БЕЗЧИ`СЛЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Безбройност, многочисленост. Това не беше обикновеното небе с две-три хиляди звезди, а огромен свят от милиарди светила .. Поразително бе не толкова тяхното разнообразие, колкото тяхната безчисленост. Ст. Волев, МС, 24.
БЕЗЧОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява милост; жесток, безмилостен. Какво правеше тоя безчовечен фанариотин? — .. като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които, .., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 3. Но щом припомня онзи страшни проклети ден, то аз ставам лют, безчовечен и режа, когото завърна. Л. Каравелов, Съч. II, 154.
2. Който е лишен от човечност, в който няма човечност, милост; безмилостен, жесток. Безчовечната експлоатация на робите и тяхното* безправно положение ги карали да се отнасят враждебно към своите господари и нехайно към оръдията на труда. Ист. V кл, 153. Не, срещу тая хладнокръвна, преднамерена и безчовечна бомбардировка не можеше да се предприеме нищо. Ст. Дичев, ЗС I, 190. Атомната бомба е най-безчовечно от всички видове оръжия за агресия.
БЕЗЧОВЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на безчовечен; безчовечност, жестокост. Това бяха руски евреи, станали жертва на тия ужасни по своето безчовечие и див фанатизъм погроми, към които тъмните сили на руската земя бяха подтикнали невежествените, заслепени тълпи. Стр. Кринчев, СбЗР, 354. — Медалът има винаги две страни. — За вас — само една. И вие живеете под неотразимото въздействие на нейното безчовечие. Б. Балабанов, Избр. п II, 47.
2. Проява, постъпка на безчовечен; жестокост. „Проклети сине!. .. Пукни!“ и го изпсува на майка, па си излезе, без да го прегледа .. Това беше по-голямо безчовечие и от стражарското! Ив. Вазов, Съч. IX, 171. Черкезете не са побегнале, а са пуснати нарочно от самия каймакамин, за да наплашат със своите безчовечия раята. Хр. Ботев, Съч. 1929, 295.
БЕЗЧОВЕ`ЧНО нареч. 1. По безчовечен начин; безмилостно, жестоко. Тази привързаност [към детето] не можеше да не трогне съседките. Особено при упоритата мълва, че инженерката е зла жена и се отнася безчовечно със сестра си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 204.
2. За проява на някакво качество — в много висока степен; извънредно, изключително. Каква полза са принесле и могат да принесат на народа ни голите думи: наука, знание, образование и просвещение при онова диво угнетение и при онзи безчовечно варварски деспотизъм. Хр. Ботев, Съч. 1929, 172. Тя остана така замислена, с разтуптяно сърце, заслушана в думите, които не разбираше .. Слънце започна да стопля безлюдната равнина, тъгата в песента не й се видя вече тъй безчовечно дива. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27.
3. С гл. съм, виждам се, изглеждам в 3 л. ед. означава че нещо има безчовечна същност. Безчовечно е да даваш на деца наркотици.
БЕЗЧОВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безчовечен; безчовечие, жестокост. Да упрекваш непрестанно хората за пороците им е особен вид безчовечност. Д. Димов, ЖСМ, 89. При такава постройка на пиесата обаче изпъква на преден план темата за безчовечността, садизма, продажността на българските управници. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
БЕЗЧОВЕ`ЩИНА ж. Рядко. Безчовечие, безчовечност. Там знаеше се веч каква е рат повел / Хафъз паша — познат изпраксан кръвопия, / .. / .. Скъп на човешка реч, / на безчовещини тъй щедър! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 192.
БЕЗЧУ`ВСТВЕН, -а, -о, мн.-и прил. 1. Който не може или не притежава способност да чувства, да усеща обикн. защото не е жив. Когато се опомни, върху коленете му лежеше топлият, безчувствен труп. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30. — Когато лекуват болен зъб — каза той, — най-напред опитват: жив ли е нервът му, реагира ли той на хирургическата игла. Ако нервът е безчувствен — вземат клещите и зъбът изхвръква навън. .. А болката е признак на живот! А. Гуляшки, СВ, 218. И си мислех, че сега може би вече горе денят е настъпил и мнозина, в името на вечната човешка любов, копаят към сърцето на безчувствената земя, където загинаха вече стотици. П. Михайлов, ПЗ, 78. Ти лежиш безчувствена и бледна, както казват, ти береш душа. М. Недялков, Л, 39.
2. За човек или част от тялото — който не може да усеща, чувства поради студ, умора и под.; вдървен, вцепенен. Крум Стефанов тръшна от рамо свързаните на денк черджета, .., седна на камъните до потока и натопи в студената вода прашните си, безчувствени крака. X. Русев, ПЗ, 5. Времето течеше бавно. Най-напред ми измръзнаха краката, а после сковаващият студ пропълзя по цялото ми тяло. Най-безчувствени станаха коленете. Сл. Трънски, Н, 92.
3. Който не е способен да възприема със сетивата си, който е изгубил чувствителността си поради силно душевно вълнение. Та нали, когато въведоха Фучик в тая килия, Рудолф седеше отъпял, безчувствен, почти жив мъртвец. В. Геновска, ПЮФ, 145. На Христина трябваше време да се опомни и примири с мисълта, че Костадин е мъртъв — той, който беше толкова жизнен и
