Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/679“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>здрав, .. — Как може, как може? И тогава се свличаше върху възглавниците и лежеше неподвижна, безчувствена, загледана в една точка. ..</i> Ем. Станев, ИК III-IV, 509. // Изпаднал в безсъзнание. <i>Мигом му притъмня, наоколо стълбовете се завъртяха и той се повали безчувствен на очите си.</i> П. Тодоров, И II, 29. <i>Опи не издържа повече: стъклата се плъзнаха из ръцете | + | <i>здрав, .. — Как може, как може? И тогава се свличаше върху възглавниците и лежеше неподвижна, безчувствена, загледана в една точка. ..</i> Ем. Станев, ИК III-IV, 509. // Изпаднал в безсъзнание. <i>Мигом му притъмня, наоколо стълбовете се завъртяха и той се повали безчувствен на очите си.</i> П. Тодоров, И II, 29. <i>Опи не издържа повече: стъклата се плъзнаха из ръцете й, пакетите се разпиляха и тя грохна безчувствена на пода.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 96. |
| + | |||
| + | 4. Обикн. с предл. <em>към</em>, <em>за</em> и (остар.) с <em>на</em>. Който не проявява чувствителност, отзивчивост (към нещо); равнодушен, бездушен, безсърдечен. <i>Не бях толкова безчувствен към музиката, разбирах ритъма й.</i> Кр. Григоров, Р, 48. <i>Остана безчувствен и на двете остри мушкания с лакът в хълбока.</i> П. Льочев, ПБП, 17. <i>Колко пъти дигна и свали ръката си, тя и сама не знаеше. Тя удряше с гняв и с отчаяние, удряше и по бузите, и по главата, и по задницата, удряше, глуха и безчувствена за писъците му.</i> Г. Караславов, Тат., 207. <i>Ще я убие [сърната] като нищо, как не се сети по-рано? Нали е ловец, безчувствен е той.</i> В. Андреев, ПР, 152. <i>Ако е безчувствена [годеницата] на человеколюбието и е далеч от милостта и правдата, .., тогаз бягай далеч от нея.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 102. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧУ`ВСТВЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> безчувствен. <i>Той лежеше безчувствено на пода и гърдите му дишаха тежко. Трябва да съм го ударил зле.</i> Св. Минков, Избр. пр, 459. <i>Тъй, както беше прострян в неподвижно положение, .. — с хлътнали очи, безчувствено вторачени някъде си, .., той приличаше на мъртвец.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 118. <i>— Всяка болка си има цяра, — рече сухо и безчувствено Павел, комуто дотегнаха бащините думи.</i> Елин Пелин, Съч. III, 39. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧУ`ВСТВЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Състояние на неспособност да се възприема със сетивата; безчувствие, безжизненост, вцепененост. <i>Борис Глаушев се събуди рано, .. Спал бе добре тая нощ, дълбоко, без сънища. В пълна забрава, в пълна безчувственост.</i> Д. Талев, ГЧ, 223. | |
| − | |||
| − | 1. Състояние на неспособност да се възприема със сетивата; безчувствие, безжизненост, вцепененост. <i>Борис Глаушев се събуди рано, .. Спал бе добре тая нощ, дълбоко, без сънища. В пълна забрава, в пълна безчувственост.</i> Д. Талев, ГЧ, 223 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Студено, безразлично отношение към някого или нещо; равнодушие, бсзчувствие, бездушност, бсзсърдечност. <i>Той [Борис] бе готов да избухне и да я наругае, както заслужаваше, но веднага си представи нейната ледена безчувственост през нощта, когато щяха да почнат кошмарите му и когато имаше най-голяма нужда от нея.</i> Д. Димов, Т, 437. <i>Той бе имал ясна концепция за живота, .. — и тя бе в пълно противоречие с жалката картина на действителността, с егоизма, .., безчувствеността, грубото безсърдечие и апатия на неговите съвременници.</i> Л. Стоянов, ТНУ, 1926, 3. <i>Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно / на привичен покой.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 31. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗЧУ`ВСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Безчувственост. <i>Като вълни, които прииждат и се полюшват безшумно, .., в очите му навлизаше светлина, а заедно с нея звуци досягаха слуха му и той сещаше, че се изтръгва от някакво черно безчувствие.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 614. <i>И ние сме человеци, сърцето ни е человеческо, слабо и любещо. И тъй е по-добре. Да паднеш в окаменено безчувствие е, както да си мъртъв.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 228. <i>Ние се клатим в колата, .. без никаква мисъл и ясно съзнание за това, което става с нас, с пълно безчувствие за себе си и за своята съдба.</i> Л. Стоянов, Х, 34. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗША`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар.</i> Безцветен. <i>От тях [скъпоценните камъни] най-известни са: гранат, ..; топаз, безшарен с жълта вода.</i> Д. Мутев, ЕИ, 124. <i>Безшарен газ.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗША`РИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Безцветност. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗША`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Безцветност. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗШЕ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Който става без шев или друг механичен начин на съединяване. <i>Наред с безшевното, с помощта на полимери, съединяването на живи тъкани и изнамирането на такива шевови полимерни материали, които напълно ще се разтварят в тъканите, съкращавайки срока за зарастване на раните и намалявайки опасността от зарази.</i> НА, 1963, бр. 4719, 3. | |
| − | + | ◇ <b>Безшевна тръба</b>. <i>Спец.</i> Тръба, която не е направена чрез свиване и заваряване или слепяне краищата на материала. <i>Безшевните тръби са изцяло валцовани без надлъжен заваръчен шев.</i> Й. Вучев и др., О, 90. <i>Присаждат се нови съдове от живи тъкани на човек, а също заменят се мъртвите съдове с безшевни тръбички — протези от синтетични материали.</i> РД, 1960, бр. 165, 3. | |
| − | — От рус. | + | — От рус. бесшовный. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗШУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> 1. При който не се чува шум, звук, който не издава шум, звук; тих, беззвучен. <i>После с безшумни стъпки се приближи към леглото, дето спеше то, оправи завивките и все така тихо си излезе.</i> Сп. Кралевски, ВО, 48. <i>Подухна лек, безшумен ветрец.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 412. <i>Спи градът в безшумните тъми.</i> Д. Дебелянов, С, 1936, 66. <i>Безшумна походка.</i> <i>Безшумен мотор.</i> <i>Безшумна трамвайна мотриса.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Който се върши скромно, незабележимо, без да се говори много за него. <i>Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 109. <i>Повечето от младите строители</i> | ||
Текуща версия към 15:46, 30 октомври 2013
здрав, .. — Как може, как може? И тогава се свличаше върху възглавниците и лежеше неподвижна, безчувствена, загледана в една точка. .. Ем. Станев, ИК III-IV, 509. // Изпаднал в безсъзнание. Мигом му притъмня, наоколо стълбовете се завъртяха и той се повали безчувствен на очите си. П. Тодоров, И II, 29. Опи не издържа повече: стъклата се плъзнаха из ръцете й, пакетите се разпиляха и тя грохна безчувствена на пода. Г. Райчев, Избр. съч. II, 96.
4. Обикн. с предл. към, за и (остар.) с на. Който не проявява чувствителност, отзивчивост (към нещо); равнодушен, бездушен, безсърдечен. Не бях толкова безчувствен към музиката, разбирах ритъма й. Кр. Григоров, Р, 48. Остана безчувствен и на двете остри мушкания с лакът в хълбока. П. Льочев, ПБП, 17. Колко пъти дигна и свали ръката си, тя и сама не знаеше. Тя удряше с гняв и с отчаяние, удряше и по бузите, и по главата, и по задницата, удряше, глуха и безчувствена за писъците му. Г. Караславов, Тат., 207. Ще я убие [сърната] като нищо, как не се сети по-рано? Нали е ловец, безчувствен е той. В. Андреев, ПР, 152. Ако е безчувствена [годеницата] на человеколюбието и е далеч от милостта и правдата, .., тогаз бягай далеч от нея. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 102.
БЕЗЧУ`ВСТВЕНО. Нареч. от безчувствен. Той лежеше безчувствено на пода и гърдите му дишаха тежко. Трябва да съм го ударил зле. Св. Минков, Избр. пр, 459. Тъй, както беше прострян в неподвижно положение, .. — с хлътнали очи, безчувствено вторачени някъде си, .., той приличаше на мъртвец. Ив. Вазов, Съч. IX, 118. — Всяка болка си има цяра, — рече сухо и безчувствено Павел, комуто дотегнаха бащините думи. Елин Пелин, Съч. III, 39.
БЕЗЧУ`ВСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Състояние на неспособност да се възприема със сетивата; безчувствие, безжизненост, вцепененост. Борис Глаушев се събуди рано, .. Спал бе добре тая нощ, дълбоко, без сънища. В пълна забрава, в пълна безчувственост. Д. Талев, ГЧ, 223.
2. Студено, безразлично отношение към някого или нещо; равнодушие, бсзчувствие, бездушност, бсзсърдечност. Той [Борис] бе готов да избухне и да я наругае, както заслужаваше, но веднага си представи нейната ледена безчувственост през нощта, когато щяха да почнат кошмарите му и когато имаше най-голяма нужда от нея. Д. Димов, Т, 437. Той бе имал ясна концепция за живота, .. — и тя бе в пълно противоречие с жалката картина на действителността, с егоизма, .., безчувствеността, грубото безсърдечие и апатия на неговите съвременници. Л. Стоянов, ТНУ, 1926, 3. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно / на привичен покой. П. К. Яворов, Съч. I, 31.
БЕЗЧУ`ВСТВИЕ, мн. няма, ср. Безчувственост. Като вълни, които прииждат и се полюшват безшумно, .., в очите му навлизаше светлина, а заедно с нея звуци досягаха слуха му и той сещаше, че се изтръгва от някакво черно безчувствие. Ст. Дичев, ЗС I, 614. И ние сме человеци, сърцето ни е человеческо, слабо и любещо. И тъй е по-добре. Да паднеш в окаменено безчувствие е, както да си мъртъв. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Ние се клатим в колата, .. без никаква мисъл и ясно съзнание за това, което става с нас, с пълно безчувствие за себе си и за своята съдба. Л. Стоянов, Х, 34.
БЕЗША`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Безцветен. От тях [скъпоценните камъни] най-известни са: гранат, ..; топаз, безшарен с жълта вода. Д. Мутев, ЕИ, 124. Безшарен газ.
БЕЗША`РИЕ, мн. няма, ср. Остар. Безцветност.
БЕЗША`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Безцветност.
БЕЗШЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който става без шев или друг механичен начин на съединяване. Наред с безшевното, с помощта на полимери, съединяването на живи тъкани и изнамирането на такива шевови полимерни материали, които напълно ще се разтварят в тъканите, съкращавайки срока за зарастване на раните и намалявайки опасността от зарази. НА, 1963, бр. 4719, 3.
◇ Безшевна тръба. Спец. Тръба, която не е направена чрез свиване и заваряване или слепяне краищата на материала. Безшевните тръби са изцяло валцовани без надлъжен заваръчен шев. Й. Вучев и др., О, 90. Присаждат се нови съдове от живи тъкани на човек, а също заменят се мъртвите съдове с безшевни тръбички — протези от синтетични материали. РД, 1960, бр. 165, 3.
— От рус. бесшовный.
БЕЗШУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. При който не се чува шум, звук, който не издава шум, звук; тих, беззвучен. После с безшумни стъпки се приближи към леглото, дето спеше то, оправи завивките и все така тихо си излезе. Сп. Кралевски, ВО, 48. Подухна лек, безшумен ветрец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 412. Спи градът в безшумните тъми. Д. Дебелянов, С, 1936, 66. Безшумна походка. Безшумен мотор. Безшумна трамвайна мотриса.
2. Прен. Който се върши скромно, незабележимо, без да се говори много за него. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча. Й. Йовков, Ж, 1945, 109. Повечето от младите строители
