Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/422“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Проблематична) |
Mister sou (беседа | приноси) м (→Коригирана: Сравнено проблемното място с първо издание на том 2, стр.376.) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
---- | ---- | ||
<b>ВПА`ДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впа`дна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ). | <b>ВПА`ДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впа`дна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ||
2. За река — вливам се. <i>После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава.</i> Хр. Павлович, Ц, 9. | 2. За река — вливам се. <i>После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава.</i> Хр. Павлович, Ц, 9. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
4. С предл. <em>в</em> и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам<sup>1</sup>. <em>Впадам в униние</em> — ставам унил, унивам. <i>Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. <em>Впадам в апатия</em> — ставам апатичен. <i>Но защото заболявшите от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства.</i> Знан., 1875, бр. 20-21, 315. <em>Впадам в заблуждение</em> — заблуждавам се. <i>Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост .. и тъй впадаме в заблуждение.</i> П. Кисимов, ОА II (превод), 29. | 4. С предл. <em>в</em> и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам<sup>1</sup>. <em>Впадам в униние</em> — ставам унил, унивам. <i>Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. <em>Впадам в апатия</em> — ставам апатичен. <i>Но защото заболявшите от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства.</i> Знан., 1875, бр. 20-21, 315. <em>Впадам в заблуждение</em> — заблуждавам се. <i>Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост .. и тъй впадаме в заблуждение.</i> П. Кисимов, ОА II (превод), 29. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПА`ДАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b> | + | <b>ВПА`ДАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впа`дна се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Остар. Книж.</i> 1. С предл. <em>в</em>. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. <i>Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 134. |
2. Намирам се, разположен съм някъде. <i>Това село се впадаше в околията на Бенковски, който сам лично го посети няколко пъти, във време на пропагандата.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 295. <i>Град Воден и околията му почти се впада между митрополското седалище на Мегленската епархия.</i> К. Шапкарев, Р, 25. | 2. Намирам се, разположен съм някъде. <i>Това село се впадаше в околията на Бенковски, който сам лично го посети няколко пъти, във време на пропагандата.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 295. <i>Град Воден и околията му почти се впада между митрополското седалище на Мегленската епархия.</i> К. Шапкарев, Р, 25. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<b>ВЛАДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Падина. <i>„Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча, .., повраща ся во впадението на Прута или до града Рени в Турско.“</i> Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII. | <b>ВЛАДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Падина. <i>„Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча, .., повраща ся во впадението на Прута или до града Рени в Турско.“</i> Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАДИНА`</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Падина. <i>Зелений- Трап{{ | + | <b>ВПАДИНА`</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Падина. <i>Зелений-Трап{{попр|Премахнат интервал след тирето.}} се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 73. <i>По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Железник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища.</i> Д. Талев, ПК, 368. <i>Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола, който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина.</i> Т. Харманджиев, Р, 71. <i>Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и .. подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464. |
2. <i>Геол.</i> Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса. | 2. <i>Геол.</i> Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса. | ||
Текуща версия към 11:49, 23 декември 2014
ни на купа оръжия стоеха един срещу друг, .., двама хусари .. От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденковите и Сазданови вояци. Ст. Загорчинов, ДП, 320.
ВОЯ`НСТВО, мн. -а, ср. Диал. Войнство.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОЯ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Войнишки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПА`ДАМ, -аш, несв.; впа`дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Падам, хлътвам надолу или навътре в нещо (Н. Геров, РБЯ).
2. За река — вливам се. После [Илирик] би се и со сичките окрестни народи и надви им и разшири своята земля от Черното море, гдето впада Дунав, на запад, до реки Сава и Оршава. Хр. Павлович, Ц, 9.
3. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Изложените два начина, .., са изобилний извор на разните философически теории върху учреждението на человеческите общества, които теории впадат сички в гореспоменатата философическа школа. Ч, 1870, бр. 6, 165. Долните цифри 7, 0, 3 и 1 в множимото не впадат в местата, изисквани в произведението. К. Кърджиев, А, 126.
4. С предл. в и съществителни, които обикн. изразяват някакво състояние, означава поява на действие или състояние по значението на съществителното; изпадам1. Впадам в униние — ставам унил, унивам. Радостта ми изчезнеше като една лъжлива измама и впадах изново в мрачно униние. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. Впадам в апатия — ставам апатичен. Но защото заболявшите от холера впадат в най-крайната апатия, то трябва да ги накараме да пият по-добна [гореща] вода със сичките възможни средства. Знан., 1875, бр. 20-21, 315. Впадам в заблуждение — заблуждавам се. Ний не можеме разумно да изпитаме и проумеем в какво ся употребява тази смелост .. и тъй впадаме в заблуждение. П. Кисимов, ОА II (превод), 29.
ВПА`ДАМ СЕ несв.; впа`дна се св., непрех. Остар. Книж. 1. С предл. в. Влизам, съм в числото на някаква група, категория; спадам, числя се, принадлежа, отнасям се. Едно само бъркаше на г. Консулов, а именно, че той се впадаше в оная категория патриоти, които аз нареках съчувствующи в първата част на Записките си. З. Стоянов, ЗБВ II, 134.
2. Намирам се, разположен съм някъде. Това село се впадаше в околията на Бенковски, който сам лично го посети няколко пъти, във време на пропагандата. З. Стоянов, ЗБВ III, 295. Град Воден и околията му почти се впада между митрополското седалище на Мегленската епархия. К. Шапкарев, Р, 25.
ВПА`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадам и от впадам се.
ВПА`ДВАМ, -аш, несв.; впа`дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината .. и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие, и затова впадва и в законопреступления, и в лошави пътища. Р. Попович, X, 51-52. Ноктите си да не оставяш на много време необрязани, .., и да си чистиш зъбите, ..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост. Р. Попович, X, 136.
ВПА`ДВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от впадвам.
ВЛАДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Падина. „Пространството на това българско наречие ся описва с черта, идуяща от Георгиевското гърло или от южния ръкав на Дунава, върху течението Дунавско, на запад до самаго града Тулча, .., повраща ся во впадението на Прута или до града Рени в Турско.“ Г. Кръстевич, ИБ, VI-VII.
ВПАДИНА` ж. Остар. Книж. 1. Падина. Зелений-Трап* се наричаше една впадина на голата рътлина на север от града. Ив. Вазов, СбНУ II, 73. По цялата западна страна се издигаше планинската грамада на Железник — един неизбродим лабиринт от хребети и върхове, от впадини, котловини и бездънни долища. Д. Талев, ПК, 368. Димитър спокойно отпи от него, обърна се към пътя и се загледа към дола, който продължаваше на запад и се сливаше с дългата гориста впадина. Т. Харманджиев, Р, 71. Дълго още се помайва пашата край засипаните хендеци и .. подвикваше на селяните да забравят тая бабуна и оная впадина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.
2. Геол. Вдлъбнат или нагънат участък на земната кора, изпълнен с утаена вулканична маса.
Очна впадина. Остар. Вдлъбнатина, в която е поместено окото; очна кухина. В ковчега, бяла и дълга, лежеше мъртвата. В очните впадини и в свитите устни спеше дълбока сянка, но челото се откриваше с мраморна коравина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 65.
ВПА`ДНА. Вж. впадам и впадвам.
ВПА`ДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от впадна като прил. Остар. Книж. За очи, лице, бузи, страни — който се е вдал навътре, вдлъбнал се е от слабост, изтощение; хлътнал. А слепец седеше на голямата стъгда сред Преслав — и на възточна гусла свиреше странни песни. Кървава пот капеше по мургаво лице и впаднали ланити. Н.
