3. Само <i>ед. Остар.</i> Български национален дух; българщина. <i>Славейков е и свестител, и възродител-свестител на българизма, възродител на България.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 232. <i>В по-големите градове българизмът бе така задушен, та и дума не може да стане за някакво самобитно градско творчество…</i> П. Росен, ВПШ, 24-25. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЛГАРИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> | + | <b>БЪЛГАРИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Булгария; България<sup>2</sup>. <i>Костаки свиреше с българината македонски песни, а другарите му ги пеяха.</i> Ц. Гинчев, ГК, 345. |
---- | ---- | ||
<b>БЪЛГАРИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по българистика. | <b>БЪЛГАРИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по българистика. | ||
| Ред 21: | Ред 29: | ||
<b>БЪЛГАРИ`ЧКА</b> <i>ж. Разг.</i> Учителка по български език. <i>Днес българичката ме изпита.</i> | <b>БЪЛГАРИ`ЧКА</b> <i>ж. Разг.</i> Учителка по български език. <i>Днес българичката ме изпита.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЛГАРИ`Я</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. 1. Събир. Остар.</i> Българите, българският народ като едно цяло. <i>Оная ми ти българи`я като се спусна да купува вестника, той има двойни | + | <b>БЪЛГАРИ`Я</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. 1. Събир. Остар.</i> Българите, българският народ като едно цяло. <i>Оная ми ти българи`я като се спусна да купува вестника, той има` двойни издания…</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 123. <i>На българията дай хляб; ний много хляб ядем.</i> Ал. Константинов, БГ, 46. |
| + | |||
| + | 2. <i>Диал.</i> Българската земя. <i>Зашила и Бойка ленена риза, / .. / — „Да даде господ чернока Бойке, / да я ушиеш във българия, / да я съдереш в черни цигани“.</i> Нар. пес., СбВСт, 381. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЛГАРИ`Я</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> | + | <b>БЪЛГАРИ`Я</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Булгария; българина. <i>Я навънка постой, / поп и калугерян, — / я да ти посвиря / с тенка българия.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 6. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`ЛГАРКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на България. <i>Българката е играла твърде важна роля в нашето възраждане, като е предавала на децата си своя роден език.</i> Б. Пенев, НБВ, 11. <i>Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна запея / песни юнашки, хайдушки, / .. / да чуят моми и момци / по сборове и по седенки; / юнаци по планините / и мъже в хладни механи: / Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега, / българка майка юнашка.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. <i>Българките са смирени, състрадателни и трудолюбиви.</i> С. Бобчев, ПОС (превод),{{попр|Смяна на точка със запетайка.}} 58. <i>Цар Мурад Мари думаше: / „Маро ле, бяла българко, / ела се, Маро, потурчи.“</i> Нар. пес., Г. Софиянец, П, 86. <i>И на турци думаше: / А бе турци бре глупави, / ставам ли аз кадъна / дору сум чиста българка.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 74. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>бу`гарка</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`ЛГАРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до България и до българите; български: <em>българо-руски</em>, <em>българо-гръцки</em>, <em>българо-полски</em>, <em>българо-френски</em>, <em>българомразец</em>, <em>българолюбец</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛГАРОВЕ`Д</b> <i>м. Книж.</i> Българист. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛГАРОВЕ`ДЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Българистика; българознание. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛГАРОЗНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Българистика. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НИН</b>, <i>мн.</i> българомохамеда`ни, <i>м.</i> Лице от българска народност, което изповядва мохамеданска религия; помак. <i>Навън беше като на събор, а горе, в най-голямата одая, се разполагаше на дебело постлан миндер сюнетчията. Неколцина избрани по-възрастни българо-мохамедани начело с ходжата седяха около него.</i> Б. Несторов, АР, 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена от българска народност, която изповядва мохамеданска религия; помакиня. <i>Към площада се отправят жителите на града и безкрайните колони на родопското население от всички краища на околията. Площадът се изпълва с народ. Изпъкват приказно пъстрите народни носии на българомохамеданките,</i> |
| − | |||
Текуща версия към 15:44, 4 април 2014
обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжко-Камска България и др.); прабългари, първобългари. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи. Ив. Коларов, Е, 17. Готският историк Йордан говори за честите набези на българи, анти и славини.
◇ Бели българи; дунавски българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав.
Нови българи. Самоназвание на циганите в България.
Сребърни българи. Истор. Название на прабългари, основали Волжко-Камска България.
Черни българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), заселени в земите на Северен Кавказ.
— Други (остар. и диал.) форми: блъ`гари, бо`лгари, бу`гари.
БЪЛГАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Езикозн. Дума или израз, свойствени само за българския език, обикн. за разлика от други славянски езици.
2. Езикозн. Българска дума, израз или обрат, заети в чужд език. В румънския език има много българизми.
3. Само ед. Остар. Български национален дух; българщина. Славейков е и свестител, и възродител-свестител на българизма, възродител на България. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 232. В по-големите градове българизмът бе така задушен, та и дума не може да стане за някакво самобитно градско творчество… П. Росен, ВПШ, 24-25.
БЪЛГАРИ`НА ж. Диал. Булгария; България2. Костаки свиреше с българината македонски песни, а другарите му ги пеяха. Ц. Гинчев, ГК, 345.
БЪЛГАРИ`СТ м. Специалист по българистика.
БЪЛГАРИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на български език, българска литература и култура; българска филология.
БЪЛГАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до българистика. Българистичен конгрес.
БЪЛГАРИ`СТКА ж. Специалистка по българистика.
БЪЛГАРИ`ЧКА ж. Разг. Учителка по български език. Днес българичката ме изпита.
БЪЛГАРИ`Я1, мн. няма, ж. 1. Събир. Остар. Българите, българският народ като едно цяло. Оная ми ти българи`я като се спусна да купува вестника, той има` двойни издания… Ив. Вазов, Съч. XVIII, 123. На българията дай хляб; ний много хляб ядем. Ал. Константинов, БГ, 46.
2. Диал. Българската земя. Зашила и Бойка ленена риза, / .. / — „Да даде господ чернока Бойке, / да я ушиеш във българия, / да я съдереш в черни цигани“. Нар. пес., СбВСт, 381.
БЪЛГАРИ`Я2 ж. Диал. Булгария; българина. Я навънка постой, / поп и калугерян, — / я да ти посвиря / с тенка българия. Нар. пес., СбНУ XLVII, 6.
БЪ`ЛГАРКА ж. Жена от основното население на България. Българката е играла твърде важна роля в нашето възраждане, като е предавала на децата си своя роден език. Б. Пенев, НБВ, 11. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна запея / песни юнашки, хайдушки, / .. / да чуят моми и момци / по сборове и по седенки; / юнаци по планините / и мъже в хладни механи: / Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега, / българка майка юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Българките са смирени, състрадателни и трудолюбиви. С. Бобчев, ПОС (превод),* 58. Цар Мурад Мари думаше: / „Маро ле, бяла българко, / ела се, Маро, потурчи.“ Нар. пес., Г. Софиянец, П, 86. И на турци думаше: / А бе турци бре глупави, / ставам ли аз кадъна / дору сум чиста българка. Нар. пес., СбНУ XXVI, 74.
— Друга (диал.) форма: бу`гарка.
БЪ`ЛГАРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до България и до българите; български: българо-руски, българо-гръцки, българо-полски, българо-френски, българомразец, българолюбец.
БЪЛГАРОВЕ`Д м. Книж. Българист.
БЪЛГАРОВЕ`ДЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Българистика; българознание.
БЪЛГАРОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Българистика.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НИН, мн. българомохамеда`ни, м. Лице от българска народност, което изповядва мохамеданска религия; помак. Навън беше като на събор, а горе, в най-голямата одая, се разполагаше на дебело постлан миндер сюнетчията. Неколцина избрани по-възрастни българо-мохамедани начело с ходжата седяха около него. Б. Несторов, АР, 151.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НКА ж. Жена от българска народност, която изповядва мохамеданска религия; помакиня. Към площада се отправят жителите на града и безкрайните колони на родопското население от всички краища на околията. Площадът се изпълва с народ. Изпъкват приказно пъстрите народни носии на българомохамеданките,
