Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/562“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио 8а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | като ги паря с нагорещена на свещ вула (в 3 знач.). | |
| − | 4. <i>Диал.</i> Изцапвам нещо с петна; лекьосвам. <i>Вулосале бела риза.</i> Т. Панчев, РБЯд, 63. | + | 4. <i>Диал.</i> Изцапвам нещо с петна; лекьосвам. <i>Вулосале бела риза.</i> Т. Панчев, РБЯд, 63. <b>вулосвам се</b>, <b>вулосам се</b> <i>страд.</i> |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВУЛО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вулосвам <i>и от</i> | + | <b>ВУЛО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вулосвам <i>и от</i> вулосвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВУЛФЕНИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> | + | <b>ВУЛФЕНИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Оловна руда с жълт или червен цвят, използвана за добиване на олово, молибден и др. <i>Минералът вулфенит .., който обикновено е жълт, в присъствие на хромови съединения става червен.</i> Н. Преславски и др., НПБ, 110. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВУ`НДЕРКИНД</b> <i>м. Книж.</i> Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. <i>Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен | + | <b>ВУ`НДЕРКИНД</b> <i>м. Книж.</i> Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. <i>Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен „вундеркинд“.</i> А. Гуляшки, Л, 466. <i>— Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто… чудо на природата! Пешо не разбра подигравката. — Да, да! .. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери!</i> П. Вежинов, СО, 146. |
| − | — Нем. | + | — Нем. Wunderkind. |
---- | ---- | ||
<b>ВУ`НТУР</b> <i>м. Диал.</i> Голям скален орел; картал. | <b>ВУ`НТУР</b> <i>м. Диал.</i> Голям скален орел; картал. | ||
| − | — От лат. | + | — От лат. vultur ’лешояд’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВУ`РА</b>. Само в съчет.: Вура кома; ..вура | + | <b>ВУ`РА</b>. Само в съчет.: <b>Вура кома</b>; <b>.. вура .. кома</b>. <i>Диал.</i> Олелия, разправия, спор (при пазарлък и др.). <i>Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 202. <b>Вура тута</b>. <i>Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Вура кома. <i>„Аз да ви кажа вам, // като ви слушам тъй одеве нанасам / да се делякате, на памет що ми падна: / отколя имало два циганина — / .. / И вашта вура тута / е за попарата на циганина.“</i> П. П. Славейков, КП I, 105-106. 2. Като <i>нареч.</i> С много мъки, най-после, най-сетне, как да е. <i>Вура тута завърши гимназия.</i> |
| − | + | — От тур. vur ’бий’ (от vurmak ’бия’) + komak ’оставям’ или + tut ’дръж’ (от tutmak ’улавям, замерям’). | |
| − | |||
| − | — От тур. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВУ`РСТ</b>, | + | <b>ВУ`РСТ</b>, ву`рстът, ву`рста, <i>мн.</i> (рядко) ву`рстове, <i>м.</i> 1. Колбас. <i>Бирата върви с всичко солено. Немците я предпочитат с вурст, сирена или кашкавал.</i> 24 часа, 2000, бр. 159, 16. |
| − | 2. <i>Стесн.</i> Вид пресен колбас, който се приготвя по немска рецепта. <i>— Пресен ли е вурстът?</i> | + | 2. <i>Стесн.</i> Вид пресен колбас, който се приготвя по немска рецепта. <i>— Пресен ли е вурстът?</i> △ <i>Премерете ми четвърт вурст.</i> |
| − | — Нем. | + | — Нем. Wurst ’салам’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВУЧЕТИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Вълча кожа. <i>Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цяла | + | <b>ВУЧЕТИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Вълча кожа. <i>Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цяла мечетина, / на гърбина цяла вучетина.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 41. // Епитет на дреха от вълча кожа. <i>Премени се Илия козарче, / премени се свилено, чоено, / па загърна кожух мечетина / и си тури капа вучетина, / па возседна своя добра коня.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 138. |
| − | |||
| − | 138. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВХЛЪ`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВХЛЪ`ТВАМ</b>, -аш, <i>несв./i>; <b>вхлъ`тна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> За лице, гърди и др. — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. <i>Нещо демонично имаше в това черно-жълто надупчено от шарка лице, вхлътнало и горящо като в треска.</i> М. Кремен, Б, 172. |
---- | ---- | ||
<b>ВХЛЪ`ТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вхлътвам; хлътване. | <b>ВХЛЪ`ТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вхлътвам; хлътване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВХЛЪ`ТНА</b>. Вж. вхлътвам. | + | <b>ВХЛЪ`ТНА</b>. Вж. <em>вхлътвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВХЛЪ`ТНАЛОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Рядко.</i> Вдадено навътре, хлътнало място; вдлъбнатина. <i>Като спомени от тия години, в душата на писателя бяха останали спазени само горделиво-студеният поглед на бащата, | + | <b>ВХЛЪ`ТНАЛОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Рядко.</i> Вдадено навътре, хлътнало място; вдлъбнатина. <i>Като спомени от тия години, в душата на писателя бяха останали спазени само горделиво-студеният поглед на бащата, .. — а на лобния му череп една правилна кръгла вхлътналост.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114-115. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВХОД</b>, | + | <b>ВХОД</b>, вхо`дът, вхо`да, <i>мн.</i> вхо`дове, след <i>числ.</i> вхо`да, <i>м.</i> 1. Отвор или врата, порта, откъдето се влиза някъде. <i>Противоп.</i> изход. <i>Когато побойникът приближи входа на голямата бяла кооперация, в която бе влязъл Тороманов, от същия вход излезе забързано височко момиченце и решително му прегради пътя.</i> П. Вежинов, СО, 70. <i>Бай Ганьо сложи нерешително кърпицата с мускалите пред входа на стаичката си.</i> Ал. Константинов, БГ, 13. <i>Дядо Костадин се прибра рано. Мина през харманите и влезе в двора през малкия вход.</i> К. Петканов, СВ, 219. <i>Наблизо в белия сипей на скалистия склон зееше широк и тъмен отвор: това беше входът на черквата.</i> Й. Йовков, Разк. II, 126. <i>Пещерата е с няколко вътрешни входове.</i> П. Делирадев, В, 327. <i>Чакам при вход „А“.</i> △ <i>Главен вход.</i> <i>Параден вход.</i> <i>Преден вход.</i> <i>Заден вход.</i> <i>Страничен вход.</i> <i>Черен вход.</i> |
| − | <i> | + | 2. <i>Разш.</i> Път или място на път, разположени непосредствено преди да се навлезе във вътрешността на селище, гора, планина и др. <i>Той мина безбедно турското село Текия. При западния му вход стоеше стража, знак, че откъм изток няма опасност…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 139. <i>Тоя вход в столицата, тая дълга улица от няколко мили, .. показвала е отдалеч що е пак самата столица.</i> Б. Димитров, Я I (превод), 47. <i>Да ви помена Шумен, град укрепен от първа важност при входа на Балкана.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 76. <i>При входа на града, от две страни, / .. / рой граждани печални на</i> |
Текуща версия към 21:08, 7 март 2015
като ги паря с нагорещена на свещ вула (в 3 знач.).
4. Диал. Изцапвам нещо с петна; лекьосвам. Вулосале бела риза. Т. Панчев, РБЯд, 63. вулосвам се, вулосам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВУЛО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вулосвам и от вулосвам се.
ВУЛФЕНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Оловна руда с жълт или червен цвят, използвана за добиване на олово, молибден и др. Минералът вулфенит .., който обикновено е жълт, в присъствие на хромови съединения става червен. Н. Преславски и др., НПБ, 110.
— От нем. собств.
ВУ`НДЕРКИНД м. Книж. Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен „вундеркинд“. А. Гуляшки, Л, 466. — Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто… чудо на природата! Пешо не разбра подигравката. — Да, да! .. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери! П. Вежинов, СО, 146.
— Нем. Wunderkind.
ВУ`НТУР м. Диал. Голям скален орел; картал.
— От лат. vultur ’лешояд’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВУ`РА. Само в съчет.: Вура кома; .. вура .. кома. Диал. Олелия, разправия, спор (при пазарлък и др.). Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла. М. Георгиев, Избр. разк., 202. Вура тута. Диал. 1. Само ед. Вура кома. „Аз да ви кажа вам, // като ви слушам тъй одеве нанасам / да се делякате, на памет що ми падна: / отколя имало два циганина — / .. / И вашта вура тута / е за попарата на циганина.“ П. П. Славейков, КП I, 105-106. 2. Като нареч. С много мъки, най-после, най-сетне, как да е. Вура тута завърши гимназия.
— От тур. vur ’бий’ (от vurmak ’бия’) + komak ’оставям’ или + tut ’дръж’ (от tutmak ’улавям, замерям’).
ВУ`РСТ, ву`рстът, ву`рста, мн. (рядко) ву`рстове, м. 1. Колбас. Бирата върви с всичко солено. Немците я предпочитат с вурст, сирена или кашкавал. 24 часа, 2000, бр. 159, 16.
2. Стесн. Вид пресен колбас, който се приготвя по немска рецепта. — Пресен ли е вурстът? △ Премерете ми четвърт вурст.
— Нем. Wurst ’салам’.
ВУЧЕТИ`НА ж. Диал. Вълча кожа. Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цяла мечетина, / на гърбина цяла вучетина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 41. // Епитет на дреха от вълча кожа. Премени се Илия козарче, / премени се свилено, чоено, / па загърна кожух мечетина / и си тури капа вучетина, / па возседна своя добра коня. Нар. пес., СбНУ XLIII, 138.
ВХЛЪ`ТВАМ, -аш, несв./i>; вхлъ`тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. За лице, гърди и др. — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Нещо демонично имаше в това черно-жълто надупчено от шарка лице, вхлътнало и горящо като в треска. М. Кремен, Б, 172.
ВХЛЪ`ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вхлътвам; хлътване.
ВХЛЪ`ТНА. Вж. вхлътвам.
ВХЛЪ`ТНАЛОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Рядко. Вдадено навътре, хлътнало място; вдлъбнатина. Като спомени от тия години, в душата на писателя бяха останали спазени само горделиво-студеният поглед на бащата, .. — а на лобния му череп една правилна кръгла вхлътналост. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114-115.
ВХОД, вхо`дът, вхо`да, мн. вхо`дове, след числ. вхо`да, м. 1. Отвор или врата, порта, откъдето се влиза някъде. Противоп. изход. Когато побойникът приближи входа на голямата бяла кооперация, в която бе влязъл Тороманов, от същия вход излезе забързано височко момиченце и решително му прегради пътя. П. Вежинов, СО, 70. Бай Ганьо сложи нерешително кърпицата с мускалите пред входа на стаичката си. Ал. Константинов, БГ, 13. Дядо Костадин се прибра рано. Мина през харманите и влезе в двора през малкия вход. К. Петканов, СВ, 219. Наблизо в белия сипей на скалистия склон зееше широк и тъмен отвор: това беше входът на черквата. Й. Йовков, Разк. II, 126. Пещерата е с няколко вътрешни входове. П. Делирадев, В, 327. Чакам при вход „А“. △ Главен вход. Параден вход. Преден вход. Заден вход. Страничен вход. Черен вход.
2. Разш. Път или място на път, разположени непосредствено преди да се навлезе във вътрешността на селище, гора, планина и др. Той мина безбедно турското село Текия. При западния му вход стоеше стража, знак, че откъм изток няма опасност… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 139. Тоя вход в столицата, тая дълга улица от няколко мили, .. показвала е отдалеч що е пак самата столица. Б. Димитров, Я I (превод), 47. Да ви помена Шумен, град укрепен от първа важност при входа на Балкана. С. Бобчев, ПОС (превод), 76. При входа на града, от две страни, / .. / рой граждани печални на
