Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/393“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. <i>После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети</i>. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. <i>Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. <i>В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията.</i> Св. Минков, ДА, 87. <i>Народът нарече Левски апостол на свободата.</i> | |
| − | — От гр. | + | 3. Само <i>ед.</i> Като собств. име. <i>Църк.</i> Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. <i>Наустницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст.</i> Л.{{попр|Добавяне на интервал.}} Каравелов, Съч. II, 3. <i>В празничен ден той пееше в черква и четеше Апостола.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 23. <i>Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола.</i> Д. Талев, ПК, 246. |
| + | |||
| + | — От гр. ἀπόστολος ’пратеник, посланик’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОСТОЛА`Т</b> <i>м. Книж.</i> Апостолство. | |
— От лат. apostolatus. | — От лат. apostolatus. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. <i>Апостолическа църква. | + | <b>АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. <i>Апостолическа църква. Апостолически събор. Апостолически делегат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апостол. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). <i>Апостолски послания. Апостолско предание.</i> | |
| − | |||
| − | 1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). <i>Апостолски послания. Апостолско предание. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i> | + | 2. Който е свързан с подвизи, със самоотвержен труд в името на високоблагородна цел. <i>На погребението на Каравелов в Русе присъствували представители на всички славянски народи и всички изразили дълбока почит и признателност към писателя и бореца, рано, .., сразен от невярна болест, придобита в непосилния, мъченически апостолски живот.</i> Г. Константинов, ПР, 81. <i>Сарафов разказва: „Без никакви материални средства поехме апостолското си дело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си.</i> Ст. Грудев, ББ, 102. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛСКИ</b>. 1. <i>Нареч. от прил.</i> апостолски. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Прен. Остар.</i> Пеш, пешком. <i>Натоварихме партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал и поправка от „вазов“ на „Вазов“.}} Вазов, Съч. XV, 113. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛСТВАМ</b> и <b>АПО`СТОЛСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. <i>Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със секретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолствува и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение.</i> Д.{{попр|Добавяне на интервал.}} Талев, И, 298. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> апостолствам; апостолствуване. <b>АПО`СТОЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). <i>— Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция…</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. <i>Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневливост. То се виждаше, че неговата гневливост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа.</i> Д. Талев, ПК, 146. <i>Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения.</i> △ <i>Апостолството на братята Кирил и Методий.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛСТВУВАМ</b>. Вж. апостолствам. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПО`СТОЛСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> апостолствувам; апостолствам. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОСТРО`Ф</b> <i>м. 1. Грам.</i> Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, френски и др. правопис, напр.: <em>наш’та</em>, <em>Жана д’Арк</em>. | |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн. Книж.</i> Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. <i>Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността.</i> Ем. Станев, ИК I, 68. <i>На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета.</i> Чудомир, Избр. пр, 284. <i>— Аз виждам хала ви! .. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи.</i> Д. Димов, Т, 281. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόστροφος ’обърнат настрани или назад’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОСТРО`ФА</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „<em>покойници</em>“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „<em>пролет</em>“ в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров). | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:42, 13 август 2013
учение или идея, проповедник на някакво учение или идея. После 1868 г. апостолите, като Левски или като Ангела Кънчов, в късо време покриха България с цяла мрежа революционни комитети. Хр. Ботев, Съч., 1929, 204. Каблешков, една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха априлското движение на 1876 год., беше 26-годишен момък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. В Буенос Айрес има паметници не само на генерали, но и на цивилни люде — някакви странни апостоли на демокрацията. Св. Минков, ДА, 87. Народът нарече Левски апостол на свободата.
3. Само ед. Като собств. име. Църк. Богослужебната книга, която съдържа „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. Наустницата, Псалтирът и Апостолът, даже и Светчето, Хаджи Генчо знаеше наизуст. Л.* Каравелов, Съч. II, 3. В празничен ден той пееше в черква и четеше Апостола. Й. Йовков, Ж, 1945, 23. Спомняше си измъчените лица на учениците си, които пишеха с пръсти на пясък и за две-три и четири години едвам научаваха да четат Светчето и Апостола. Д. Талев, ПК, 246.
— От гр. ἀπόστολος ’пратеник, посланик’.
АПОСТОЛА`Т м. Книж. Апостолство.
— От лат. apostolatus.
АПОСТОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който принадлежи на или е свързан с католическата църква, с папския престол. Апостолическа църква. Апостолически събор. Апостолически делегат.
АПО`СТОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апостол.
АПО`СТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). Апостолски послания. Апостолско предание.
2. Който е свързан с подвизи, със самоотвержен труд в името на високоблагородна цел. На погребението на Каравелов в Русе присъствували представители на всички славянски народи и всички изразили дълбока почит и признателност към писателя и бореца, рано, .., сразен от невярна болест, придобита в непосилния, мъченически апостолски живот. Г. Константинов, ПР, 81. Сарафов разказва: „Без никакви материални средства поехме апостолското си дело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си. Ст. Грудев, ББ, 102.
АПО`СТОЛСКИ. 1. Нареч. от прил. апостолски.
2. Прен. Остар. Пеш, пешком. Натоварихме партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски. Ив.* Вазов, Съч. XV, 113.
АПО`СТОЛСТВАМ и АПО`СТОЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Работя като апостол сред народа обикн. за организиране на революционна борба. Той всичко вземаше присърце и не му оставаше много време с работата му в училището, със секретарството му, .. Но идваше често при Бориса Глаушев от жажда да апостолствува и от нужда на ума си да бъде непрестанно в напрежение. Д.* Талев, И, 298.
АПО`СТОЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствам; апостолствуване. АПО`СТОЛСТВО, мн. няма, ср. Дейност на апостол (в 1 и 2 знач.). — Та ти даскаллък ли захвана, Кралич? — Официално — даскаллък; тайно — стария занаят. — Апостолство? — Да, революция… Ив. Вазов, Съч. XXII, 91. Преспанци не му се сърдеха, макар да бе груб в своята сприхавост и гневливост. То се виждаше, че неговата гневливост идваше от преголямото му усърдие и пристрастие в апостолството му сред народа. Д. Талев, ПК, 146. Апостолството на Петър и Павел е било съпроводено с редица мъчения. △ Апостолството на братята Кирил и Методий.
АПО`СТОЛСТВУВАМ. Вж. апостолствам.
АПО`СТОЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от апостолствувам; апостолствам.
АПОСТРО`Ф м. 1. Грам. Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, френски и др. правопис, напр.: наш’та, Жана д’Арк.
2. Прен. Обикн. мн. Книж. Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. Генков се престори, че не чу апострофа, и продължи да излага марксическите възгледи за ролята на личността. Ем. Станев, ИК I, 68. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове: долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. — Аз виждам хала ви! .. — уверяваше той, насърчен донякъде от това, че работниците отвръщаха на думите му само със смях и подигравки, но без гневни апострофи. Д. Димов, Т, 281.
— От гр. ἀπόστροφος ’обърнат настрани или назад’.
АПОСТРО`ФА ж. 1. Литер. Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. „покойници“ в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); „пролет“ в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров).
