Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1029“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХНАЛ</b> Вж. бухвам<sup>1</sup>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХНА</b><sup>2</sup>. Вж. бухвам<sup>2</sup> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХНА</b><sup>3</sup>. Вж. бухвам<sup>3</sup>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУ`ХНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин св. деят.</i> от бухна<sup>3</sup> като <i>прил.</i> 1. За хляб или друго тестено произведение — който е с издута форма след изпичане. <i>На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. Най ни беше сладък черният бухнал пшеничен хляб.</i> А. Каралийчев, ПГ, 170. <i>Детето закусваше с една препечена бухнала кифла.</i> | ||
| − | 2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. <i>Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса.</i> Ст. Марков, ДБ, 183. <i>А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми.</i> А. Дончев, СВС, 62. <i>Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път.</i> | + | 2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. <i>Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса.</i> Ст. Марков, ДБ, 183. <i>А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми.</i> А. Дончев, СВС, 62. <i>Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път.</i> З. Сребров, Избр. разк. 48. |
| − | 3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. <i>Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера,.., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 43. <i>Бухнали ръкави. Бухнала пола.</i> | + | 3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. <i>Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера, .., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 43. <i>Бухнали ръкави.</i> <i>Бухнала пола.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бухна<sup>3</sup> в 3 и 4 знач. като <i>прил.</i> Бухнал, бухкав. <i>Трескаво, като крадец, тя измъкна от долапа в стаята на старата Кукеница един бухнат хляб, две буци сирене, луканка.</i> П. Славински, ПЗ, 152. <i>Жената носеше голф и само бухнатата й коса я отличаваше от силуетите на мъжете.</i> Д. Димов, Т, 413. <i>Очите му бяха живи, горящи и тъй черни и влажни, че приличаха на две едри трънки под бухнатите вежди.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 215. <i>Бухнати ръкави.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХТА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Бухнал пържен тестен сладкиш; поничка. | |
| − | — От рум. | + | — От рум. bucatǎ ’къшей хляб’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХТА</b><sup>2</sup> <i>ж. Мор.</i> Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. <i>Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището.</i> Д. Добревски, БКН, 41. <i>Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта.</i> П. Вежинов, ДМ, 27. | |
— От нем. Bucht през рус. бухта. | — От нем. Bucht през рус. бухта. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХТА</b><sup>3</sup> <i>ж. Мор.</i> Бримка на корабно въже. <i>Павел пръв забеляза облака. — Иде шквал — каза той през зъби. — Людмиле, веднага прибери бухтите на фаловете и плътно затвори люка!</i> П. Льочев, ПБП, 67. | |
— От хол. bogt през рус. бухта. | — От хол. bogt през рус. бухта. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУХТЕ`Ж</b> <i>м. Рядко.</i> Глух, продължителен, тътнещ шум от гърмеж, удряне, сблъскване, падане на нещо; бухтене. <i>Изминаха десетина минути. Цялата околност се изпълни с пукот. Изглежда, че селяните се придвижваха към града, защото бухтежът на ловджийските пушки се отдалечаваше.</i> Ем. Станев, ИК III, 209. <i>Услушах се във воя на вятъра, слян с бухтежа на водопадите.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 93. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУХТЕ`НЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бухтя<sup>1</sup>; бухане<sup>1</sup>, бухукане. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУХТЕ`НЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бухтя<sup>2</sup>; бухтеж. <i>Някъде в далечината от{{попр|Разделно изписване на „отвреме“, според правописната норма.}} време на време{{попр|Отпечатано: „реме“.}} се обаждаше с глухо бухтене съветската тежка артилерия.</i> П. Вежинов, BP, 126. <i>Най-после едно бухтене на вода, която пада отвисоко, проби другите шумотевици и достигна до слуха му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХТЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бу`хтя; бъхтене. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУХТЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бухте`не. <i>От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 147. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХТЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бухтене, бъхтене. | |
---- | ---- | ||
| − | БУХТЯ<sup>1</sup>, - | + | <b>БУХТЯ`</b><sup>1</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> бухтя`л, -а, -о, <i>мн.</i> бухте`ли, <i>несв., непрех.</i> 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“; бухам<sup>1</sup>, бухукам. <i>Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти.</i> П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238. |
| + | |||
| + | 2. <i>Разг.</i> Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам<sup>1</sup>, бухкам<sup>1</sup>, бухукам. <i>Вечер, когато си легнат да спят, .., синките захващат да кашлят наред, .. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 67. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУХТЯ<sup>2</sup>, - | + | <b>БУХТЯ`</b><sup>2</sup>, -и`ш, <i>мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят.</i> бухтя`л, -а, -о, <i>мн.</i> бухте`ли, <i>несв. непрех. Разг.</i> Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. <i>Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 142. <i>Реката бухти и го носи.</i> Елин Пелин, ЯБ, 75. <i>Вятърът влезваше в пещерята, .. бухтеше из вътрешността й, като в комин.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 272. <i>Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото й, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне.</i> Й. Йовков, СЛ, 105. <i>Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината.</i> П. Вежинов, BP, 236. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ХТЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв. прех. Диал.</i> Удрям силно нещо, като произвеждам | |
| − | |||
Текуща версия към 18:14, 28 март 2014
БУ`ХНАЛ Вж. бухвам1.
БУ`ХНА2. Вж. бухвам2
БУ`ХНА3. Вж. бухвам3.
БУ`ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин св. деят. от бухна3 като прил. 1. За хляб или друго тестено произведение — който е с издута форма след изпичане. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. Най ни беше сладък черният бухнал пшеничен хляб. А. Каралийчев, ПГ, 170. Детето закусваше с една препечена бухнала кифла.
2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса. Ст. Марков, ДБ, 183. А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми. А. Дончев, СВС, 62. Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път. З. Сребров, Избр. разк. 48.
3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера, .., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 43. Бухнали ръкави. Бухнала пола.
БУ`ХНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бухна3 в 3 и 4 знач. като прил. Бухнал, бухкав. Трескаво, като крадец, тя измъкна от долапа в стаята на старата Кукеница един бухнат хляб, две буци сирене, луканка. П. Славински, ПЗ, 152. Жената носеше голф и само бухнатата й коса я отличаваше от силуетите на мъжете. Д. Димов, Т, 413. Очите му бяха живи, горящи и тъй черни и влажни, че приличаха на две едри трънки под бухнатите вежди. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Бухнати ръкави.
БУ`ХТА1 ж. Бухнал пържен тестен сладкиш; поничка.
— От рум. bucatǎ ’къшей хляб’.
БУ`ХТА2 ж. Мор. Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището. Д. Добревски, БКН, 41. Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта. П. Вежинов, ДМ, 27.
— От нем. Bucht през рус. бухта.
БУ`ХТА3 ж. Мор. Бримка на корабно въже. Павел пръв забеляза облака. — Иде шквал — каза той през зъби. — Людмиле, веднага прибери бухтите на фаловете и плътно затвори люка! П. Льочев, ПБП, 67.
— От хол. bogt през рус. бухта.
БУХТЕ`Ж м. Рядко. Глух, продължителен, тътнещ шум от гърмеж, удряне, сблъскване, падане на нещо; бухтене. Изминаха десетина минути. Цялата околност се изпълни с пукот. Изглежда, че селяните се придвижваха към града, защото бухтежът на ловджийските пушки се отдалечаваше. Ем. Станев, ИК III, 209. Услушах се във воя на вятъра, слян с бухтежа на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 93.
БУХТЕ`НЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя1; бухане1, бухукане.
БУХТЕ`НЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя2; бухтеж. Някъде в далечината от* време на време* се обаждаше с глухо бухтене съветската тежка артилерия. П. Вежинов, BP, 126. Най-после едно бухтене на вода, която пада отвисоко, проби другите шумотевици и достигна до слуха му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18.
БУ`ХТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бу`хтя; бъхтене.
БУХТЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухте`не. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. З. Стоянов, ЗБВ II, 147.
БУ`ХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтене, бъхтене.
БУХТЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. св. деят. бухтя`л, -а, -о, мн. бухте`ли, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“; бухам1, бухукам. Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238.
2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам1, бухкам1, бухукам. Вечер, когато си легнат да спят, .., синките захващат да кашлят наред, .. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета. З. Стоянов, ЗБВ I, 67.
БУХТЯ`2, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. бухтя`л, -а, -о, мн. бухте`ли, несв. непрех. Разг. Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Реката бухти и го носи. Елин Пелин, ЯБ, 75. Вятърът влезваше в пещерята, .. бухтеше из вътрешността й, като в комин. З. Стоянов, ЗБВ II, 272. Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото й, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне. Й. Йовков, СЛ, 105. Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината. П. Вежинов, BP, 236.
БУ`ХТЯ, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Диал. Удрям силно нещо, като произвеждам
