Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/994“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>лозята различно добро грозде: църно, бяло,.., буковина.</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
+
<i>лозята различно добро грозде: църно, бяло, .., буковина.</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
 
----
 
----
 
<b>БУКОВИ`НКА</b> <i>ж.</i> Плодът на бука; буков жълъд.
 
<b>БУКОВИ`НКА</b> <i>ж.</i> Плодът на бука; буков жълъд.
 
----
 
----
<b>БУКОЛИ`КИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) буколи`ка <i>ж. Литер.</i> 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. <i>Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.</i>
+
<b>БУКОЛИ`КИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>буколи`ка</b> <i>ж. Литер.</i> 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. <i>Буколиките на Теокрит.</i> <i>Буколиките на Вергилий.</i>
  
 
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.
 
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.
  
— Гр. PodkoXikoq ’пастирски’.
+
— Гр. βουκολικός ’пастирски’.
 
----
 
----
<b>БУКОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер.</i>
+
<b>БУКОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер.</i> 1. <i>Прил. от</i> буколика. <i>Буколическа поема.</i> <i>Буколическа поезия.</i>
 
 
1. <i>Прил. от</i> буколи`ка. <i>Буколическа поема. Буколическа поезия.</i>
 
  
 
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. <i>Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.</i>
 
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. <i>Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.</i>
 
----
 
----
<b>БУКСА</b> <i>ж. 1. Желез.</i> Метална кутия за подложка на ос.
+
<b>БУ`КСА</b> <i>ж. 1. Желез.</i> Метална кутия за подложка на ос.
  
 
2. <i>Електр.</i> Съединител. <i>Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа.</i> Д. Мишев и др., ТТ, 220. <i>По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси.</i> Р. Сугарев, СС, 62.
 
2. <i>Електр.</i> Съединител. <i>Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа.</i> Д. Мишев и др., ТТ, 220. <i>По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси.</i> Р. Сугарев, СС, 62.
Ред 21: Ред 19:
 
— От нем. Buchse.
 
— От нем. Buchse.
 
----
 
----
<b>БУКСОВ</b>, -а о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Кой-, то се отнася до букса. <i>Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите.</i> ВН, 1962, бр. 3252, 2.
+
<b>БУ`КСОВ</b>, -а,{{попр|Добавяне на запетайка.}} -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до букса. <i>Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите.</i> ВН, 1962, бр. 3252, 2.
 
----
 
----
<b>БУКСИ`Р</b> <i>м.</i> 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач. 2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. <i>Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града.</i> П. Вежинов, ДМ, 30. <i>Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2. О Вземам / взема (поемам / поема) на буксир <i>някого. Книж.</i> Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. <i>Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред.</i> ОФ, 1961, бр. 5146, 2.
+
<b>БУКСИ`Р</b> <i>м.</i> 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач.
----
+
 
<b>БУКСИ`Р АМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. <i>Керванът от съдове, които бук-сирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 19. бук-сирам се <i>страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 30.
+
2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. <i>Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града.</i> П. Вежинов, ДМ, 30. <i>Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2.
 +
 
 +
◇ <b>Вземам / взема (поемам / поема) на буксир</b> <i>някого. Книж.</i> Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. <i>Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред.</i> ОФ, 1961, бр. 5146, 2.
 
----
 
----
<b>БУКОВИ`НКА</b>
+
<b>БУКСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. <i>Керванът от съдове, които буксирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 19. <b>буксирам се</b> <i>страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 30.
  
 
— От хол. boegseeren.
 
— От хол. boegseeren.
 
----
 
----
<b>БУКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксирам <i>и от</i> буксирам се. <i>Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ.</i> ВН, 1955, бр. 184, 3.
+
<b>БУКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксирам <i>и от</i> буксирам се. <i>Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ.</i> ВН, 1955, бр. 184, 3.
 
----
 
----
<b>БУКСИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. <i>Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби.</i> Д. Богданов, ТА, 79. <i>Букси-рен полет.</i>
+
<b>БУКСИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. <i>Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби.</i> Д. Богданов, ТА, 79. <i>Буксирен полет.</i>
 
----
 
----
<b>БУКСУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. <i>Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах.</i> Д. Кисьов, Щ, 7. <i>Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 209.
+
<b>БУКСУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. <i>Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах.</i> Д. Кисьов, Щ, 7. <i>Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 209.
  
 
— От рус. буксовать.
 
— От рус. буксовать.
 
----
 
----
<b>БУКСУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксувам. <i>Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака.</i> Ив. Бурин, НП, 68-69.
+
<b>БУКСУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксувам. <i>Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака.</i> Ив. Бурин, НП, 68-69.
 
----
 
----
<b>БУКУРЕЩКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Букурещ, столица на Румъния. <i>Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 422. <i>И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе.</i> Пер. п, 60.
+
<b>БУКУРЕ`ЩКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Букурещ, столица на Румъния. <i>Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 422. <i>И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе.</i> Пер. п, 60.
 
----
 
----
<b>БУКУРЕЩЛИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Леки, разюздани нрави. <i>Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор!</i> К. Петканов, ДЧ, 369.
+
<b>БУКУРЕЩЛИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Леки, разюздани нрави. <i>Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор!</i> К. Петканов, ДЧ, 369.
 
----
 
----
<b>БУКУРЕЩЧАНИН</b>, <i>мн.</i> букурещчани, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.
+
<b>БУКУРЕЩЧА`НИН</b>, <i>мн.</i> букурещча`ни, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.
 
----
 
----
<b>БУКУРЕЩЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Букурещ.
+
<b>БУКУРЕЩЧА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Букурещ.
 
----
 
----
<b>БУЛА</b><sup>1</sup> <i>ж. Простонар.</i> Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; ка
+
<b>БУ`ЛА</b><sup>1</sup> <i>ж. Простонар.</i> Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; кадъна,
----
 
<b>БУЛА</b><sup>1</sup>
 
 
 

Текуща версия към 17:30, 13 март 2014

Корекцията на страницата е одобрена


лозята различно добро грозде: църно, бяло, .., буковина. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.


БУКОВИ`НКА ж. Плодът на бука; буков жълъд.


БУКОЛИ`КИ мн., ед. (рядко) буколи`ка ж. Литер. 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.

2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.

— Гр. βουκολικός ’пастирски’.


БУКОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. 1. Прил. от буколика. Буколическа поема. Буколическа поезия.

2. Който е свързан с идеализация на селския живот. Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.


БУ`КСА ж. 1. Желез. Метална кутия за подложка на ос.

2. Електр. Съединител. Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа. Д. Мишев и др., ТТ, 220. По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси. Р. Сугарев, СС, 62.

— От нем. Buchse.


БУ`КСОВ, -а,* -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до букса. Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите. ВН, 1962, бр. 3252, 2.


БУКСИ`Р м. 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач.

2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града. П. Вежинов, ДМ, 30. Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир. НМ, 1958, бр. 285, 2.

Вземам / взема (поемам / поема) на буксир някого. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред. ОФ, 1961, бр. 5146, 2.


БУКСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. Керванът от съдове, които буксирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“. НТМ, 1962, кн. 1, 19. буксирам се страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода. НТМ, 1962, кн. 1, 30.

— От хол. boegseeren.


БУКСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксирам и от буксирам се. — Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ. ВН, 1955, бр. 184, 3.


БУКСИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби. Д. Богданов, ТА, 79. Буксирен полет.


БУКСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах. Д. Кисьов, Щ, 7. — Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя. П. Вежинов, ЗЧР, 209.

— От рус. буксовать.


БУКСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксувам. Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака. Ив. Бурин, НП, 68-69.


БУКУРЕ`ЩКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Букурещ, столица на Румъния. Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 422. И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе. Пер. п, 60.


БУКУРЕЩЛИ`К, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Леки, разюздани нрави. — Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор! К. Петканов, ДЧ, 369.


БУКУРЕЩЧА`НИН, мн. букурещча`ни, м. Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.


БУКУРЕЩЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Букурещ.


БУ`ЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; кадъна,