Page:RBE Tom1.djvu/623

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


през прагът на екзархията. Каква е причината? Кой е крив? — Аз сякога мога да отговоря на тия два въпроса, че сме криви ние сами и нашето честито безглаво и безмозъчно правителство. С, 1872, бр. 46, 367.


БЕЗМОТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За машина — който се движи без мотор. Безмоторен самолет. Безмоторен комбайн. Безмоторни превозни средства.

2. Който се отнася до управление на летателни устройства без мотори — планер, делтапланер и др. Безмоторно летене. Безмоторни летци.


БЕЗМОТО`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Самолет, който лети без мотор, като използува възходящото въздушно течение; планер. През лятото на 1913 г. в Плевен Лазаров построява своя първи самолет безмоторник. Р. Радулов, ИГ, 60. Един бял безмоторник се показва над хълма, планира, момчето му маха с ръка, безмоторникът си поклаща крилата, съвсем леко почти като птица, и също безшумен.* Й. Радичков, ГП, 70.

2. Спорт. Спортист, който упражнява спортната дисциплина безмоторно летене; планерист.


БЕЗМОТО`РНИЦА ж. Лодка, която се движи без мотор. Там [на изложбата] има показани най-различни състезателни пушки, модели на самолети, на безмоторници. ВН, 1960, бр. 2690, 2.


БЕЗМОТО`РНО. Рядко. Нареч. от безмоторен; без мотор. Този самолет лети безмоторно.


БЕЗМУ`ЖЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Страхливост. Противоп. мъжество, храброст. И като искаше да представи прегрешаванието си по-умерено, отговаряше си сам на себе си за собствената си безмужественост: „Тъй било писано и орисано“ — думаше. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45.


БЕЗМУСТАКА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без мустаци или който още няма мустаци; безвъс. Тук [в казиното] се събираха всичките безмустакати учителчета. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 4.


БЕЗМЪ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. 1. За жена — която няма мъж, съпруг (Н. Геров, РБЯ). Безмъжна жена.

2. За семейство, дом, къща — който е останал без мъж, без мъже (обикн. когато мъжът отсъства за дълго от къщи.)


БЕЗМЪ`ЛВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който не проговаря, не промълвя нито дума, обикн. при някакво душевно вълнение, преживяване; ням, безгласен. Евлоги стоя някое време безмълвен, притихнал, боеше се да си поеме дъх. А. Гуляшки, Л, 425. Мита беше останала на мястото си безмълвна и потресена от щастие. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 133-134. Лицето й гореше, очите й искряха от гняв. Тя седеше безмълвна срещу него, а в сърцето й се блъскаха думи, думи. Бр. Йосифова, БЧМ, 238. Безмълвен, ням, с очи в тъмата впити, / аз слушам със наведена глава. К. Величков, ПССъч. II, 15. • Обр. Небето разстилаше над градината тъмносинята си коприна, извезана със звезди, които трепкаха далечни и безмълвни. Д. Спространов, С, 49. А на юг величествено се издига планината, безмълвна и строга, притаила в тъмните си дебри хиляди легенди и поверия. Ал. Бабек, МЕ, 19-20. // Който вече не може да проговори, да промълви нищо. По същия път върнаха Ценка. Сега той беше вече безмълвен, успокоен, със склопени очи. А. Каралийчев, НЗ, 20. Чен лежи сега безмълвен / там пред вражия окоп. / Кой над него ще заплаче? / Кой ще му направи гроб? Ив. Радоев, КХЛ, 33.

2. Който мълчи, не възразява, не роптае. Турчинът беше всевластен господар, а той — селянинът, .., беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да му се покорява. Д. Талев, ЖС, 25. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Тогава решихме, че нещо трябва да се направи. Стига толкова! Стига сме били безмълвни, безропотни, с преклонени глави. Г. Данаилов, ДС, 119.

3. Който не е изразен или не е съпроводен с думи, слова или глас; безгласен. Строполи се върху стола и с безмълвно отчаяние почна да хапе и да драще ръцете си, докато върху тях се появиха кървави ивици. Д. Димов, ОД, 275. Чувствувам мъката от моята прикрита, безмълвна любов. Кр. Велков, СБ, 97. Колко време продължи това безмълвно пълзене, Васил не можа да прецени. Ст. Дичев, ЗС, 173. Безмълвен плач. Безмълвна скръб. Безмълвна благодарност.

4. В който не се чува шум, говор, няма признаци на живот; глух, тих. Люляково остана празно, безмълвно и глухо. Но полето с непоженатите ниви беше пак хубаво, както всякога. Й. Йовков, Разк. I, 126. След малко и колата на дядо Стоян кривна в един разграден запустял двор, .., обрасъл със сливак, глогини и шипки. Къщата беше безмълвна и неприветлива. П. Здравков, НД, 122-123. Около тях се простираше безмълвно и пусто снежно поле. Д. Димов, Т, 169. Безмълвна нощ е обвила / со тъмния си плащ света. П. П. Славейков, СЩ, 1921, 45.

— Друга (остар. книж.) форма: безмо`лвен.


БЕЗМЪ`ЛВИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на говор; мълчание. Горчиво безмълвие смени страха на всички — и никой не промълви дума. Н. Райнов, ВДБ, 163. Бледи и потъмнели, те се загледаха пак както при тръгването си от къщи и очите им в нямо безмълвие, като че си казаха нещо. Ц. Церковски,* Съч. III, 162. Милиционерът, който бе прекарал часове в безмълвие