Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/350“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>принц Георги, препоръчан ни за крал от Англия .. — Споменавам го, господине, за да разберете поне отчасти нашите, тъй да се изразя, ангажименти.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 183. // <i>Стесн.</i> Поето задължение (гласно или негласно) към жена или мъж за трайно обвързване, обикн. с брак. <i>Той [Чакъра] беше от старото поколение с пуритански характер и любовта без ангажименти му се струваше подлост, с която някои безсъвестни типове използваха глупостта на жените.</i> Д. Димов, Т, 22. <i>— Доколкото зная, вие нямате ангажимент към мъж.</i> Д. Кисьов, Щ, 279. |
| − | 2. Поето задължение по договор. | + | 2. Поето задължение по договор. <i>— Харно, елате утре. Първата седмица по 40 лева надница без ангажимент. Ако видим, че работите добре, ще ви оставим за по-дълго и ще определим колко ще ви се плаща.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. <i>Тя [Ана Тодорова] беше гостувала вече в голямата опера на Париж, имаше ангажименти за други страни.</i> К. Константинов, ППГ, 219. <i>Ангажимент за гастроли.</i> // Времетраене на такова задължение. <i>Ангажиментът изтече.</i> |
— От фр. engagement. | — От фр. engagement. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГАЖИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. Наемам някого за извършване на някаква работа. <i>Георгиев очевидно при изпращане на 50 австрийски жълтици е имал наум да ангажира Стоянов за редактор на проектирания вестник „Отечество“.</i> М. Арнаудов, БКД, 68. <i>Те .. висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи.</i> Д. Димов, Т, 246. <i>Ангажирам работници за строеж.</i> △ <i>Ангажираха го за декориране на постановка.</i> △ <i>Ангажираха го да дирижира оркестъра в операта.</i> |
| − | + | 2. Правя някой да поеме задължението да изпълни определена задача, да застане зад някакво становище и под., обвързвам някого с нещо. <i>Според нашата практика, щом някой ни види — трябва или да го задържим при нас, или да го ангажираме с нещо.</i> Сл. Трънски, Н, 278. <i>— Коалицията ще бъде сключена тайно и тя няма да ангажира правителството, а само вашия комитет.</i> Ст.{{попр|Добавяне на интервал.}} Дичев, ЗС I, 410. <i>Може би ще трябва да намерим по-подходящи форми, за да ангажираме емоционално хората — да докоснем техните чувства.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 36. <i>— Искам да не ангажирате баща ми с разни назначения и повишения, .. и да го излагате и злепоставяте.</i> Б. Балабанов, Избр. п I, 207. | |
| − | + | 3. Заемам времето, силите на някого или нещо, правя някой или нещо да бъде зает с нещо. <em>Дени</em>: <i>Сутринта не пожелахте кафе. Този път, надявам се, няма да откажете ..</i> <em>Каляшки</em>: <i>— Стига да не смятате, че това ви ангажира.</i> <em>Дени</em>: <i>Ни най-малко.</i> Б. Балабанов, Избр. п II, 38. <i>Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5000 снопа, работа, ако се върши по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях.</i> БД, 1909, бр. 26, 1. // Привличам някого или нещо в помощ на някаква дейност.<i> Чоплеше [бай Недялко] нещо по двора и мислеше кои хора да ангажира в съпротивата.</i> Сл.{{попр|Добавяне на интервал.}} Трънски, Н, 94. <i>Яростната борба траеше вече няколко месеца. Той беше ангажирал всичко в нея.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 108. <i>— За да имаме един ръководен център и ние, както и за да ангажираме по-широк кръг влиятелни лица измежду нашите хора, струва ми се, не ще е зле да съставим също така един таен комитет като вашия…</i> Ст. Дичев, ЗС I, 409. <i>За по-сигурен успех тоя синдикат [за контрабанда] е ангажирал за своята работа актриси и милионерки, защото за американските митничари тия дами са най-малко съмнителни.</i> БД, 1909, бр. 26, 2. | |
| − | + | 4. Запълвам, обхващам нещо обикн. изцяло, заемам с нещо. <i>— Който смята да се самоубива, не ангажира мисълта си с такива дреболии като подаръци и прочее. Може наистина да е паднала случайно.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 98. <i>Това ангажира времето ми.</i> △ <i>Ангажирам вниманието.</i> △ <i>Тази работа ангажира съзнанието му.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. Запълвам, обхващам нещо обикн. изцяло, заемам с нещо. | ||
5. Поставям като залог, гаранция; залагам. <i>Ангажирам авторитета си с това обещание.</i> | 5. Поставям като залог, гаранция; залагам. <i>Ангажирам авторитета си с това обещание.</i> | ||
| − | 6. Предварително заемам, запазвам или наемам нещо. | + | 6. Предварително заемам, запазвам или наемам нещо. <i>— Минете по-нататък, господа, това купе е ангажирано, — рече кондукторът.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. <i>През лятото Берое беше ангажирал стая в Банкя и искаше да изненада старите.</i> Д. Кисьов, Щ, 439. <i>Очаквали ни отдавна, .. Ангажирали ни дори билети за тази вечер в Московския художествен театър за „Мъртви души“.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 9. <i>— Все не се сещаш да ангажираш по-рано места… Я виж хората как са се наредили! — и тя кимаше завистливо към първата редица.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. // <i>Книж.</i> Предварително поканвам дама за танц. <i>— На котильона ще играя… Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал.</i> Ив.{попр|Преместване на точката на правилното място.}} Вазов, Съч. XI, 200. <b>ангажирам се</b> <i>страд. Той [Гирс] се съгласи, щото на херцеговинците да се окаже съдействие, но тайно, .., без да се ангажира отговорността на руското правителство.</i> С. Радев, ССБ I, 335. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНГАЖИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Поемам задължение за нещо, заемам се с нещо, обвързвам се с нещо. <i>Страшимиров, .., се ангажира да пише разкази и очерци с набелязаното обществено направление.</i> СбАСЕП{{попр|Премахнато късо тире.}}, 59. <i>— Е, довиждане! — рече той изведнъж. Не посмя с нищо да се ангажира. Не каза дори: „Ще се видим пак“.</i> Б. Болгар, Б, 94. | ||
— От фр. engager през нем. angagieren. | — От фр. engager през нем. angagieren. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГАЖИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> ангажирам като <i>прил.</i> 1. Зает с някаква работа. <i>Днес съм много ангажиран.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:27, 31 юли 2013
принц Георги, препоръчан ни за крал от Англия .. — Споменавам го, господине, за да разберете поне отчасти нашите, тъй да се изразя, ангажименти. Ст. Дичев, ЗС I, 183. // Стесн. Поето задължение (гласно или негласно) към жена или мъж за трайно обвързване, обикн. с брак. Той [Чакъра] беше от старото поколение с пуритански характер и любовта без ангажименти му се струваше подлост, с която някои безсъвестни типове използваха глупостта на жените. Д. Димов, Т, 22. — Доколкото зная, вие нямате ангажимент към мъж. Д. Кисьов, Щ, 279.
2. Поето задължение по договор. — Харно, елате утре. Първата седмица по 40 лева надница без ангажимент. Ако видим, че работите добре, ще ви оставим за по-дълго и ще определим колко ще ви се плаща. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Тя [Ана Тодорова] беше гостувала вече в голямата опера на Париж, имаше ангажименти за други страни. К. Константинов, ППГ, 219. Ангажимент за гастроли. // Времетраене на такова задължение. Ангажиментът изтече.
— От фр. engagement.
АНГАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Наемам някого за извършване на някаква работа. Георгиев очевидно при изпращане на 50 австрийски жълтици е имал наум да ангажира Стоянов за редактор на проектирания вестник „Отечество“. М. Арнаудов, БКД, 68. Те .. висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. Ангажирам работници за строеж. △ Ангажираха го за декориране на постановка. △ Ангажираха го да дирижира оркестъра в операта.
2. Правя някой да поеме задължението да изпълни определена задача, да застане зад някакво становище и под., обвързвам някого с нещо. Според нашата практика, щом някой ни види — трябва или да го задържим при нас, или да го ангажираме с нещо. Сл. Трънски, Н, 278. — Коалицията ще бъде сключена тайно и тя няма да ангажира правителството, а само вашия комитет. Ст.* Дичев, ЗС I, 410. Може би ще трябва да намерим по-подходящи форми, за да ангажираме емоционално хората — да докоснем техните чувства. ПЗ, 1981, кн. 10, 36. — Искам да не ангажирате баща ми с разни назначения и повишения, .. и да го излагате и злепоставяте. Б. Балабанов, Избр. п I, 207.
3. Заемам времето, силите на някого или нещо, правя някой или нещо да бъде зает с нещо. Дени: Сутринта не пожелахте кафе. Този път, надявам се, няма да откажете .. Каляшки: — Стига да не смятате, че това ви ангажира. Дени: Ни най-малко. Б. Балабанов, Избр. п II, 38. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5000 снопа, работа, ако се върши по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1. // Привличам някого или нещо в помощ на някаква дейност. Чоплеше [бай Недялко] нещо по двора и мислеше кои хора да ангажира в съпротивата. Сл.* Трънски, Н, 94. Яростната борба траеше вече няколко месеца. Той беше ангажирал всичко в нея. Ив. Вазов, Съч. VIII, 108. — За да имаме един ръководен център и ние, както и за да ангажираме по-широк кръг влиятелни лица измежду нашите хора, струва ми се, не ще е зле да съставим също така един таен комитет като вашия… Ст. Дичев, ЗС I, 409. За по-сигурен успех тоя синдикат [за контрабанда] е ангажирал за своята работа актриси и милионерки, защото за американските митничари тия дами са най-малко съмнителни. БД, 1909, бр. 26, 2.
4. Запълвам, обхващам нещо обикн. изцяло, заемам с нещо. — Който смята да се самоубива, не ангажира мисълта си с такива дреболии като подаръци и прочее. Може наистина да е паднала случайно. М. Грубешлиева, ПИУ, 98. Това ангажира времето ми. △ Ангажирам вниманието. △ Тази работа ангажира съзнанието му.
5. Поставям като залог, гаранция; залагам. Ангажирам авторитета си с това обещание.
6. Предварително заемам, запазвам или наемам нещо. — Минете по-нататък, господа, това купе е ангажирано, — рече кондукторът. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. През лятото Берое беше ангажирал стая в Банкя и искаше да изненада старите. Д. Кисьов, Щ, 439. Очаквали ни отдавна, .. Ангажирали ни дори билети за тази вечер в Московския художествен театър за „Мъртви души“. Н. Фурнаджиев, МП, 9. — Все не се сещаш да ангажираш по-рано места… Я виж хората как са се наредили! — и тя кимаше завистливо към първата редица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. // Книж. Предварително поканвам дама за танц. — На котильона ще играя… Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив.{попр|Преместване на точката на правилното място.}} Вазов, Съч. XI, 200. ангажирам се страд. Той [Гирс] се съгласи, щото на херцеговинците да се окаже съдействие, но тайно, .., без да се ангажира отговорността на руското правителство. С. Радев, ССБ I, 335.
АНГАЖИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Поемам задължение за нещо, заемам се с нещо, обвързвам се с нещо. Страшимиров, .., се ангажира да пише разкази и очерци с набелязаното обществено направление. СбАСЕП*, 59. — Е, довиждане! — рече той изведнъж. Не посмя с нищо да се ангажира. Не каза дори: „Ще се видим пак“. Б. Болгар, Б, 94.
— От фр. engager през нем. angagieren.
АНГАЖИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ангажирам като прил. 1. Зает с някаква работа. Днес съм много ангажиран.
