4. В съчет. със същ. за качество (обикн. отрицателно) — който е в най-висока степен някакъв (такъв, какъвто е означено от съществителното); голям, изключителен, непоправим. Разумните доводи на Пиронев всякога са му досаждали и, тъй като сега нямаше настроение да спори с него, защото го смяташе за безнадежден формалист, той .. се съгласи сухо, привидно. Г. Караславов, ОХ IV, 291. Тии били така тъпи и неразбрани момчета, чтото учителят им не могъл да ги тръпи, а и на двамата дал път из училището навън, като на безнадеждни глупавци. Й. Груев, СП (превод), 287. Безнадежден пияница. Безнадежден комарджия. Безнадежден оптимист.
БЕЗНАДЕ`ЖДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнадеждност. В еднообразни, въртещи се около едни и същи теми разговори, в четене на стари закъснели вестници, в надежди и безнадеждие минаваше дългият юлски ден. М. Кремен, Б, 162. В тия свирепи, потънали в безнадеждие и ужас дни загина многобройна и ценна комунистическа интелигенция. Д. Казасов, ВП, 349.
БЕЗНАДЕ`ЖДНО нареч. 1. Без надежда, че нещо може да се промени, да се поправи или подобри. Пожарът беше заловил две съседни къщи .. Голямата къща беше безнадеждно изгубена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. Изведнъж мракът се сгъсти пред очите му. Той все не можеше да измисли нещо, положението ставаше безнадеждно. Д. Спространов, С, 31. Безнадеждно болен.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, съвсем. Димитър не изговаря, а сякаш плачливо пропява тия думи, .., и жълтото му като пергамент лице с безбройните си бръчки веднага става безразлично и безнадеждно глупаво. Й. Йовков, Разк. I, 12-13. Тогава се опитваше да сложи в ред бъркотията на душата си. Виждаше, че животът й е станал безнадеждно мрачен и заплетен. М. Грубешлиева, ПИУ, 168. Из селото вече не се чуваше глъч; сякаш едни бяха го отколе опразнили, а други, останалите — измрели, така безнадеждно пусто и изоставено му се стори то. П. Михайлов, ПЗ, 186. Стефан беше безнадежно влюбен във физиката. Айнщайн и най-вече Нилс Бор бяха негови кумири. Г. Данаилов, ДС, 202.
БЕЗНАДЕ`ЖДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Невъзможност да се промени, да се оправи нещо; безизходност. После затвори очи и сякаш в съзнание за безнадеждността на своето положение, казва едва чуто: — Слушай, направи ми една услуга… Л. Стоянов, X, 106. — Трима, трима само срещу шестдесет души вероломци!… И сега загинвам* тука в безнадеждност. Ив. Вазов, Съч. XX, 89.
2. Състояние, чувство на безнадежден (в 3 знач.); отчаяние. Страшна безнадеждност, мъка, страдание се изписаха по лицето му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 20. Стана затворена, самостоятелна и нервна. В душата* й се промъкна чувство на меланхолия и безнадеждност. И. Петров, MB, 13. Нямаше вече никакво съмнение, че над цялата страна е надвиснало голямо и тъмно бедствие, .., по-безмилостно и жестоко от глад и чума. Униние и безнадеждност обзе всички. Й. Йовков, Разк. I, 123.
БЕЗНАДЗО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е оставен без надзор, без контрол; над който няма надзор. - Макаренковско училище? .. - промълви Домна… - Пансион за безнадзорни, морално застрашени деца и малолетни престъпници - обясни началникът. Б. Болгар, Б, 290. Останал от малък без баща, тато прекарва детинството си в сиромашия и в безнадзорно скитане. Т. Влайков, Пр I, 87.
БЕЗНАКА`ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За който не е получено наказание, който е оставен без наказание, отплата, възмездие. Множество беззакония остават безнаказани и управителите вече нямат страх ни от Бога, ни от дяволът. С, 1872, бр. 31, 244. Безнаказано престъпление.
2. Който минава, остава без лоши последствия, от който няма лоши отражения. Прекалената употреба на алкохол никога не остава безнаказана.
БЕЗНАКА`ЗАНО нареч. Книж. 1. Без наказание, без отплата. Най-безнаказано се вмъкваше в хорските домове, лозя и градини и задигаше каквото му попадне. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Оттам тез ми ти грабители минуваха свободно Дунава и безнаказано разоряваха българските земи. Т. Шишков, ИБН, 197.
2. Без лоши последствия, отражения. Той не съвсем безнаказано излизаше от всички тия безбройни веселби, на които беше канен и неканен гост. Харчеше пари, здравето му се разнебитваше. Й. Йовков, Ж, 86. Така лесно и безнаказано не се продава бащин и майчин имот. К. Петканов, ДЧ, 434.
БЕЗНАКА`ЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безнаказан. Радоил беше сега тайно в Търново. Той се шири` свободно подир Смилецовото избягване и се ползуваше с пълна безнаказаност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 142. Турското правителство не само не е предупредило, а е насърчило свирепствата, доказателство за което служи безнаказаността, с която продължават да се ползуват и досега виновниците. К. Величков, Събр. Съч. VIII, 290.
БЕЗНАЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Безналично плащане. Банк. Плащане, при което превод на парични
