Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/209“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Дребни добавки плюс опит да поставя титло от генератора (титла е допуснима друга форма на думата). Справка: https://bg.wikipedia.org/wiki/Титло) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
на която се е приписвала възможността да лекува болести. | на която се е приписвала възможността да лекува болести. | ||
| − | 2. <i>Прен</i>. Нещо неразбираемо, безмислено, глупаво; глупост, безмислица. <i>Че родното ни школо е още в каменната ера на този | + | 2. <i>Прен</i>. Нещо неразбираемо, безмислено, глупаво; глупост, безмислица. <i>Че родното ни школо е още в каменната ера на този [тестовия] тип проверка на знанията, ясно личи от ползваните тук-там досега тестове — шедьоври на абракадабрата, чиито умопомрачаващи формулировки карат и учителите да се съмняват в дипломите си.</i> СТ, 1999, бр. 39, 2. |
— Вер. от гр. ’божество’ + стевр. ’дума’ през лат. abracadabra. | — Вер. от гр. ’божество’ + стевр. ’дума’ през лат. abracadabra. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБРА`Ш</b> <i>неизм. прил. Диал.</i> 1. За човек — който има белезникави или кафяви петна по кожата си или е с белезникави, светли вежди, мигли и коса; абрашест. |
| − | |||
| − | — който има белезникави или кафяви петна по кожата си или е с белезникави, светли вежди, мигли и коса; абрашест. | ||
2. Обикн. за кон — който има петна по кожата си, обикн. бели; пъстър, бряз, абрашест. | 2. Обикн. за кон — който има петна по кожата си, обикн. бели; пъстър, бряз, абрашест. | ||
| − | — Тур. abraş. — От Н. Геров, Речник на блъгарский | + | — Тур. abraş. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык{{попр|Печатна грешка в името на речника}}, 1895. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБРА`ШЕСТ</b>, -а, <i>-о, мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Абраш. <i>Абрашест кон.</i> <i>Абрашести биволи.</i> |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБРЕВИАТУ`РА</b> <i>ж.</i> 1. Съкращение на сложни названия, образувано от началните букви на съставящите ги думи или от началните им срички, напр.: РБ — Република България; САЩ — Съединени американски щати; БАН — Българска академия на науките; профсъюз — професионален съюз. <i>Инициална абревиатура.</i> <i>Сричкова абревиатура.</i> |
2. Условно съкращение на думи в написан или отпечатан текст, напр.: и др. — и други; напр. — например; срв. — сравни. | 2. Условно съкращение на думи в написан или отпечатан текст, напр.: и др. — и други; напр. — например; срв. — сравни. | ||
| Ред 23: | Ред 21: | ||
<i>3. Муз.</i> Знак за съкращение или опростяване в нотно писмо при повторение на няколко отделни тона, такта или цели откъси. | <i>3. Муз.</i> Знак за съкращение или опростяване в нотно писмо при повторение на няколко отделни тона, такта или цели откъси. | ||
| − | 4. <i>Езикозн.</i> Съкратен запис на най-често използваните думи в класическата канонична и богослужебна литература, напр.: | + | 4. <i>Езикозн.</i> Съкратен запис на най-често използваните думи в класическата канонична и богослужебна литература, напр.: {{?|Особени символи, църковнославянски букви. Евентуално може да се разгледа тук: http://www.irmologion.ru/fonts.html}} Бг҃ъ (Бог), {{?|Особени символи, църковнославянски букви}} агг҃лъ (ангел) чрез специален знак „ ҃“ (т. нар. титла). |
— Ит. abbreviatura. | — Ит. abbreviatura. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБРЕВИА`ЦИЯ</b> <i>ж. Езикозн.</i> Образуване на абревиатури. |
— От лат. ab ’от’ + brevis ’кратък’ през фр. abreviation. | — От лат. ab ’от’ + brevis ’кратък’ през фр. abreviation. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`БРИС</b> <i>м. Техн.</i> 1. Скица, общо, контурно очертание на предмет. |
2. Окомерна снимка на местност с нанесени само точки и линии, необходими за последващите геодезически работи. | 2. Окомерна снимка на местност с нанесени само точки и линии, необходими за последващите геодезически работи. | ||
| Ред 39: | Ред 37: | ||
— Нем. Abriss ’скица, чертеж’. | — Нем. Abriss ’скица, чертеж’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`БРИХТ</b> <i>м. Техн.</i> Дървообработваща машина за рендосване на дъски. <i>Обикновената машина за рендосване /абрихт/ се състои от тяло .., плот ,.., вал.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 176. <i>За получаване на много гладки повърхности… към банцигите се монтират малки абрихти.</i> В. Цветков и др., МТД, 24. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — Съкр.от нем. Abrichtmaschine. | + | — Съкр. от нем. Abrichtmaschine. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСЕ`НТ</b> <i>м.</i> Силно алкохолно питие със зелен цвят, подправено с пелин и други ароматни треви. <i>В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият Дявол — / в дома си на чашка абсент.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 222. <i>Сред нахални светлини, / из кръчмите, утеха всички дирят във абсента, / или в смехът ридающ на продажните жени.</i> Д.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} Бояджиев, С, 22. |
— От гр. ἀψίνθιον ’пелин’ през фр. absinthe. | — От гр. ἀψίνθιον ’пелин’ през фр. absinthe. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> абсент. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСИ`ДА</b> <i>ж. Спец.</i> Апсида. <i>Зографът изреждаше какво има да нарисува.. В абсидата на олтара — .. „Тайната вечеря“.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 278. |
— От гр. ἀψίς, -ῑδος ’кръг, свод’ през фр. abside. | — От гр. ἀψίς, -ῑδος ’кръг, свод’ през фр. abside. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСОЛВЕ`НТ</b> <i>м.</i> Студент, който завършва образованието си във висше учебно заведение. <i>Като всички абсолвенти на Селскостопанската академия Елисавета Маркова получи предварително назначение.</i> Н. Каралиева, Н, 79. |
— От лат. absolvens, -ntis ’който се освобождава’ през нем. Absolvent. | — От лат. absolvens, -ntis ’който се освобождава’ през нем. Absolvent. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСОЛВЕ`НТКА</b> <i>ж.</i> Студентка, която завършва образованието си във висше учебно заведение. — <i>Бях абсолвентка в търговската академия.</i> В. Геновска, ПЮФ, 51. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСОЛВЕ`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до абсолвент. <i>Абсолвентски курс.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСОЛВЕ`НТСВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Времето, през което един студент е абсолвент. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АБСОЛВИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., | + | <b>АБСОЛВИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Рядко. Книж.</i> Завършвам образованието си във висше учебно заведение. |
— От лат. absolvo ’отвързвам, освобождавам’. | — От лат. absolvo ’отвързвам, освобождавам’. | ||
| Ред 73: | Ред 67: | ||
<b>АБСОЛВИ`РАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от</i> абсолвирам. | <b>АБСОЛВИ`РАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от</i> абсолвирам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБСОЛЮ`Т</b> <i>м.</i> 1. <i>Филос.</i> В идеалистическата философия — вечна, неизменна същност на нещата извън времето и пространството; абсолютна идея, световна воля, универсален дух, бог. <i>Какво представя „абсолютният дух“ на Хегеля или „трансцеденталната воля“ на Шопенхауера, ако не абсолюти, взети a priori и турнати като изходна точка на системите им?</i> Ас. Златаров, Избр. съч. III, 140. |
| + | |||
| + | 2. Нещо, което е безусловно правилно. <i>Абсолюти в изкуството не съществуват и не могат да съществуват.</i> Ст. Грудев, АБ, 132. | ||
| − | — От лат. absolutus ’съвършен, безусловен’ през рус. | + | — От лат. absolutus ’съвършен, безусловен’ през рус. абсолют. — Друга (остар.) форма: <em>абсолу`т</em>. |
Текуща версия към 05:53, 1 август 2015
на която се е приписвала възможността да лекува болести.
2. Прен. Нещо неразбираемо, безмислено, глупаво; глупост, безмислица. Че родното ни школо е още в каменната ера на този [тестовия] тип проверка на знанията, ясно личи от ползваните тук-там досега тестове — шедьоври на абракадабрата, чиито умопомрачаващи формулировки карат и учителите да се съмняват в дипломите си. СТ, 1999, бр. 39, 2.
— Вер. от гр. ’божество’ + стевр. ’дума’ през лат. abracadabra.
АБРА`Ш неизм. прил. Диал. 1. За човек — който има белезникави или кафяви петна по кожата си или е с белезникави, светли вежди, мигли и коса; абрашест.
2. Обикн. за кон — който има петна по кожата си, обикн. бели; пъстър, бряз, абрашест.
— Тур. abraş. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык*, 1895.
АБРА`ШЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Абраш. Абрашест кон. Абрашести биволи.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.
АБРЕВИАТУ`РА ж. 1. Съкращение на сложни названия, образувано от началните букви на съставящите ги думи или от началните им срички, напр.: РБ — Република България; САЩ — Съединени американски щати; БАН — Българска академия на науките; профсъюз — професионален съюз. Инициална абревиатура. Сричкова абревиатура.
2. Условно съкращение на думи в написан или отпечатан текст, напр.: и др. — и други; напр. — например; срв. — сравни.
3. Муз. Знак за съкращение или опростяване в нотно писмо при повторение на няколко отделни тона, такта или цели откъси.
4. Езикозн. Съкратен запис на най-често използваните думи в класическата канонична и богослужебна литература, напр.: ??? Бг҃ъ (Бог), ??? агг҃лъ (ангел) чрез специален знак „ ҃“ (т. нар. титла).
— Ит. abbreviatura.
АБРЕВИА`ЦИЯ ж. Езикозн. Образуване на абревиатури.
— От лат. ab ’от’ + brevis ’кратък’ през фр. abreviation.
А`БРИС м. Техн. 1. Скица, общо, контурно очертание на предмет.
2. Окомерна снимка на местност с нанесени само точки и линии, необходими за последващите геодезически работи.
3. Мрежа от контури, които ограничават отделните цветове на многоцветна рисунка за нанасяне върху литографски камък или цинкова плоча.
— Нем. Abriss ’скица, чертеж’.
А`БРИХТ м. Техн. Дървообработваща машина за рендосване на дъски. Обикновената машина за рендосване /абрихт/ се състои от тяло .., плот ,.., вал. М. Тодоров и др., ТМСС, 176. За получаване на много гладки повърхности… към банцигите се монтират малки абрихти. В. Цветков и др., МТД, 24.
— Съкр. от нем. Abrichtmaschine.
АБСЕ`НТ м. Силно алкохолно питие със зелен цвят, подправено с пелин и други ароматни треви. В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият Дявол — / в дома си на чашка абсент. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. Сред нахални светлини, / из кръчмите, утеха всички дирят във абсента, / или в смехът ридающ на продажните жени. Д.* Бояджиев, С, 22.
— От гр. ἀψίνθιον ’пелин’ през фр. absinthe.
АБСЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от абсент.
АБСИ`ДА ж. Спец. Апсида. Зографът изреждаше какво има да нарисува.. В абсидата на олтара — .. „Тайната вечеря“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 278.
— От гр. ἀψίς, -ῑδος ’кръг, свод’ през фр. abside.
АБСОЛВЕ`НТ м. Студент, който завършва образованието си във висше учебно заведение. Като всички абсолвенти на Селскостопанската академия Елисавета Маркова получи предварително назначение. Н. Каралиева, Н, 79.
— От лат. absolvens, -ntis ’който се освобождава’ през нем. Absolvent.
АБСОЛВЕ`НТКА ж. Студентка, която завършва образованието си във висше учебно заведение. — Бях абсолвентка в търговската академия. В. Геновска, ПЮФ, 51.
АБСОЛВЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абсолвент. Абсолвентски курс.
АБСОЛВЕ`НТСВО, мн. няма, ср. Рядко. Времето, през което един студент е абсолвент.
АБСОЛВИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Рядко. Книж. Завършвам образованието си във висше учебно заведение.
— От лат. absolvo ’отвързвам, освобождавам’.
АБСОЛВИ`РАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от абсолвирам.
АБСОЛЮ`Т м. 1. Филос. В идеалистическата философия — вечна, неизменна същност на нещата извън времето и пространството; абсолютна идея, световна воля, универсален дух, бог. Какво представя „абсолютният дух“ на Хегеля или „трансцеденталната воля“ на Шопенхауера, ако не абсолюти, взети a priori и турнати като изходна точка на системите им? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 140.
2. Нещо, което е безусловно правилно. Абсолюти в изкуството не съществуват и не могат да съществуват. Ст. Грудев, АБ, 132.
— От лат. absolutus ’съвършен, безусловен’ през рус. абсолют. — Друга (остар.) форма: абсолу`т.
