Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/624“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на поста .., сега намери слушател.</i> Г. Крумов, Т, 91. |
2. Отсъствие на шум, на звук; пълна тишина, безмълвност. <i>В лесът владееше тишина и безмълвие дълбоко.</i> Ив. Вазов, Съч. XXTV, 24. <i>Тежко и уморително безмълвие цареше в запаления въздух .. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми.</i> Елин Пелин, Съч. I, 17. | 2. Отсъствие на шум, на звук; пълна тишина, безмълвност. <i>В лесът владееше тишина и безмълвие дълбоко.</i> Ив. Вазов, Съч. XXTV, 24. <i>Тежко и уморително безмълвие цареше в запаления въздух .. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми.</i> Елин Пелин, Съч. I, 17. | ||
| − | 3. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога; | + | 3. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога; безмълвничество. <i>— Бог е мир, който се намира на другата страна на шума и суетата. Истинският разговор с Бога е безмълвието. Що е гласът ни пред неговото мълчание?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 289-290. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безмо`лвие</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко. Книж.</i> Еретик-исихаст, който прекарва живота си в безмълвие (в 3 знач.). <i>Безмълвникът, водейки съзерцателен живот, мисли, че се приближава до бога само оня, който от своите подобни се отдалечава.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 228. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който се отнася до безмълвник. <i>— Наистина велико нещастие е за нас, живущите безмълвническо житие, да търпим от ония безбожни хусари тегла и татба.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 231. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> У еретиците-исихасти — безмълвие (в 3 знач.). <i>— Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаит и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на безмълвничеството.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 289-290. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВНО</b> <i>нареч. Книж</i>. 1. Без говор, без глас; мълчаливо, безгласно. <i>Жените работеха в полето покорно и безмълвно.</i> Й. Йовков, Разк. I, 123. <i>Тя плачеше безмълвно, тихо, със стиснати устни.</i> Д. Димов, Т, 264. • Обр. <i>Усамотените тук-там из градините брести и овошки стоеха безмълвно, с отпуснати листа.</i> Елин Пелин, Съч. I, 17. <i>Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима.</i> В. Карагьозов, Избр. пр, 52. |
| + | |||
| + | 2. С гл. <em>съм</em> в 3 л. <i>ед.</i> Означава, че някъде има спокойствие, тишина; безшумно, тихо. <i>Лагерът беше притихнал. В планината беше спокойно и безмълвно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 348. <i>Наокол е шумно. Но в тази ограда / е глухо, безмълвно, всегдашен е сън.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 7. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отвл. същ. от</i> безмълвен; пълно мълчание, пълна тишина, безмълвие. <i>Беше краят на юни. Нощта, топла, тиха и светла — една от ония балкански нощи, пълна с мистична безмълвност.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 161. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВСТВАМ</b> и <b>БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко. Книж.</i> 1. Не проговарям, не промълвявам нито дума. |
2. Не смея да възразявам, да роптая. <i>Селото безмълвствуваше под властната сянка на своя строг заповедник.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. | 2. Не смея да възразявам, да роптая. <i>Селото безмълвствуваше под властната сянка на своя строг заповедник.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. | ||
| − | 3. За еретик-исихаст — стоя в безмълвие, в съзерцание. | + | 3. За еретик-исихаст — стоя в безмълвие, в съзерцание. <i>— Истинският разговор с Бога е безмълвието .. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълвствуваш, по` е прилично да твориш умна молитва.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 218-219. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВСТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от</i> безмълвствам; безмълвствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАМ</b>. Вж. <em>безмълвствам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от</i> безмълвствувам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗНАДЕ`ЖДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не вдъхва надежда за успешен изход, за успешно осъществяване. <i>Евгени разбра, че всеки опит за бягство или съпротива е безсмислен и безнадежден.</i> Д. Ангелов, ЖС, 504. <i>— Но бих желал да говоря още веднъж по телефона с Кавала. — Безнадеждна работа — домакинът изцеди последните капки ракия от стъклото в чашата си.</i> Д. Димов, Т, 551. <i>Безнадеждна любов.</i> <i>Безнадеждна война.</i> // За който няма изгледи, че ще се поправи, който е без изгледи за подобрение. <i>Подполковник Каменов .. мислеше за болната си дъщеря. Положението й тази сутрин беше безнадеждно. С бащиното си сърце той почувствува, че нейните дни са преброени, че трябва да се разделя с нея.</i> К. Кръстев, К, 238-239. <i>Кротките и послушни раи, .., сега си въобразяват, че империята е безнадежден болник и могат да я смажат с един удар?</i> М. Стъпов, ЖСН, 218. |
2. Който изразява липса на надежда, че може да се постигне или да се възвърне нещо. <i>Чух плач. Сподавен, глух и безнадежден плач.</i> Елин Пелин, ЧР, 61. <i>Но измежду всички тия дебнещи очи имаше един поглед, умолителен и безнадежден, който отначало още някак привлече моето внимание.</i> Д. Калфов, ПЮН, 135. <i>Безнадеждна скръб.</i> | 2. Който изразява липса на надежда, че може да се постигне или да се възвърне нещо. <i>Чух плач. Сподавен, глух и безнадежден плач.</i> Елин Пелин, ЧР, 61. <i>Но измежду всички тия дебнещи очи имаше един поглед, умолителен и безнадежден, който отначало още някак привлече моето внимание.</i> Д. Калфов, ПЮН, 135. <i>Безнадеждна скръб.</i> | ||
| − | 3. <i>Поет.</i> Който е изгубил всякаква надежда за нещо; отчаян. <i>А ти — забрави ли ме, / ослепя ли от плакане, / онемя ли от чакане, — / или живота ти виси на косъм, / и чакаш края — безнадеждна и безстрастна? | + | 3. <i>Поет.</i> Който е изгубил всякаква надежда за нещо; отчаян. <i>А ти — забрави ли ме, / ослепя ли от плакане, / онемя ли от чакане, — / или живота ти виси на косъм, / и чакаш края — безнадеждна и безстрастна?</i> Е. Багряна, ЗМ, 71. <i>Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1946, 88. <i>Макар безнадеждна, макар безгранично далечна, / у мене утеха ти дириш, о клета жена.</i> Д. Бояджиев, Ст, 18. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:09, 20 октомври 2013
на поста .., сега намери слушател. Г. Крумов, Т, 91.
2. Отсъствие на шум, на звук; пълна тишина, безмълвност. В лесът владееше тишина и безмълвие дълбоко. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 24. Тежко и уморително безмълвие цареше в запаления въздух .. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога; безмълвничество. — Бог е мир, който се намира на другата страна на шума и суетата. Истинският разговор с Бога е безмълвието. Що е гласът ни пред неговото мълчание? Ст. Загорчинов, ДП, 289-290.
— Друга (остар. книж.) форма: безмо`лвие.
БЕЗМЪ`ЛВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Еретик-исихаст, който прекарва живота си в безмълвие (в 3 знач.). Безмълвникът, водейки съзерцателен живот, мисли, че се приближава до бога само оня, който от своите подобни се отдалечава. Ст. Загорчинов, ДП, 228.
БЕЗМЪ`ЛВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до безмълвник. — Наистина велико нещастие е за нас, живущите безмълвническо житие, да търпим от ония безбожни хусари тегла и татба. Ст. Загорчинов, ДП, 231.
БЕЗМЪ`ЛВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. У еретиците-исихасти — безмълвие (в 3 знач.). — Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаит и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на безмълвничеството. Ст. Загорчинов, ДП, 289-290.
БЕЗМЪ`ЛВНО нареч. Книж. 1. Без говор, без глас; мълчаливо, безгласно. Жените работеха в полето покорно и безмълвно. Й. Йовков, Разк. I, 123. Тя плачеше безмълвно, тихо, със стиснати устни. Д. Димов, Т, 264. • Обр. Усамотените тук-там из градините брести и овошки стоеха безмълвно, с отпуснати листа. Елин Пелин, Съч. I, 17. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52.
2. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде има спокойствие, тишина; безшумно, тихо. Лагерът беше притихнал. В планината беше спокойно и безмълвно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 348. Наокол е шумно. Но в тази ограда / е глухо, безмълвно, всегдашен е сън. Ив. Вазов, Съч. I, 7.
БЕЗМЪ`ЛВНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Книж. Отвл. същ. от безмълвен; пълно мълчание, пълна тишина, безмълвие. Беше краят на юни. Нощта, топла, тиха и светла — една от ония балкански нощи, пълна с мистична безмълвност. Ив. Карановски, Разк. I, 161.
БЕЗМЪ`ЛВСТВАМ и БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Книж. 1. Не проговарям, не промълвявам нито дума.
2. Не смея да възразявам, да роптая. Селото безмълвствуваше под властната сянка на своя строг заповедник. Т. Влайков, Съч. III, 148.
3. За еретик-исихаст — стоя в безмълвие, в съзерцание. — Истинският разговор с Бога е безмълвието .. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълвствуваш, по` е прилично да твориш умна молитва. Ст. Загорчинов, ДП, 218-219.
БЕЗМЪ`ЛВСТВАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от безмълвствам; безмълвствуване.
БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАМ. Вж. безмълвствам.
БЕЗМЪ`ЛВСТВУВАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от безмълвствувам.
БЕЗНАДЕ`ЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не вдъхва надежда за успешен изход, за успешно осъществяване. Евгени разбра, че всеки опит за бягство или съпротива е безсмислен и безнадежден. Д. Ангелов, ЖС, 504. — Но бих желал да говоря още веднъж по телефона с Кавала. — Безнадеждна работа — домакинът изцеди последните капки ракия от стъклото в чашата си. Д. Димов, Т, 551. Безнадеждна любов. Безнадеждна война. // За който няма изгледи, че ще се поправи, който е без изгледи за подобрение. Подполковник Каменов .. мислеше за болната си дъщеря. Положението й тази сутрин беше безнадеждно. С бащиното си сърце той почувствува, че нейните дни са преброени, че трябва да се разделя с нея. К. Кръстев, К, 238-239. Кротките и послушни раи, .., сега си въобразяват, че империята е безнадежден болник и могат да я смажат с един удар? М. Стъпов, ЖСН, 218.
2. Който изразява липса на надежда, че може да се постигне или да се възвърне нещо. Чух плач. Сподавен, глух и безнадежден плач. Елин Пелин, ЧР, 61. Но измежду всички тия дебнещи очи имаше един поглед, умолителен и безнадежден, който отначало още някак привлече моето внимание. Д. Калфов, ПЮН, 135. Безнадеждна скръб.
3. Поет. Който е изгубил всякаква надежда за нещо; отчаян. А ти — забрави ли ме, / ослепя ли от плакане, / онемя ли от чакане, — / или живота ти виси на косъм, / и чакаш края — безнадеждна и безстрастна? Е. Багряна, ЗМ, 71. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 88. Макар безнадеждна, макар безгранично далечна, / у мене утеха ти дириш, о клета жена. Д. Бояджиев, Ст, 18.
