гладни гърла / беят изтръгвал и хлеба. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 95. Беят е бей и без пари, а магарето — магаре, ако ще има пари и с товари. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 38. Телеграфчия, .. запенен са изправя пред меджлиса .. Телеграфчия притуря, .., не и Черняева са хванал от турците: .. На тази комедия беевете изплескват ухилно ръце. СПл, 1876, бр. 25, 99.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра. Една бяла яхта влиза в малкия порт. На мачтата се вее знаме с полумесец и звезда. Някой скучаещ бей пристига от Алжир или Египет. К. Константинов, ПЗ, 103-104.
◇ Живея като бей. Разг.; Живея бей гиби. Остар. Живея охолно, богато, в разкош. „Защо ще работите на тия изедници, да живеят като бейове! Да не сте им аргати!“ — насъскваше тя жени и мъже. Ст. Даскалов, СЛ, 130.
— Тур. bey.
БЕЙЗАДЕ`, мн. -та, ср. 1. Титла на бейски или княжески син. Регентът продължи: — Помня, разбира се, и сина на княз Богориди, бейзаде Николаки! Него впрочем много пъти след това съм срещал. Ст. Дичев, ЗC I, 280.
2. Османски благородник. Цял рояк от баши и бейзадета, / .. — вседневно / обират царската хазна злочеста. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 178. — Работи човека като вол, спечели, и сега, .. гледай го, сякаш че е стамболско бейзаде! И има право да се гордее човека!* Д. Немиров, Б, 130.
— От перс. през тур. beyzade.
БЕ`ЙЗБОЛ, мн. няма, м. Спорт. Национална спортна игра в САЩ, която се играе върху специално ромбовидно игрище от два отбора с по 9 играча с дървена бухалка и твърда топка. После спортисти играеха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки. Б. Трайков, ВО, 68.
— Англ. baseball.
БЕ`ЙЗБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бейзбол. Бейзболен мач. Бейзболен съдия. Бейзболна топка.
БЕ`ЙЗБОЛИСТ м. Играч на бейзбол. Добър бейзболист.
БЕ`ЙКА1 ж. Рядко. Жена или дъщеря на бей; беица, беевица. — На, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща , .. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А много богати бяха те и само четирки хора вкъщи: старата бейка, двете й дъщери и един син. А. Страшимиров, А, 99. Един арнаутин, сиромах човек, се оженил за бейската щерка. То къде може сиромах да се ожени за бейка. Г. Божинов ОФ, 1958, бр. 4314, 2.
БЕ`ЙКА2 ж. Дет. Овца, агне. По ливадите пасяха овци. Детето ги видя и радостно посочи с пръстче: „Мамо, я виж бейки!“
БЕЙЛЕ`РБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Бейлербей; беглербег, беглербей. — Ето писмо от бейлербега на Румели до каймакамина на нахията Просойна — рече писарят. — Аз съм — каза Сюлейман ага. А. Дончев, BP, 32. Кримски татари бяха, .. Те държаха в шах московците и поляците, а султанът държеше тях с войските си в Кафа и Тана, водени от бейлербег. А. Дончев, BP, 241.
— Тур. beylerbeg.
БЕЙЛЕ`РБЕЙ, -е`ят, -е`я, мн. -йове и (остар.) -е`еве, м. Истор. Управител на голяма военноадминистративна област в Османската империя, крупен феодал; главен бей; беглербей, беглербег, бейлербег. Румелийският бейлербей разбра, че не ще може със сила да превземе крепостта. Д. Линков, ЗБ, 55. Областите са управляваха от бееве, паши, бейлербееве, които събираха данъка и свикваха под санджака си войски. С. Бобчев, СОИ (превод), 83. Много полунезависими бейове .. и бейлербейове във време на война не само че са давали султану войници, ами и сами са ходили на бой. СбНУ VI, 381.
— Тур. beylerbey. — Друга (остар.) форма: бале`рбей.
БЕЙЛЕРБЕ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Истор. Голяма военно-административна област в Османската империя, управлявана от бейлербей. Новият бейлербей нямал достъп дори до центъра на бейлербейството си. В. Мутафчиева, KB, 145. Румелийско бейлербейство.
БЕЙЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В мюсюлмански страни — област, провинция, управлявана от бей; бейство, бейлък. Той [Тунис] съставя един бейлик, управляван от местни главатари, които припознават върховната власт на Високата порта. С. Бобчев, ПОС (превод), 260.
2. Истор. Бейско имение. Не помина Белилина, / не помина през селото, / лю помина през бейлико, / бейлик бише полно турци. Нар. пес., НПМБ, 73.
3. Само ед. Власт, положение, живот на бей; бейство, бейлък. Ще оставиш всичко в ръцете ми и ще си гледаш бейлика в Одрин. Тук ще идваш да си почиваш и да се радваш на богатството си. К. Петканов, ЗлЗ, 33.
4. Истор. Само ед. В Османската империя — безплатна работа, вършена на бей; ангария, беглик. Работи като на бейлик. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 38.
5. Истор. В Османската империя — данък десятък върху овци и кози, събиран първоначално в натура, а по-късно и в пари, който е съществувал у нас известно време и след Освобождението; беглик.
— Тур. beylik.
БЕЙЛИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бейлик; беглишки, бегликчийски. Татък наблизо бяха бейлишките хармани, напречени с плетища. Ил. Блъсков, ПБ I, 75.
