на моста извършиха тъкмо такива безшумни подвизи, които не отминават като евтиното чудо за три дни. С. Северняк, ОНК, 55. Безшумен героизъм.
БЕЗШУ`МНО нареч. 1. Без да се вдига шум или да се издава звук; тихо, беззвучно. Той вървеше така безшумно, че и кучетата не можеха да го усетят. К. Ламбрев, СП, 28. Над пътниците безшумно прелетя някаква птица. Елин Пелин, Съч. 1, 216. Завалява сняг. Гъста бяла мрежа се спуща от тъмното небе, обгръща селото, едрите парцали падат безшумно, монотонно, но някак весело и игриво. Й. Йовков, Разк. I, 196.
2. Прен. Скромно, незабележимо. Хераклит Галилеев живееше съвсем усамотено в една таванска стаичка, .. Така безшумно и далеч от действителността живееше тоя човек, когато един ден вестниците съобщиха, че Рокфелеровата фондация го удостоява с шестмесечна командировка в Америка. Св. Минков, Избр. пр, 67-68. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / .., / погълнал безшумно полвина живот. Ив. Вазов, Съч. I, 188.
БЕЗШУ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безшумен. Безшумност на стъпките. Безшумност на подвига.
БЕЗЩА`СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Нещастен. Отоманската власт / .. / не ще нейните покорни и послушни люди да са ненаучени, лениви и безщастни. СбПер. п I, 22.
БЕЗЩА`СТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Нещастник. Още оставям иа Фикета Копелиов на дворът 25 ударения с коляно и с един добър ремик .. за много .. злини, които ми е направил: и това желая да стане по-скоро, защо той е безщастник. ВУХБ (превод), 83.
БЕЗЮ`ЗДЕН, -здна, -здно, мн. -здни, прил. Остар. и диал. 1. За кон — който е без юзда. Дедо Дичо .., обърна глава към Лило, па подбра: — .. Ти не знаеш ли, че ако жената я не стегне мъжка ръка, а она е по-лоша и от безюзден кон? М. Георгиев, Избр. разк., 64.
2. Прен. Който е много буен, необуздан в постъпките и действията си; разюздан. Той бил разпален, страстен, весел и безюзден в удоволствията си. Ст. Ботьов, К (превод), 10.
БЕЗЯ`ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Безядрена зона. Район, в който няма ядрено оръжие. Участниците в митинга се изказаха за превръщането на района на Средиземно море е безядрена и безракетна зона. ВН, 1963, бр. 3680, 3.
БЕИ`М. Вж. бей.
БЕИ`ЦА ж. Жена на бей; бейовица. Това бяха старата беица — майката на Селим бея, една от жените му и сестра му Лейла. Д. Талев, И, 190. Офицерите й се любуваха, тя занимаваше дружината със своя смешен и изкълчен български език, странен в устата на една турска беица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 149.
БЕЙ междум. Разг. 1. За израз на почуда, изненада; я гледай, виж ти, брей. — Я! Това е Белчо, .., — викна радостно развълнуван бае Стоян. — Позна, бей, позна ме. Елин Пелин, Съч. II, 157. — Бей! Пак съм бил силен, бе! Й. Йовков, ПГ, 185.
2. За израз на възмущение, тревога, вайкане; брей. Сякаш Свиленка бе предугадила, че житото от вършачката не бе прибрано .. — Бей — рече си тя, — тия хора ще ни разсипят. Може ли така, на открито, да нощува жито. Кр. Григоров, И, 56. Моят другар българин, започна да псува, .. — На тоя свят няма управа, бей. З. Стоянов, ЗБВ III, 210-211.
3. Като частица. При обръщение към едно или няколко лица, обикн. мъже, като към близки; бе, бре. — Бей, чорбаджии, дайте ми една кофа житце да си смелям или хлеб с купон. .. да ми мрат децата от глад. Ст. Даскалов, БМ, 6. — Е, какво струвате, да видим, — захвана дядо Добри, — какво приказвате, здраво-живо ли сте, нехайте ли, аз са затъжих за вас бей, от онази неделя насам не сме са виждали. Ил. Блъсков, ЗК, 20.
БЕЙ, бе`ят, бе`я, мн. бе`йове и (остар.) бе`еве, бе`йовци, след числ. бе`я, самост. в обръщение беи`м, м. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бег. На края на селото се издигаше господарската къща, двукатната кула на Махмуд бей. Д. Талев, ЖС, 8. — Тамам аз се готвех да те повикам, ще ни дойдат гости — Хадър бей със сина си, кадията, мюфтията, шахът. Ц. Гинчев, ГК, 130. Брат им Иван ся оженил за едно момиче, което Джамал бей (началника на Шумненските яничери) искал да го потурчи. В. Друмев, НФ, 21. Везирите носят титлата паша, които са от другите степени, ефенди, а които са от благородни фамилии, носят титлата бей. ДЗОИ I (превод), 59. И той [беят] сложи две шепи на уста и викна: — Хей, Юсеин, Мустафа, Али Чауш. .. Чуете ли? Отдалече се обадиха гласове: — Евет, беим! Чуваме! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 205. — На Хадър бея, Михалбеевия внук, син му? — Хъ, хъ. — Че ти отде го знаеш, беим? Ц. Гинчев, ГК, 22.
2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военно-административни функции; бег. Нашите полски села са повекето чифлигарски. Земята е на аги и бейове, селяните я работят на изполица, но агата им дава колкото намери за добре. Малцина от них имат своя земица. Д. Талев, И, 58-59. Поръчаха си обуща и двамата бейовци. Д. Немиров, Б, 78. И от селяшките
