3. Прен. Говоря, изричам с гняв много грубости, клевети, лъжи. Тя бълваше гневни закани и клетви. Т. Харманджиев, КЕД, 33-34. — Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече… Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости… Д. Димов, Т, 509. Неустрашимият ага, който до това време бълваше псувни и сякакви проклетии, отведнъж потрепера. З. Стоянов, ЗБВ II, 37. И той варвяше подир него и бълваше безчет хули връз него. П. Берон, БРП, 71. бълвам се страд. Що се сладко яде, кисело се бълва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 222.
◇ Бълвам <зелени> гущери; бълвам змии и гущери. Разг. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Т. Влайков, Съч.* III, 257. Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, .. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете. В. Нешков, Н, 381-382. Четението на Горский пътник ги правеше да потреперват от описаните там зверства на турците, и колчем се случеше да се срещнат с въоружен турчин, гущери бълваха. Ил. Блъсков, ДБ, 52.
Бълвам огън <и жупел> срещу някого. Разг. Изливам яда, гнева си срещу някого. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили. К. Петканов, X, 215.
БЪ`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от бълвам и от бълвам се. Сладкото едене, кисело бълване. Погов., П. Р. Славейков, БП, II, 121.
БЪЛВО`Ч м. 1. Повърната храна. Влизаха турци, гавреха се с мене, .. После си ги припомнях. Тогава се люлеех, повръщах и плачех в бълвоча си. А. Дончев, BP, 205. Прен. Обикн. мн. Разг. Неодобр. За казани или написани безмислици, глупости. — Кажи по-напред, ти ли скъса възванието? — Аз го скъсах — отговори той натъртено. — Е, че какво ти вади очите, господине? — Не четохте ли какви са бълвочи? Ив. Вазов, Съч. VIII, 112. Нам не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвоче, с които беше пълна вашата статия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 227. // Гнусни клевети.
2. Остар. Повръщане. Морската вода напротив е кисела, горчива и така солена и невкусна, щото причинява само отвращение и бълвоч. Ем. Васкидович, ПП, 19-20.
БЪЛГАРА`Н, мн. -овци и (рядко) -и, -нци, м. Остар. Шег. Българин. Това е българска картина, ..! Тоз, който я е писал, / той во душата си е имал ясна мисъл: / прозрял в това що е същинския живец / на българаните. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 169.
БЪЛГАРА`НОВЕЦ, мн. -овци, м. 1. Разг. Неодобр. Българин. Нека видят нашите българановци, какво се вика дуел. Ив. Вазов, Д, 25.
2. Остар. Сътрудник на хумористичния вестник „Българан“ (1904-1909 и 1916-1924). „Квартирата“ на „Българан“ беше гостилница „Средна гора“ на бай Георги .. Заведението беше в партера на стара, двуетажна постройка, с големичка зала, едната страна на която бе заета от дълга маса на българановците. К. Константинов, ППГ, 125. „Християнин“ започнал третата си годишнина и благочестивите му редактори изпращат на „Българан“ първия си брой с нескрито намерение да уязвят със своя хумор българановците. Хр. Смирненски, Съч. III, 47.
БЪЛГАРА`НОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Неодобр. Прил. от българановец (в 1 знач.).
БЪЛГАРА`НОВЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Проява или нрави, поведение на некултурни, прости българи; българанщина.
БЪЛГАРА`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Българановщина.
БЪЛГАРЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от българея се.
БЪЛГАРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св., -ях се, прич. мин. св. деят. българя`л се, -а се, -о се, мн. българе`ли се, несв., непрех. Имам българско съзнание, проявявам се, чувствувам се като българин. Въпреки че бяха изселени преди много години в Румъния, те все още се българееха.
БЪ`ЛГАРИ мн., ед. бъ`лгарин м. 1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните й граници. Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. Много! Има и българи — говорят български. Й. Йовков, Разк. II, 140-141. Той беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи. А. Страшимиров, К, 4. Еква святата клетва на Оборище и оживява споменът .., който ще се помни, докле на тая земя има българи. К. Странджев, ЖБ, 87. Българин като забогатее — къща прави, а турчинът — жени взема. Погов.
2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. — В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи. М. Кънчев, В, 304. Българите се представиха много добре на олимпийските игри. △ Турскоезични българи. Българин от африкански произход.
3. Истор. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.)
