Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/251“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Истор.</i> Доктрина на адамитството. | <i>Истор.</i> Доктрина на адамитството. | ||
| − | + | — От фр. adamisme. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>АДАМИ`Т</b> <i>м. Истор.</i> Привърженик на адамитството. <i>Царицата се влачи с | + | <b>АДАМИ`Т</b> <i>м. Истор.</i> Привърженик на адамитството. <i>Царицата се влачи с адамити! / Лудяла по Кирила Босота`!</i> К. Христов, В, 63. |
| − | |||
| − | |||
| + | — От евр. собств. | ||
| + | ---- | ||
<b>АДАМИ`ТКА</b> <i>ж. Истор.</i> Привърженичка на адамитството. | <b>АДАМИ`ТКА</b> <i>ж. Истор.</i> Привърженичка на адамитството. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАМИ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> адамит <i>и от</i> адамитство. <i>Адамитска ерес.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАМИ`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДА`МОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на Адам. <i>Адамово ребро.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Адамова ябълка</b>. <i>Анат.</i> Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. <i>Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка.</i> Д. Талев, ЖС, 50. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>— | + | ◇ <b>В Адамово облекло</b>. <i>Разг.</i> За мъж — съвсем гол. — <i>Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си.</i> Ем. Станев, ИК I, 218. <b>От (дядо) Адамово време</b>. От незапомнени времена, от много отдавна. <i>Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време.</i> Л. Стоянов, Б, 63. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДА`МОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Адамит. <i>Потопът на безверието залива света.{{попр|Премахване на излишна точка.}} Ето исихасти, ето адамовци…</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДА`МОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Присъщ на Адам. <i>Той [Кирил Босота`] ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАПТАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Книж. Прил. от</i> адаптация. <i>Адаптационна способност.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАПТА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // <i>Разш.</i> Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот. | ||
| − | + | 2. <i>Книж.</i> Приспособяване, нагаждане на текст с оглед да се направи по-достъпен за читателите и слушателите. <i>Адаптация на романа „Фауст“ за учебни цели..</i> | |
| − | + | 3. Преработка на един жанр в друг, за да се приспособи за друга цел. <i>Телевизионна адаптация на романа „Тютюн“.{{попр|Добавяне на точка.}}</i> | |
| − | <b> | + | — От лат. adaptatio ’приспособяване’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДА`ПТЕР</b> <i>м. Техн.</i> 1. Адаптор. | ||
| − | + | 2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. <i>Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери.</i> Кеш, 1993, бр. 23, 31. | |
| + | — Англ. adapter. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАПТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАПТИ`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на адаптивен; приспособимост. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАПТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Приспособявам, нагаждам;{{попр|Поправена точка на точка и запетайка.}} <b>адаптирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДАПТИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. // <i>Разш.</i> Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под. | ||
| + | ---- | ||
<b>АДАПТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адаптирам <i>и от</i> адаптирам се. | <b>АДАПТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адаптирам <i>и от</i> адаптирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДА`ПТОР</b> <i>м. Спец.</i> 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис. | ||
| − | + | 2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | — От англ. adapter. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДА`Ш</b> <i>м. Разг.</i> Едноименник, съименник. <i>Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. <i>— Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев.</i> В. Пламенов, ПА, 64. | ||
| − | <b> | + | — Тур. adaş. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДВЕНТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Бот.</i> За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. <i>Адвентивен корен. Адвентивни пъпки.</i> | ||
| − | <b>АДВЕНТИ` | + | — От лат. adventus ’пристигане, дохождане, появяване’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДВЕНТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рел.</i> Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос. | ||
| − | <b> | + | — От лат. adventus ’пришествие’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АДВЕНТИ`СТ</b> <i>м.</i> Привърженик на адвентизма. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДВЕНТИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Привърженичка на адвентизма. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АДВЕНТИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
Текуща версия към 16:06, 6 юли 2013
Истор. Доктрина на адамитството.
— От фр. adamisme.
АДАМИ`Т м. Истор. Привърженик на адамитството. Царицата се влачи с адамити! / Лудяла по Кирила Босота`! К. Христов, В, 63.
— От евр. собств.
АДАМИ`ТКА ж. Истор. Привърженичка на адамитството.
АДАМИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от адамит и от адамитство. Адамитска ерес.
АДАМИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание).
АДА`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на Адам. Адамово ребро.
◇ Адамова ябълка. Анат. Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50.
◇ В Адамово облекло. Разг. За мъж — съвсем гол. — Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си. Ем. Станев, ИК I, 218. От (дядо) Адамово време. От незапомнени времена, от много отдавна. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 63.
АДА`МОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Адамит. Потопът на безверието залива света.* Ето исихасти, ето адамовци… Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125.
АДА`МОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Присъщ на Адам. Той [Кирил Босота`] ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.
АДАПТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от адаптация. Адаптационна способност.
АДАПТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // Разш. Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот.
2. Книж. Приспособяване, нагаждане на текст с оглед да се направи по-достъпен за читателите и слушателите. Адаптация на романа „Фауст“ за учебни цели..
3. Преработка на един жанр в друг, за да се приспособи за друга цел. Телевизионна адаптация на романа „Тютюн“.*
— От лат. adaptatio ’приспособяване’.
АДА`ПТЕР м. Техн. 1. Адаптор.
2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери. Кеш, 1993, бр. 23, 31.
— Англ. adapter.
АДАПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия.
АДАПТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на адаптивен; приспособимост.
АДАПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Приспособявам, нагаждам;* адаптирам се страд.
АДАПТИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. // Разш. Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под.
АДАПТИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адаптирам и от адаптирам се.
АДА`ПТОР м. Спец. 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис.
2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата.
— От англ. adapter.
АДА`Ш м. Разг. Едноименник, съименник. Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. — Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев. В. Пламенов, ПА, 64.
— Тур. adaş.
АДВЕНТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Бот. За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. Адвентивен корен. Адвентивни пъпки.
— От лат. adventus ’пристигане, дохождане, появяване’.
АДВЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос.
— От лат. adventus ’пришествие’.
АДВЕНТИ`СТ м. Привърженик на адвентизма.
АДВЕНТИ`СТКА ж. Привърженичка на адвентизма.
АДВЕНТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
