Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/274“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(поправка на гръцки думи)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>Свежите и`</i> [на Славина] <i>напоследък поиз-бледнели бузи се обагриха с тънка акварелна руменина.</i> И. Петров, MB, 46. <i>После то</i> [слънцето] <i>се показваше пак и цветовете добиваха отново прозрачния акварелен тон на есента.</i> Д. Димов, Т, 650.
+
<i>Свежите и` [на Славина] напоследък поизбледнели бузи се обагриха с тънка акварелна руменина.</i> И. Петров, MB, 46. <i>После то [слънцето] се показваше пак и цветовете добиваха отново прозрачния акварелен тон на есента.</i> Д. Димов, Т, 650.
 
----
 
----
 
<b>АКВАРЕЛИ`СТ</b> <i>м.</i> Художник, който рисува акварели (във 2 знач.).
 
<b>АКВАРЕЛИ`СТ</b> <i>м.</i> Художник, който рисува акварели (във 2 знач.).
 
----
 
----
<b>АКВАРЕЛИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена акваре-лист.
+
<b>АКВАРЕЛИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена акварелист.
 
----
 
----
 
<b>АКВАРИ`СТ</b> <i>м. Рядко.</i> Човек, който се занимава с акваристика.
 
<b>АКВАРИ`СТ</b> <i>м. Рядко.</i> Човек, който се занимава с акваристика.
Ред 11: Ред 11:
 
— От нем. Aquaristik.
 
— От нем. Aquaristik.
 
----
 
----
<b>АКВАРИУМ</b> <i>м.</i> 1. Басейн или стъклен съд, в който се държат или отглеждат риби или други водни животни и растения. <i>Имаше градинка с овощно и зеленчуково кътче, с два фонтана и един аквариум, гъмжащ от редки водорасли и водни животни.</i> Ст. Волен, МС, 2z. <i>Таванският ъгъл бе настлан с дебели черги, върху които имаше малка маса,.., електрически котлон и стъклен аквариум, в който плуваха две червени мълчаливи риби.</i> Д. Кисьов, Щ, 290. 2. Институт или специално помещение, където се отглеждат риби или други водни животни и растения за научни изследвания или за показ. <i>На 17 юлий т. г. стана тържественото откриване на зоологическата станция с аквариум във Варна, която представя част от университета.</i> ПН, 1932, кн. 1, 14. <i>В мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. Това са малки сплескани рибки, каквито сме виждали в аквариумите.</i> С. Северняк, ОНК, 113. — <i>Предлагам да отидем в Аквариума. Там има хора, които ще ни обяснят всичко.</i> П. Коларов, РП, 1.
+
<b>АКВА`РИУМ</b> <i>м.</i> 1. Басейн или стъклен съд, в който се държат или отглеждат риби или други водни животни и растения. <i>Имаше градинка с овощно и зеленчуково кътче, с два фонтана и един аквариум, гъмжащ от редки водорасли и водни животни.</i> Ст. Волен, МС, 22. <i>Таванският ъгъл бе настлан с дебели черги, върху които имаше малка маса, .., електрически котлон и стъклен аквариум, в който плуваха две червени мълчаливи риби.</i> Д. Кисьов, Щ, 290.
  
— Лат. aquarium ’басейн<sup>4</sup>.
+
2. Институт или специално помещение, където се отглеждат риби или други водни животни и растения за научни изследвания или за показ. <i>На 17 юлий т. г. стана тържественото откриване на зоологическата станция с аквариум във Варна, която представя част от университета.</i> ПН, 1932, кн. 1, 14. <i>В мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. Това са малки сплескани рибки, каквито сме виждали в аквариумите.</i> С. Северняк, ОНК, 113. <i>— Предлагам да отидем в Аквариума. Там има хора, които ще ни обяснят всичко.</i> П. Коларов, РП, 7.
 +
 
 +
— Лат. aquarium ’басейн’.
 
----
 
----
<b>АКВАРИУМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> аквариум. <i>Аквариумна рибка. Ак-вариумна зала.</i>
+
<b>АКВА`РИУМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> аквариум. <i>Аквариумна рибка. Аквариумна зала.</i>
 
----
 
----
<b>АКВАСКОП</b> <i>м.</i> Оптически уред за наблюдение под водата.
+
<b>АКВАСКО`П</b> <i>м.</i> Оптически уред за наблюдение под водата.
  
— От лат. aqua ’вода’ + гр. σκοπός ’гледащ’.
+
— От лат. aqua ’вода’ +{{попр|Добавяне на интервал.}} гр. σκοπός ’гледащ’.
 
----
 
----
 
<b>АКВАСКОПИ`ЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акваскоп; акваскопичен.
 
<b>АКВАСКОПИ`ЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акваскоп; акваскопичен.
 
----
 
----
<b>АКВАСКОПИ`ЧЕСКИ-</b>а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>АКВАСКОПИ`ЧЕСКИ</b>{{попр|Добавяне на интервал.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Акваскопичен.
 +
----
 +
<b>АКВАТИ`НТА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед. Техн.</i> Начин на дълбоко гравиране върху метална плоча чрез някаква киселина, за да се получат на отпечатъка тонове, наподобяващи размит туш или акварел.
  
<i>прил.</i> Акваскопичен.
+
2. Графична творба, изработена по този начин.
----
 
<b>АКВАТИ`НТА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед. Техн.</i> Начин на дълбоко гравиране върху метална плоча чрез някаква киселина, за да се получат на отпечатъка тонове, наподобяващи размит туш или акварел. 2. Графична творба, изработена по този начин.
 
  
 
— Ит. acquatinta.
 
— Ит. acquatinta.
Ред 33: Ред 35:
 
<b>АКВАТИ`ПИЯ</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Техн.</i> Печатане на едноцветни или многоцветни рисунки, които не са работени с блажна боя.
 
<b>АКВАТИ`ПИЯ</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Техн.</i> Печатане на едноцветни или многоцветни рисунки, които не са работени с блажна боя.
  
— От лат. aqua ’вода’ + гр. τύπος ’отпечатък, образ’.
+
— От лат. aqua ’вода’{{попр|Добавяне на интервал.}} + гр. τύπος ’отпечатък, образ’.
 
----
 
----
<b>АКВАТОРИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Участък от водна повърхност в определени граници. <i>Хам-сиен хайвер и личинки бяха събирани масово и през същото лято в широка акватория пред нашия бряг.</i> Пр, 1952, кн.5, 43. О Пристанищна акватория. Участък от водна повърхност, заградена от кея и вълнолома на пристанището. Самолетна акватория. Участък от водна повърхност, съоръжен за излитане, кацане и престой на хидроплани.
+
<b>АКВАТО`РИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Участък от водна повърхност в определени граници. <i>Хамсиен хайвер и личинки бяха събирани масово и през същото лято в широка акватория пред нашия бряг.</i> Пр, 1952, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 5, 43.
 +
 
 +
◇ <b>Пристанищна акватория</b>. Участък от водна повърхност, заградена от кея и вълнолома на пристанището. <b>Самолетна акватория</b>. Участък от водна повърхност, съоръжен за излитане, кацане и престой на хидроплани.
  
 
— От лат. aquatorium.
 
— От лат. aquatorium.
 
----
 
----
<b>АКВЕДУКТ</b> <i>м. Спец.</i> Инженерно съоръжение във вид на каменен, бетонен или железобетонен мост над дълбоки долини, реки, ж. п. линии с водопровод за напояване, снабдяване с вода и др., строено още от римляните. <i>В подножието на хълма се разстилаше Кавала., с геометричните линии на вълнолома си, с древния римски акведукт.</i> Д. Димов, Т, 443. <i>Файтонът.., мина под ак-ведукта на Валенций, спусна се надолу към Балкапан, към пристанището...</i> Ст. Дичев, ЗС И, 424.
+
<b>АКВЕДУ`КТ</b> <i>м. Спец.</i> Инженерно съоръжение във вид на каменен, бетонен или железобетонен мост над дълбоки долини, реки, ж. п. линии с водопровод за напояване, снабдяване с вода и др., строено още от римляните. <i>В подножието на хълма се разстилаше Кавала .. с геометричните линии на вълнолома си, с древния римски акведукт.</i> Д. Димов, Т, 443. <i>Файтонът .., мина под акведукта на Валенций, спусна се надолу към Балкапан, към пристанището…</i> Ст. Дичев, ЗС II, 424.
  
— От лат. aquae-ductus ’водопровод<sup>4</sup>.
+
— От лат. aquae-ductus ’водопровод’.
 
----
 
----
<b>АКВИЗИ`ТОР</b> <i>м. Остар.</i> Застрахователен агент. <i>Туй ми е професията, тя ще ме храни. Днес твоя приятел Гороломов е аквизитор, агент, деятел,.., на застрахователното дружество „Рила“. Отивам по селата и ще правя застраховки.</i> И. Йовков, ПГ, 9.
+
<b>АКВИЗИ`ТОР</b> <i>м. Остар.</i> Застрахователен агент. <i>Туй ми е професията, тя ще ме храни. Днес твоя приятел Гороломов е аквизитор, агент, деятел, .., на застрахователното дружество „Рила“. Отивам по селата и ще правя застраховки.</i> Й. Йовков, ПГ, 9.
  
 
— От лат. aquisitor ’лице, което припечелва’.
 
— От лат. aquisitor ’лице, което припечелва’.
 
----
 
----
<b>АКВИЛОН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Поет.</i> Силен северен вятър. <i>Поклон на теб, при-родо, създане необятно, / .. / на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува. /.. / от дъха на зефира до буйний аквилон.</i> Ив. Вазов, Съч. II, §.
+
<b>АКВИЛО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Поет.</i> Силен северен вятър. <i>Поклон на теб, природо, създане необятно, / .. / на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува. / .. / от дъха на зефира до буйний аквилон.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 8.
  
 
— От лат. aquilo, -onis през рус. аквилон.
 
— От лат. aquilo, -onis през рус. аквилон.
 
----
 
----
<b>АКИ</b><sup>1</sup> <i>нареч.-предлог. Остар.</i> 1. За посочване на сходство, еднаквост, прилика при сравнение на лица, предмети, състояния или качества на лица и предмети; като, подобно на. <i>Тия человеци</i> [чорбаджиите] <i>ядат село, аки кърляж, и гледат на кой начин да мъчат народ.</i> СбПер.п II, 38. 2. За посочване на типично или временно качество; в качеството на, като. <i>Негово височество, аки правдолюбив и достоен служител на царския заповеди,.., дал му е да разбере</i> [на Дионисий], <i>че веки е прошло.. время на фанариотская притворност.</i> СбПер. п, 40.
+
<b>А`КИ</b><sup>1</sup> <i>нареч.-предлог. Остар.</i> 1. За посочване на сходство, еднаквост, прилика при сравнение на лица, предмети, състояния или качества на лица и предмети; като, подобно на. <i>Тия человеци [чорбаджиите] ядат село, аки кърляж, и гледат на кой начин да мъчат народ.</i> СбПер.{{попр|Добавяне на интервал.}} п II, 38.
 +
 
 +
2. За посочване на типично или временно качество; в качеството на, като. <i>Негово височество, аки правдолюбив и достоен служител на царския заповеди, .., дал му е да разбере [на Дионисий], че веки е прошло .. время на фанариотская притворност.</i> СбПер. п, 40.
 
----
 
----
<b>АКИ</b><sup>2</sup> <i>съюз. Остар.</i> За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за сравнение; като че, като че ли. <i>Като безумни гнусат се от своего рода, язика и имене, аки би им име болгарин безчестие приноси-ло.</i> К. Огнянович, ЖА, 3.
+
<b>А`КИ</b><sup>2</sup> <i>съюз. Остар.</i> За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за сравнение; като че, като че ли. <i>Като безумни гнусат се от своего рода, язика и имене, аки би им име болгарин безчестие приносило.</i> К. Огнянович, ЖА, 3.
 
----
 
----
 
<b>АКИ`Н</b> <i>м.</i> Народен певец-импровизатор в тюркоезичните страни на Средна Азия,
 
<b>АКИ`Н</b> <i>м.</i> Народен певец-импровизатор в тюркоезичните страни на Средна Азия,

Текуща версия към 16:23, 13 юли 2013

Корекцията на страницата е одобрена


Свежите и` [на Славина] напоследък поизбледнели бузи се обагриха с тънка акварелна руменина. И. Петров, MB, 46. После то [слънцето] се показваше пак и цветовете добиваха отново прозрачния акварелен тон на есента. Д. Димов, Т, 650.


АКВАРЕЛИ`СТ м. Художник, който рисува акварели (във 2 знач.).


АКВАРЕЛИ`СТКА ж. Жена акварелист.


АКВАРИ`СТ м. Рядко. Човек, който се занимава с акваристика.


АКВАРИ`СТИКА ж. Наука за отглеждане на животни и растения в аквариум.

— От нем. Aquaristik.


АКВА`РИУМ м. 1. Басейн или стъклен съд, в който се държат или отглеждат риби или други водни животни и растения. Имаше градинка с овощно и зеленчуково кътче, с два фонтана и един аквариум, гъмжащ от редки водорасли и водни животни. Ст. Волен, МС, 22. Таванският ъгъл бе настлан с дебели черги, върху които имаше малка маса, .., електрически котлон и стъклен аквариум, в който плуваха две червени мълчаливи риби. Д. Кисьов, Щ, 290.

2. Институт или специално помещение, където се отглеждат риби или други водни животни и растения за научни изследвания или за показ. На 17 юлий т. г. стана тържественото откриване на зоологическата станция с аквариум във Варна, която представя част от университета. ПН, 1932, кн. 1, 14. В мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. Това са малки сплескани рибки, каквито сме виждали в аквариумите. С. Северняк, ОНК, 113. — Предлагам да отидем в Аквариума. Там има хора, които ще ни обяснят всичко. П. Коларов, РП, 7.

— Лат. aquarium ’басейн’.


АКВА`РИУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от аквариум. Аквариумна рибка. Аквариумна зала.


АКВАСКО`П м. Оптически уред за наблюдение под водата.

— От лат. aqua ’вода’ +* гр. σκοπός ’гледащ’.


АКВАСКОПИ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от акваскоп; акваскопичен.


АКВАСКОПИ`ЧЕСКИ* -а, -о, мн. -и, прил. Акваскопичен.


АКВАТИ`НТА ж. 1. Само ед. Техн. Начин на дълбоко гравиране върху метална плоча чрез някаква киселина, за да се получат на отпечатъка тонове, наподобяващи размит туш или акварел.

2. Графична творба, изработена по този начин.

— Ит. acquatinta.


АКВАТИ`ПИЯ мн. няма, ж. Техн. Печатане на едноцветни или многоцветни рисунки, които не са работени с блажна боя.

— От лат. aqua ’вода’* + гр. τύπος ’отпечатък, образ’.


АКВАТО`РИЯ ж. Спец. Участък от водна повърхност в определени граници. Хамсиен хайвер и личинки бяха събирани масово и през същото лято в широка акватория пред нашия бряг. Пр, 1952, кн.* 5, 43.

Пристанищна акватория. Участък от водна повърхност, заградена от кея и вълнолома на пристанището. Самолетна акватория. Участък от водна повърхност, съоръжен за излитане, кацане и престой на хидроплани.

— От лат. aquatorium.


АКВЕДУ`КТ м. Спец. Инженерно съоръжение във вид на каменен, бетонен или железобетонен мост над дълбоки долини, реки, ж. п. линии с водопровод за напояване, снабдяване с вода и др., строено още от римляните. В подножието на хълма се разстилаше Кавала .. с геометричните линии на вълнолома си, с древния римски акведукт. Д. Димов, Т, 443. Файтонът .., мина под акведукта на Валенций, спусна се надолу към Балкапан, към пристанището… Ст. Дичев, ЗС II, 424.

— От лат. aquae-ductus ’водопровод’.


АКВИЗИ`ТОР м. Остар. Застрахователен агент. — Туй ми е професията, тя ще ме храни. Днес твоя приятел Гороломов е аквизитор, агент, деятел, .., на застрахователното дружество „Рила“. Отивам по селата и ще правя застраховки. Й. Йовков, ПГ, 9.

— От лат. aquisitor ’лице, което припечелва’.


АКВИЛО`Н, мн. няма, м. Остар. Поет. Силен северен вятър. Поклон на теб, природо, създане необятно, / .. / на всичко, що те пълни, и движи, и вълнува. / .. / от дъха на зефира до буйний аквилон. Ив. Вазов, Съч. II, 8.

— От лат. aquilo, -onis през рус. аквилон.


А`КИ1 нареч.-предлог. Остар. 1. За посочване на сходство, еднаквост, прилика при сравнение на лица, предмети, състояния или качества на лица и предмети; като, подобно на. Тия человеци [чорбаджиите] ядат село, аки кърляж, и гледат на кой начин да мъчат народ. СбПер.* п II, 38.

2. За посочване на типично или временно качество; в качеството на, като. Негово височество, аки правдолюбив и достоен служител на царския заповеди, .., дал му е да разбере [на Дионисий], че веки е прошло .. время на фанариотская притворност. СбПер. п, 40.


А`КИ2 съюз. Остар. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за сравнение; като че, като че ли. Като безумни гнусат се от своего рода, язика и имене, аки би им име болгарин безчестие приносило. К. Огнянович, ЖА, 3.


АКИ`Н м. Народен певец-импровизатор в тюркоезичните страни на Средна Азия,