Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1007“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. <i>Прен.</i> За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. | + | {{+}} |
| + | 4. <i>Прен.</i> За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. <i>— Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините.</i> Д. Кисьов, Щ, 516. <i>Питат ли ме, де зората / ме й огряла първи път, / .. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 56. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУНТУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бунтувам <i>и от</i> бунтувам се. <i>Сега врагове от всякъде: гърци, Ивайло{{попр|Отпечатано: „Йвайло“.}}, татари, бунтуване на търновци!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 56. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУНТУ`ВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бунтуване. <i>Подир въздишките и безбройните клевети върху му достигнаха малко по малко и до явно бунтувание.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 158. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУНТЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Бунтовник; бунтаджия, бунтар. <i>Аз зная защо сте станале учители по селата: вашата цел е да научите народът да са не покорява на властта… вие сте бунтчие.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. <i>Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците… да ги бунтуват… Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунтчиите.</i> Ив. Вазов, МЧ, 45. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУНЧУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. <i>Ако би живеле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и ингелизите, и нашите гяуре.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 192. | |
2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка. | 2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка. | ||
| Ред 13: | Ред 14: | ||
— Рус. бунчук. | — Рус. бунчук. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`НЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Разг.</i> Бунтувам. <i>Слова държи, ходи между еснафите да ги буни, всички млади в него зяпат.</i> Д. Талев, ЖС, 234. <i>А други никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският централни революционни комитет.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 125. <i>„Ти ще трябва повече да залягаш на учение.“ Тия думи, нашепвани многократно от мен, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост, ту униние в нея.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 38. <b>буни се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`НЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> Бунтувам се. <i>— Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 498. <i>Благородните притеснявали народа, народът ся бунил против тях.</i> Й. Груев, КВИ (превод), 21. <i>И той задири в спомените, .., от колко време насам световните несправедливости не му дават мира, .., не му дават да помисли за лично щастие, защото би трябвало да построи това щастие върху основите на същите хорски предубеждения, закани и жестокости, против които цялото му същество постоянно се бунеше.</i> Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 40-41. | |
| − | |||
| − | <i>— Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 498. <i>Благородните притеснявали | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`РА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Буря. <i>Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. <i>Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката.</i> П. Р. Славейков, ЕБ, 80. <i>След бура е пак небето чисто.</i> П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IX, 923. <i>Подир бурата — и тишината.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРА`Н</b> <i>м. Диал.</i> Снежна буря със силен, студен вятър; виелица, вихрушка. <i>Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна: / там бучи бурана, / тамо мраз владей!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 75. <i>На Витоша буран бучи, / виелица вее.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 253. <i>Блеснало късното есенно слънце. Духали бели и черни бурани.</i> Ламар, ГМ, 19. | |
— Тур. buran. | — Тур. buran. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРГАЗЛИ`ЙКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море. | + | <b>БУРГАЗЛИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море. |
---- | ---- | ||
| − | БУРГАЗЛИ`Я, - | + | <b>БУРГАЗЛИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Бургас. <i>Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг.</i> В. Райков, ПВ, 116. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРГА`СКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с гр. Бургас. <i>Бургаски залив.</i> <i>Бургаско пристанище.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`РГЕР</b> <i>м.</i> Вид сандвич, приготвен с разрязано на две кръгло хлебче. <i>За обяд си купих бургер.</i> | |
— От англ.-амер. burger. | — От англ.-амер. burger. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРГИ`ЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бургия. <i>Бургиен нарез. Бургиена дръжка.</i> | + | <b>БУРГИ`ЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бургия. <i>Бургиен нарез.</i> <i>Бургиена дръжка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУРГИ`ЙКА <i>ж. Умал. от</i> бургия; малка бургия. | + | <b>БУРГИ`ЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бургия; малка бургия. |
---- | ---- | ||
| − | БУРГИ`Я <i>ж.</i> 1. Свредел. <i>А какво ли нямаше в яхтата на плантатора!.., дърводелски и ковашки сечива — чукове,.., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли | + | <b>БУРГИ`Я</b> <i>ж.</i> 1. Свредел. <i>А какво ли нямаше в яхтата на плантатора! .., дърводелски и ковашки сечива — чукове, .., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли не…</i> М. Марчевски, ОТ, 220. <i>Свистяха пистолетите, една след друга се сменяваха стоманените бургии… Пробиваше се здравият гранит.</i> ВН, 1953, бр. 298, 2. <i>Ръчна бургия.</i> <i>Автоматична бургия.</i> <i>Електрическа бургия.</i> <i>Универсална бургия.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Спец.</i> Част на пробивна машина. | ||
| + | |||
| + | ◇ <b>Да е хаирлия бургия и прясна чивия</b>. <i>Диал.</i> Благословия при пиене, когато няма какво друго да се благославя. | ||
— От тур. burgu. | — От тур. burgu. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУРГУ`НДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>бургу`нд</b>, <i>м. Истор.</i> Източногерманско племе, заселило | |
| − | |||
Текуща версия към 17:22, 18 март 2014
4. Прен. За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. — Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините. Д. Кисьов, Щ, 516. Питат ли ме, де зората / ме й огряла първи път, / .. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей. Ив. Вазов, Съч. XXI, 56.
БУНТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бунтувам и от бунтувам се. Сега врагове от всякъде: гърци, Ивайло*, татари, бунтуване на търновци! Ив. Вазов, Съч. XXI, 56.
БУНТУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бунтуване. Подир въздишките и безбройните клевети върху му достигнаха малко по малко и до явно бунтувание. П. Кисимов, OA I (превод), 158.
БУНТЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Бунтовник; бунтаджия, бунтар. Аз зная защо сте станале учители по селата: вашата цел е да научите народът да са не покорява на властта… вие сте бунтчие. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците… да ги бунтуват… Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунтчиите. Ив. Вазов, МЧ, 45.
БУНЧУ`К, мн. -ци, м. Книж. 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. Ако би живеле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и ингелизите, и нашите гяуре. Л. Каравелов, Съч. IV, 192.
2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка.
— Рус. бунчук.
БУ`НЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Бунтувам. Слова държи, ходи между еснафите да ги буни, всички млади в него зяпат. Д. Талев, ЖС, 234. А други никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският централни революционни комитет. З. Стоянов, ЗБВ I, 125. „Ти ще трябва повече да залягаш на учение.“ Тия думи, нашепвани многократно от мен, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост, ту униние в нея. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. буни се страд.
БУ`НЯ СЕ несв., непрех. Разг. Бунтувам се. — Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни? Ст. Дичев, ЗС I, 498. Благородните притеснявали народа, народът ся бунил против тях. Й. Груев, КВИ (превод), 21. И той задири в спомените, .., от колко време насам световните несправедливости не му дават мира, .., не му дават да помисли за лично щастие, защото би трябвало да построи това щастие върху основите на същите хорски предубеждения, закани и жестокости, против които цялото му същество постоянно се бунеше. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 40-41.
БУ`РА ж. Остар. и диал. Буря. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката. П. Р. Славейков, ЕБ, 80. След бура е пак небето чисто. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IX, 923. Подир бурата — и тишината. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55.
БУРА`Н м. Диал. Снежна буря със силен, студен вятър; виелица, вихрушка. Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна: / там бучи бурана, / тамо мраз владей! Ив. Вазов, Съч. I, 75. На Витоша буран бучи, / виелица вее. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 253. Блеснало късното есенно слънце. Духали бели и черни бурани. Ламар, ГМ, 19.
— Тур. buran.
БУРГАЗЛИ`ЙКА ж. Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море.
БУРГАЗЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Мъж, който е роден или живее в Бургас. Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг. В. Райков, ПВ, 116.
БУРГА`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с гр. Бургас. Бургаски залив. Бургаско пристанище.
БУ`РГЕР м. Вид сандвич, приготвен с разрязано на две кръгло хлебче. За обяд си купих бургер.
— От англ.-амер. burger.
БУРГИ`ЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бургия. Бургиен нарез. Бургиена дръжка.
БУРГИ`ЙКА ж. Умал. от бургия; малка бургия.
БУРГИ`Я ж. 1. Свредел. А какво ли нямаше в яхтата на плантатора! .., дърводелски и ковашки сечива — чукове, .., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли не… М. Марчевски, ОТ, 220. Свистяха пистолетите, една след друга се сменяваха стоманените бургии… Пробиваше се здравият гранит. ВН, 1953, бр. 298, 2. Ръчна бургия. Автоматична бургия. Електрическа бургия. Универсална бургия.
2. Спец. Част на пробивна машина.
◇ Да е хаирлия бургия и прясна чивия. Диал. Благословия при пиене, когато няма какво друго да се благославя.
— От тур. burgu.
БУРГУ`НДИ мн., ед. (рядко) бургу`нд, м. Истор. Източногерманско племе, заселило
