забрадени с белоснежни кърпи. РД, 1950, бр. 287, 1.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до българомохамеданите. Селото е българомохамеданско, жените ходят със закрити лица. М. Марчевски, П, 242. Той, .. заразправя как са прекоросали председателя със странното име „Бубото“ („Бащата“ на българомохамедански диалект). Н. Хайтов, ПП, 113. Българомохамеданска носия.
БЪЛГАРОМОХАМЕДА`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на българомохамедани. Едно момче, българомохамеданче от Лозенградско .. Разказа ни за страданията на своя бубайко — мухтар и ходжа, подгонен от някакъв турчин. А. Каралийчев, С, 51.
2. Млад българомохамеданин или млада българомохамеданка. Тук случаят ме запозна със смилянския учител Мехмедемина, един представител на младата генерация образовани българомохамеданчета. Н. Хайтов, ПП, 146. Още първата вечер в бараките нахлу новината — Ариф Салиев си подменил жената, подлъгал младо, хубаво момиче, .. Търсеха да зърнат това българомохамеданче, но когато Емине минаваше край жените, те или се правеха на заети, или направо й даваха гръб. Б. Несторов, АР, 167.
БЪЛГАРОУБИ`ЕЦ, мн. няма, м. Прозвище на византийския император Василий II, по чиято заповед са били ослепени 15 000 войници от войската на българския цар Самуил. Василий II, наречен сега „българоубиец“ поради жестокостта, която проявил спрямо пленените войници, продължавал да заема българските крепости, подпомогнат от измяната на феодалите. Ист. X и XI кл, 56. Тука Василий показал най-голяма безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях немилостиво избожда очите, .., затуй и зел прякора българоубиец. Т. Шишков, ИБН, 178.
БЪЛГАРОФИ`Л м. Лице, което обича България и българите.
БЪЛГАРОФИ`ЛКА ж. Жена българофил. Ний, българите, не можем да не бъдем искрено и дълбоко благодарни към една .. българофилка, толкоз человечна и толкоз милостива госпожа [леди Странгфорд]. СПл, 1876, бр. 29, 114.
БЪЛГАРОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от българофил. — Братиано падна скоро подир това, .., главно — за своята българофилска политика… Ив. Вазов, Съч. XI, 104.
БЪЛГАРОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Приятелско отношение, любов към България и българите.
БЪЛГАРОФО`Б м. Лице, което мрази България и българите; българомразец. Войската стреляла срещу селяните из засада… Като главен виновник се смята разложкият каймаканин, известен българофоб. БД, 1909, бр. 12, 3.
БЪЛГАРОФО`БСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от българофоб.
БЪЛГАРОФО`БСТВО, мн. няма, ср. Омраза към България и българите.
БЪ`ЛГАРСКАТА нареч. Както е характерно за българите, по български. Митьо: Хоро, хоро българско. Де са цигуларите .. (цигуларите засвирват, хоро заиграва ..) Б. Стойна: .. тъй хе! българската (залавя се и тя). Д. Войников, КЦ, 35.
БЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на българите и на България, общ за всички българи. И ние .., неволно се питаме, колко би изгубила българската столица от красотата на панорамите си, ако да нямаше Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Когато .. видях българския самолет да се приземява, когато видях българския трицвет на опашката му, очите ми овлажняха. сърцето ми заби. Г. Данаилов, ДС, 266. Земя ти моя, българска земя, / със семена, заспиващи във здрача! / Ослушай се: / не плаче ли / сираче? Д. Методиев, ДПТ, 8. Български език. Българска азбука. Българско държавно право. Български държавни железници. Български морски флот. Българска академия на науките. Българско знаме. Българска държава. // Който се намира в пределите на България и е част от България. И наистина, Рила е най-великолепната планина българска. Ив. Вазов, Съч. XV, 4. Наблизо там сред класове високи, / навред по български поля широки. К. Христов, К, 31. Български реки. Български бряг.
2. Който се отнася до българите и България или е свързан с тях. „Нека правителството да се не бои. Българският въпрос става вече въпрос на [Великите] силите.“ С. Радев, ССБ II, 468. Твоят орлов поглед виждаше навред / от българска слава останки безчет. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Само той работеше за българските интереси. П. Хитов, МП, 65. Българска история. Българско освобождение. Българска музика. Българско изкуство.
3. Който се състои от българи или от поданици на България. Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска иде на Преслав. Ел. Мутева,* РБК (превод), 96. От днеска нататък българският род / история има и става народ. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Българско малцинство. Българска колония. Българска младеж. Българска войска. Български преселници. // Който е част от народа, населението на България. Български учен. Български писател. Български певец. Български гражданин.
4. Който е населен с българи или предимно с българи. Две села имаха да гонят днес: Съръджа и Дели-Исуф — и двете чисто български, ако и да бяха с турски имена. Й.
